Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (25)

Минг безмилостния

Както си седях на пейката в парка, а Съединените щати току-що бяха влезли във война с Япония, Германия и Италия, реших да пресъздам следващото си приключение като частен детектив във Вавилон под формата на филмова поредица от петнайсет серии.

Разбира се, героят щях да съм аз, а Нанадират — героинята, моята вярна мила секретарка. За злодей реших да цаня Минг Безмилостни от „Флаш Гордън“^[1].

Трябваше да му сменя името и малко да попроменя характера му, за да пасва на моите нужди. Нямаше да е трудно. Всъщност щеше да ми достави огромно удоволствие. Прекарвах си чудесно, докато в продължение на осем години измислях ситуации и герои във Вавилон, за нещастие до такава степен, че започнаха да вредят на реалния ми живот, както се получи.

Как бих предпочел да се намирам в Древния Вавилон, а не в двайсети век, където се опитвах да събера стотинки за хамбургер и обичах Нанадират повече от всяка жена от плът и кръв, която бях срещал някога!

Първо, какво да правя с Минг Безмилостни? Да променя името му. С това трябваше да започна. В моята поредица той ще бъде доктор Абдул Форсайт, известен като един от най-щедрите и мили хора във Вавилон, но притежаващ тайна лаборатория под клиниката, която предоставяше безплатно медицинско обслужване на бедните. В лабораторията той изобретява мощен страховит лъч, с който възнамерява да завладее света.

Лъчът превръща хората в сенки роботи, изцяло подчинени на доктор Форсайт. Те ще осъществяват злокобното му дело и ще откликват на най-малкия му знак.

Той има план за създаване на изкуствена нощ, съставена от неговите сенки роботи, които през истинските нощи ще обикалят от град на град, ще завладяват нищо неподозиращите граждани и ще ги превръщат в нови сенки роботи.

Планът е изобретателен и той вече е превърнал хиляди нищо неподозиращи безпомощни бедняци, дошли в клиниката му да търсят безплатна медицинска помощ, в сенки роботи.

Идвали те за помощ при доктор Форсайт и после изчезвали от лицето на земята. Във Вавилон почти не забелязвали отсъствието им, защото били бедни. Понякога идвали роднини или приятели да разпитват как са изчезнали. И после често самите те изчезвали.

Злодеят му със злодей!

На него му била нужна само още една съставка, за да даде хода на своя план. След като превръщал хорицата в роботи сенки, той ги складирал като вестници в един таен склад наблизо в очакване да дойде моментът, когато ще ги насъска срещу света като изкуствена нощ.