Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (58)

Странни благини от Окланд

Дървен крак ми помогна да я отнеса до колата му.

Усмихвах се, докато той я мъкнеше.

Дървен крак ме погледна с любопитство.

— Я ме светни — каза той.

— Просто си мислех — рекох. — Като гледам, много трупове изнасят от тук в торби за пране. Ако продължава със същото темпо, към края на седмицата ще вземат да свършат и за да бъде това тук една свястна морга в голям град, ще се наложи да вземеш на заем трупове от Окланд.

— Да не бях те питал — рече Дървен крак.

Вече бяхме прекосили улицата до половината. Мъкнехме трупа помежду си.

Дървен крак отвори багажника и набутахме тялото вътре. Той затвори капака и ми подаде ключовете.

— Хей, ами патлакът ми? — сети се той. — Кога ще ми го върнеш? Навсякъде из проклетата морга се разкарват разни крадци на трупове, включително тук присъстващите, и затова желязото ми трябва. Знам ли какво, по дяволите, ще става тепърва — той кимна към моргата, в която труповете свършваха със страшна сила.

— Патлакът влиза в двестате долара — казах му. — Ще ти го върна утре заедно с колата.

— На яка далавера си — заяви Дървен крак.

— Искаш ли си трупа обратно? — попитах.

— Тцъ.

— Ти винаги си бил непостоянен с жените — казах му. — Сигурен ли си, че не си я искаш обратно?

— Твоя е — отвърна Дървен крак. — Вземам двестате долара и плащам на някоя жива да я опъна.

Той тръгна да пресича улицата, после изведнъж се спря и се врътна на пети — едната дървена.

— Хей — рече, — забрави да ми фраснеш един в ченето. Алибито ми. Сещаш ли се?

— И още как — отвърнах. — Дай тук ченето.

Фраснах му един.

Главата му отскочи педя назад.

— Върши ли ти работа? — попитах.

Дървен крак си разтриваше челюстта.

— Върши. Благодаря ти, Частен.

— Карай, няма защо.

Куцукайки, той се върна в моргата.