Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (76)

Изненадата

И ето какво видях, когато най-сетне заех позиция сред дърветата, така че да виждам какво става до паметника. Първото, което видях, беше сержант Ринк — стоеше там с фенерче в ръка.

Спотайвах се сред дърветата и се блещех насреща му.

Само него не очаквах да видя тук. Бях като гръмнат. Какво, по дяволите, ставаше?

Следващото, което видях, бяха вратът и господарката му, къркачката на бира — стояха, закопчани един за друг с чифт белезници. Вратът изглеждаше много нещастен. Богатата блондинка изглеждаше така, сякаш остро се нуждаеше от малко биричка, което при нея означаваше каса.

Ринк изцяло владееше положението.

Говореше им.

— Искам да знам защо убихте момичето, а после се опитвате да откраднете трупа от моргата? Когато сте я убили, сте можели да вземете трупа с вас. Никак не се връзва. Не го проумявам. Тъкмо това, че откраднахте трупа, доведе до залавянето ви.

— Нямаме какво да кажем — каза вратът.

— Да съм казал, че искам да го чуя от теб? — сопна му се Ринк. — Разговарям с дамата. Тя дърпаше конците, така че си дръж езика зад зъбите или аз ще се погрижа за него вместо теб.

Вратът отвори уста да каже нещо, но после размисли. Присъствието на сержант Ринк понякога така въздейства.

— Е, госпожо, кажете ми истината и може да ви се размине по-леко. На никого не му пука за някаква си пречукана курва. Ако ми съдействате, най-много да ви лепнат няколко годинки.

Ринк зачака.

Накрая тя заговори, като първо облиза устни.

— Чуй ме, ченге тлъсто — рече тя. — Първо, белезниците много ме стягат. Второ, искам бира. Трето, аз съм богата, така че, тъй или иначе, ще ми се размине по-леко. И, четвърто, нищичко не можеш да докажеш. Разполагаш само с косвени улики, които моите адвокати ще пръснат като летен ветрец. След като те довършат на свидетелската банка, полицията ще те пенсионира поради слабоумие. Или ще стане така, или следващата ти работа ще е да чистиш на конете в полицейските конюшни. Сега малко по-ясно ли ти стана?

Никой досега не беше наричал сержант Ринк ченге тлъсто.

Той стоеше там и не можеше да повярва.

Рискува и ето на, нарекоха го.

— Помисли си — каза му тя.

Сетне погледна окованата си в белезници китка с много изтънчено изражение на бяс. После погледна сержанта в очите. И не извърна поглед.

Стоях там като зрител в кино и гледах всичко това, което се разиграваше пред очите ми. Цената на билета беше някакво си пътуване до гробищата в полунощ с открадната кола, ама първо гърмиш негър в крака, после отскачаш до апартамента ми и навираш тяло на убита проститутка в хладилника.

Нищо работа.

— Според мен блъфираш — каза сержант Ринк.

— Не може да си толкова тъп, колкото изглеждаш — сряза го богатата блондинка. — Знаеш ли как изглежда двайсет и пет годишна конска фъшкия?

На сержанта му се наложи да помисли по въпроса. Сечеше му пипето на детектив Ринк, но си беше намерил майстора. Вече нямаше скрити козове.

Жалко, че бях твърде далеч и не можах да чуя как сержант Ринк им изрежда уликите. Това би ми дало някаква представа за ставащото. Но точно в този миг нямах представа. Бях в пълен мрак.

Все още бях поразен, че виждам тук сержант Ринк. Как, по дяволите, беше разбрал за мястото на срещата? Направо ми разби въображението. Очаквах да видя врата и богатата му дружка, но сержанта — никога.

После Ринк бавно поклати глава и бръкна в джоба си, за да извади ключа от белезниците. Приближи се и освободи врата и блондинката. Не изглеждаше особено щастлив.

Богаташката разтри китката си и погледна сержанта с нещо като съчувствие.

— Добро изпълнение — похвали го тя.

Вратът взе да ръмжи.

Харесваше му, че сега надмощието е на негова страна.

— Млък, господин Кливланд — нареди му тя.

Вратът спря да ръмжи и от мечка се превърна в агънце.

— Е — каза сержант Ринк, — не може все да се печели. Поне губя от противник от класа.

Хайлайфната дама се усмихна на служителя на закона.

Вратът също се усмихна в опит да угоди на собственичката си. Обаче се провали безславно. Усмивката му приличаше на афиш за филм на ужасите.

— Какво ще кажете за по бира, сержант? — предложи тя с усмивка. — Малко по-нататък край пътя има кръчма.

Мадамата му протегна ръка. Ринк позяпа ръката няколко секунди, а после я стисна силно, дружески.

— Чудесно — каза той. — Да пийнем по бира.

Леле-мале, каква изненада го очакваше.