Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dreaming of Babylon, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Светлана Комогорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 84 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- johnjohn (2020 г.)
Издание:
Автор: Ричард Бротиган
Заглавие: Частен детектив във Вавилон
Преводач: Светлана Комогорова
Година на превод: 2001
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Книгоиздателска къща „Труд“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2001
Тип: роман
Печатница: „ИНВЕСТПРЕС“ АД
Редактор: Красимир Мирчев
Технически редактор: Станислав Иванов
Художник: Виктор Паунов
Коректор: Юлия Шопова
ISBN: 954-528-252-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11556
История
- — Добавяне
Печена пуйка с гарнитура
Пристигнах при радиостанцията в шест без десет. Исках да съм там навреме, за да покажа, че съм отговорен частен детектив, който си има по-важна работа от това през цялото време да мисли за Вавилон.
Пред радиостанцията нямаше никой.
Клиентът ми, който и да беше, още не беше пристигнал.
Много ми беше любопитно кой ли ще се появи.
Не знаех мъж ли ще е, жена ли. Ако беше жена, надявах се да е много богата и красива, да се влюби до полуда в мен и да поиска да се оттегля от частния детективски бизнес и да заживея в разкош. Половината време щях да я чукам, другата половина — да си мечтая за Вавилон.
Хубав живот щеше да е.
Направо нямах търпение да го почна.
После се замислих какво ли ще се случи, ако се появи клиент от типа на Сидни Грийнстрийт и поиска от мен да проследя филипинския готвач, любовник на жена му. Щеше да ми се наложи да прекарвам сума ти време на тезгяха в кафенето, където той готви, и да го гледам как готви.
Този случай щеше да се проточи цял месец.
Всяка седмица щях да се срещам със Сидни Грийнстрийт в огромния му апартамент в Пасифик Хайтс и да му описвам подробно всичко, което филипинският готвач е правил през тази седмица. Той щеше да се интересува от всичко, което прави филипинският готвач — до такава степен, че да иска да знае какво е било менюто за сряда в ресторанта, където готви.
Щях да седя срещу Сидни Грийнстрийт във фантастичния апартамент, пълен с редки произведения на изкуството. Апартаментът щеше да е с потресаващ изглед към Сан Франциско, аз щях да държа в ръка чаша с петдесетгодишно шери, а Питър Лоре[1], който щеше да е икономът, постоянно щеше да ми я долива.
Питър Лоре щеше да демонстрира хладно безразличие към разговора ни, докато е в стаята с нас, но после щях да го засека как се мотае около вратата и подслушва.
— Какво беше менюто в сряда? — щеше да ме попита Сидни Грийнстрийт, стиснал изящна чашка за шери, която изглеждаше съвсем неуместно в месестата му длан.
Питър Лоре щеше да се мотае от другата страна на отворената врата на всекидневната и да се преструва, че бърше праха от една огромна ваза, но всъщност щеше да слуша много внимателно какво си говорим.
— Супа от домати и ориз — щях да докладвам. — Салата „Уолдорф“.
— Супата не ме интересува — щеше да каже Сидни Грийнстрийт. — Нито пък салатата. Искам да знам какви бяха предястията.
— Съжалявам — щях да кажа. Обаче в края на краищата той даваше парите. Той плащаше сметката. — Предястията бяха:
Пържени скариди
Морски костур на скара с лимоново масло
Филе от морски език със сос тартар
Телешко фрикасе със зеленчуци
Яхния от солено говеждо с яйце
Свинска пържола на скара с ябълков сос
Дроб от младо теленце на скара с лук
Пилешки крокети
Крокети с шунка в сок от ананас
Паниран телешки котлет с кафяв сос
Пържено пролетно пиле
Печена вирджинска шунка със сладки картофи
Печена пуйка с гарнитура
Говеждо филе клуб от младо биче, хранено с царевица
Агнешки пържоли по френски с грах
Нюйоркско говеждо филе
— Опита ли някое от предястията? — щеше да ме попита той.
— Да — щях да му отговоря аз. — Печената пуйка с гарнитура.
— И как беше? — щеше да се наведе той нетърпеливо към мен в креслото си.
— Ужасна — щях да кажа.
— Хубаво — щеше да произнесе той с огромна наслада, примлясквайки от удоволствие. — Не разбирам какво намира тя в него. И двамата са свине. Заслужават се един друг.
После щеше да замълчи, да се облегне удобно в креслото и да отпие одобрително глътка шери. Щеше да ме погледне със задоволство в ленивите си тропически очи.
— Печената пуйка с гарнитура е била ужасна? — щеше да ме попита. — Толкова ли беше зле наистина? — почти с усмивка на уста.
— По-гадна гарнитура не съм ял — щях да му кажа аз. — Според мен беше от кучешки лайна. Не знам как така някои я ядат. Аз я близнах и ми беше достатъчно.
— Много интересно — щеше да каже Сидни Грийнстрийт. — Колко интересно само.
Аз щях да хвърля един поглед на Питър Лоре, който щеше да се преструва, че бърше праха от голяма зелена ваза с изрисувани по нея китайци на коне.
И според него забележките ми за печената пуйка с гарнитура щяха да са много интересни.