Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (3)

Оклахома

Влязох в апартамента и извадих пистолета. Трябва да го почистя някой ден, помислих си, щом го пуснах в джоба на сакото. Освен това може би трябва да се снабдя с кобур за под мишница. Това би ми придало автентичност, която може би ще помогне да ми възлагат повече случаи.

Когато излязох от апартамента си, за да пообиколя Сан Франциско и да гепя отнякъде малко патрони, хазайката стоеше на горната площадка и ме чакаше.

О, боже, помислих си. Тая се е освестила. Очаквах мощна тирада от ругатни да плисне в ушите ми и отново да вкара живота ми в земния ад, обаче нищо подобно. Тя просто стоеше и ме гледаше как излизам от сградата, със застинала усмивка на уста.

Тъкмо когато отварях входната врата, тя проговори. Гласът й беше почти детински.

— Защо да не са петролни кладенци в Оклахома? — попита тя. — В Оклахома има много петрол.

— Много е близо до Тексас — отвърнах. — Под магистралата тече солена вода.

Това я довърши.

Отговор не последва.

Приличаше на Алиса в страната на чудесата.