Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (66)

Време за танци

Дървен крак спазваше идеално своя дял от сделката. Какъв приятел. Разбира се, двеста и петдесет долара в брой помагат. Един еднокрак човек може доста да потанцува с тях из Сан Франциско.

— Е, аз трябва да вървя — казах. — Беше ми много интересно, но трябва да си изкарвам хляба.

— Шегуваш се — рече ми сержант Ринк, а после пусна нещо като въздишка. — От теб би излязъл добър детектив, Кард, стига да не се отплесваше така в мечти. Ох, хайде…

Не довърши.

Винаги съм бил за него огромно разочарование.

Ринк не знаеше, че част от живота си прекарвах във Вавилон. За него аз бях просто издънка, която се заплесва в мечти. Нека си го мисли. Знаех си, че няма да разбере, ако му разкажех за Вавилон. Просто начинът му на мислене не беше подходящият, тъй че карай. За него бях издънка — е, нека. Вавилон беше къде-къде по-добър от това да си ченге и да ти се налага непрекъснато да водиш война с престъпността.

Тръгнах към вратата. Отвън в колата ми имаше труп, който трябваше да доставя, но първо трябваше да се поразходя с колата и да си помисля. Нещата се бяха поусложнили след появата на тримата бандити. Имах нужда от малко време, за да обмисля. Трябваше да предприема точния ход.

— Доскоро, Частен — подхвърли Дървен крак.

— Да си духаш носа и да престанеш да се дъниш — заръча ми Ринк.

Погледнах към окования бандит на таблата.

Лежеше си вторачен в тавана.

Днес не му беше ден.

Бандитът на стола си седеше и изглеждаше така, сякаш го бяха изловили със смъкнати гащи на пикник на монахини.

Третият бандит лежеше до него на пода.

Електрическата компания му беше отрязала тока заради неплатена сметка.

Според мен, след като се свестеше, щеше доста да се чуди дали да продължи да работи като бандит, освен ако не обичаше да спи на пода в морги.