Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (63)

Пустинята Сахара

Тъкмо в този момент с нехайна походка в залата за аутопсии влезе и третият бандит — търсеше приятелчетата си по кражба на трупове. Посрещна го следната картинка: едното му приятелче се въргаляше в ъгъла в пълна несъзнателност, а сподавените писъци на другия му партньор долитаха от хладилника.

Бандитът пребледня като платно.

— Сбъркал съм стаята — изломоти той.

Думите излязоха от устата му ужасно сухи. Все едно ти приказваше пустинята Сахара.

— Извинете ме. — С големи мъки той се обърна и се запъти с несигурна крачка към вратата светилище, която вероятно му се е сторила на хиляда мили разстояние. Току-що се беше превърнал от жив дишащ бандит в картонена фигура на бандит.

— Почакайте, гражданино — подвикна му сержант Ринк и отпи небрежно от кафето си. — Къде си мислиш, че отиваш, твойта мама!

Бандитът замръзна на място като умрял — много подходящо за тукашната обстановка.

— Сбъркал съм адреса — сахароса той.

Сержант Ринк поклати глава много бавно.

— Да не искате да кажете, че това е адресът? — попита бандитът, без да знае какво приказва.

Страхът бе хипнотизирал ума му.

Сержант Ринк кимна с глава — да, това е мястото.

— Сядай, мухльо. — Сержантът махна към един стол в дъното на залата току до тялото на спящия мечкоподобен бандит.

Мухльото понечи да каже нещо, но сержант Ринк поклати глава — „не“. Бандитът въздъхна толкова тежко, че въздишката му можеше да издуе платно на клипер. Много колебливо, като да вървеше по люшкаща се палуба, той се запъти към стола.

Писъците продължаваха да долитат от хладилника.

— аааааааааааааа… аааааааааааааа… аааааааааа…

— Чакай малко — подвикна Ринк на бандита. — Имаш ли ютия?

Бандитът замръзна на място. Беше се вторачил в хладилната камера, откъдето се носеха писъците. Изглеждаше така, сякаш сънуваше. Бавно кимна — имаше пистолет.

— Лошо момченце — упрекна го бащински сержант Ринк, но тонът му беше като на баща, собственик на фабрика за вили в ада. — Бас ловя, че и разрешително нямаш.

Бандюгата поклати глава — нямаше разрешително. После с голям труд проговори.

— Защо е вътре? — попита той.

— Искаш ли да отидеш да го попиташ?

— Не! — изкрещя крадльото.

Много подчертано изрази нежеланието си да влезе в хладилника при своето другарче.

— Тогава бъди добро момче и няма да те пъхна вътре при умрелите.

Бандитът кимна много изразително в знак, че ще бъде добро момче.

— Извади бавно ютията от джоба си, без да я насочваш към никого. Пищовите понякога стрелят по случайност, а ние не искаме това да става, защото току-виж някой пострадал и после някои момченца ще си прекарат училищната ваканция в хладилника при умрелите.

Престъпникът извади пистолет 45-и калибър от джоба си толкова бавно, че се сетих как веднъж се опитвах да излея от бутилката почти замръзнал кленов сироп.

Сержантът просто си седеше там с кафето в ръка. Беше много хладнокръвен служител. Можех да съм негов партньор, ако Вавилон не ме бе завлякъл.

— Дай пищова тук — нареди сержантът.

Престъпникът поднесе пистолета на сержанта.

Крепеше го, като да беше девойка скаут, понесла кутия със сладки.

— Подай ми пистолета.

Той подаде пистолета на сержанта.

— А сега положи задник на онзи стол и гък да не съм чул от теб — заповяда му Ринк. — Искам да се превърнеш в статуя. Ясно?

— Да.

Това „да“ прозвуча така, сякаш въпросното „да“ гореше от желание да отиде, да седне и да се превърне в жива статуя.

Бандитът замъкна „да“-то на стола до спящото си другарче и седна. Направи точно каквото му каза сержантът, и се превърна в статуя на провалилата се престъпност. Седеше, хладен като мрамор, обърнат към хладилната камера. Седеше, облещен срещу нея, и се вслушваше в долитащите от нея писъци…

— ааааааа!!! аааааааа!!! аааааааа!!! ааааааа!!! — които идваха на кратки пресекулки.

— Както казва Сянката^[1] — отбеляза сержант Ринк, — не си струва да вършиш престъпления.

— аааааааа!!! ааааааааа!!! аа!!! ааааааа!!!

— Според мен тоя смотаняк вече е готов да пропее — каза Ринк. — Ще разнищя това до дъно. Обстановката в една морга не бива да бъде толкова вълнуваща. Сан Франциско не може да си позволи да отмъкват труповете му. На града ще му излезе лошо име сред мъртъвците.

— аааааа!!! аааааааа!!! аааааааа!!! ааааа!!! — продължаваше да се носи от хладилника.

— Коя опера ще желаете да чуете? — попита сержантът.

— „Травиата“ — казах аз.

— „Мадам Бътерфлай“ — каза Дървен крак.

— Ей сегичка — каза Ринк.