Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (64)

Гонени от Едгар Алън По

Няма думи, които да опишат израза върху лицето на бандита, когато сержант Ринк го извади от хладилника. Първо открехна вратичката едва-едва. Видяха се само очите. Изглеждаха така, сякаш Едгар Алан По ги гонеше и двете по петите.

Докато бавно изваждаха таблата навън, той пищеше.

— Аааааааааааааааа! Ааааааааааааааа! Аааааааааааааааа! Аааааааааааааааа!

… а онези очи ни гледаха диво.

— Млък! — изкомандва Ринк.

— Ааа… — Бандитът замлъкна рязко, като че връз устата му се беше стоварил невидим Еверест.

Изразът на очите му премина от ужаса на По в безмълвна молба с невероятни измерения. Изглеждаше така, сякаш молеше папата за чудо.

— Иска ли ти се да постоиш мъничко в света на живите? — попита Ринк.

Бандитът кимна и от очите му потекоха сълзи.

Сержантът изтегли таблата, докато се видя цялото му лице. Изваждаше я много бавно. После спря и се втренчи в съсипания бандит. Блага усмивка бавно се прокрадна по лицето му. Той гальовно потупа ужасения бандит по бузката.

Мама Ринк.

— Готов ли си да пееш?

Бандитът кимна.

— Искам всичко от самото начало или пак влизаш вътре и този път може и да не те изкарам. Няма да имам никакви скрупули да балсамирам жив един евтин плъх като теб. Ясна ли ти е картинката?

Мама Ринк.

Бандитът отново кимна.

— Добре, разказвай.

— Не знам тази къде я дяна всичката тая бира — заговори истерично бандитът. — Десет бири изпи и не отиде до тоалетната. Просто лочеше бира и не ходеше до тоалетната. А кльощава, ама кльощава. Нямаше къде да побере тая бира в тялото си, но продължаваше да се налива. Поне десет бири обърна. Нямаше място за бирата! — писна той. — Място нямаше!

— Коя? — попита сержантът.

— Жената, която ни нае да откраднем трупа. Много бира пие. Господи, такова не съм виждал. Бирата просто се изпаряваше.

— Коя е тя? — попита Ринк.

— Не ни каза. Само поиска тялото. Никакви въпроси. Добри пари. Не знаехме, че ще стане така. Някаква богаташка. Викаше ми баща ми никога да не се забърквам с богаташки. А сега ме вижте. Намирам се в хладилник, пълен с мъртъвци. Подушвам ги. Умрели са. Защо, по дяволите, не го послушах?

— Трябвало е да послушаш баща си — каза Ринк.

Тъкмо в този миг бандитът в ъгъла взе да се свестява. Сержантът погледна статуята на бандит, седяща на стола до него.

— Приятелят ти се съвзема — осведоми го той. — Сритай го в главата вместо мен. Нужна му е още почивка.

Бандитът на стола — без да става, защото не му бяха наредили — срита другия в главата. Онзи пак се кротна.

— Благодаря — каза Ринк и продължи да върти на шиш бандита, прикован с белезници за тавата. — Имаш ли някаква представа, за какво й е нужно тялото?

— Не, тя през всичкото време се наливаше с бира. Парите бяха добри. Не знаех, че така ще стане. Само щяхме да откраднем един труп.

— Самичка ли беше? — попита Ринк.

— Не, имаше си бодигард шофьор с врат като пожарен кран. Дойдохме тук и взехме един труп, но не беше тоя, дето ни трябваше, та сега се върнахме да вземем който трябва, но пък той липсва. Нямаше да повредим еднокракия ти приятел. Щяхме само малко да го понасметем, за да вземем трупа, който ни трябва.

— Кой труп ви трябваше? — попита Ринк.

— На курвата, дето я пречукаха днес.

— Вие ли я убихте?

— Не! Не, о, боже, не! — възкликна бандитът.

Въпросът никак не му хареса.

— Не споменавай тук думата „Бог“, негоднико, инак пак ще те набутам в мразилника.

Сержантът беше ирландец католик и всяка неделя ходеше на литургия.

— Няма, няма! — възкликна бандитът. — Не ме пъхайте пак там.

— Добре — отбеляза Ринк. — Колко трупа изнесохте от тук, пичове?

— Само един. Погрешния. Някаква женска. Взехме нея вместо курвата и затова се върнахме да вземем курвата, но нея я нямаше. Нямаше да направим нищо лошо на приятеля ви. Само това знам, заклевам се.

— Сигурен ли си, че не премълчаваш нещо? — попита Ринк.

— Не, заклевам се. Не лъжа — отвърна бандитът.

— Значи сте взели само едно тяло, а?

— Да, някаква умряла. Не онази, дето ни трябва.

— Липсват два трупа — каза сержантът. — Кой е взел трупа на курвата?

— Ако са ни платили да вземем трупа на курвата и сме я изнесли от тук, за толкова тъпи ли ни смятате, та да се връщаме за тялото й, след като сме го изнесли? — попита бандитът.

И сбърка.

На Ринк това отношение никак не му хареса.

Той плъзна бандита около двайсетина сантиметра обратно в камерата.

Което отприщи предвидима реакция.

— Ааааааааааааа! Не! Не! Не! — разциври се дребният мошеник. — Истина ви казвам! Само един труп изнесохме! Можете да си го вземете обратно!

— Интересно — каза сержантът. — В Сан Франциско май е избухнала епидемия на трупни кражби.

— Сигурен ли си, че тоя казва истината, като разправя, че не е откраднал и двата трупа? — обади се Дървен крак, внасяйки своята мизерна лепта. — Защото кой иначе ще дойде тук същата нощ да краде труп? Работя тук от 25-а година и за пръв път ми крадат труп. Шансовете два трупа да бъдат откраднати за една и съща нощ от различни хора са едно на милион. Пъхни пак тоя кучи син вътре и изчегъртай истината от него.

— Ааааааааааааааааа! — реагира бандитът по повод на забележката.

— Не, той казва истината — отвърна Ринк. — Познавам истината, когато я чуя, и този мръсник не лъже. Вижте го. Мислите ли, че в тая трепереща купчина лайна е останал грам лъжа? Не, аз го накарах за първи път през живота си да каже истината.

— Тогава хич не ща да знам какво, по дяволите, става — заяви Дървен крак, като се преструваше на сърдит. — Може би още някоя откачалка върлува из Сан Франциско. Знам само, че ми липсват два трупа, и искам да пишеш в доклада си, че си ги искам обратно.

— Добре, Дървен крак — рече му Ринк. — Успокой се. Тялото на разведената е у тези тук, така че единия труп вече съм ти го намерил.

— Прав си — съгласи се Дървен крак. — Да се намери единият е по-добре, отколкото и двата да ги няма. Труповете ми трябват — хляба си вадя с тях.

— Знам, знам. — Сержантът се приближи до бюрото и си наля още кафе.

Остави бандита да си лежи на таблата — навън се подаваше само половината му лице. Бандитът думица не обели за положението си. Не искаше да разваля настроението на хората и пак да се намери сам-самичък на тъмно в компанията на умрели хора. Нямаше да им се бърка.

Сержант Ринк пийна кафе.

— Няма причини някой да иска да те лишава от трупове, нали? — обърна се Ринк към Дървен крак. — Не си забелязал нищо подозрително наоколо, нали?

— Не, мамка му — отвърна Дървен крак. — Това място е пълно с трупове и си искам обратно оная умряла курва.

— Добре, добре — успокои го сержант Ринк. — Ще видя какво мога да направя.

После се обърна разсеяно към мен.

— Ти да знаеш нещо? — попита ме.

— Откъде, по дяволите, да знам? Отбих се да кажа здрасти на стария си приятел Дървен крак и да изпием по едно кафе — отвърнах.

Проснатият в ъгъла бандит пак почна да се свестява. Запърха като пияна пеперудка.

— Не си го изритал достатъчно силно — упрекна Ринк седящата до него статуя на бандит.

Статуята послушно изрита бандюгата много яко в главата. Бандитът пеперудка пак изпадна в безсъзнание.

— Благодаря — каза сержант Ринк.