Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (14)

Трийсет и осми

— Твоят е трийсет и осми, нали? — попита ме Дървен крак.

— Как позна?

— Като те знам, не беше трудно.

— И какво да правя?

— Защо не си намериш работа? — предложи ми Дървен крак. — Много хора работят. Не е като да си прокажен.

— Но аз имам клиент — възразих. — Истински клиент.

— И преди си имал клиенти, и преди са те разкарвали. Приеми го, приятел. Не те бива за частен детектив. Ако жена ми ме мами, по-скоро ще наема Патока Доналд да разкрие с кого ме мами, отколкото теб, а аз дори не съм женен. Защо не си купиш патрони за проклетия пищов?

— Нямам пари — обясних.

— Дори за патрони ли нямаш? По дяволите, че те струват не повече от долар.

— Закъсал съм яко — признах.

— Според мен единствения път, когато си бил добре, беше миналата година, когато те блъсна кола — каза ми той. — А има хора, които не мислят, че са извадили късмет, когато ги блъсне кола и им потроши и двата крака.

— Какво да правя? — попитах.

Дървен крак поклати глава и се усмихна криво.

Отвори чекмеджето, извади револвера и ми го подаде.

— Ако някой непознат мъртвец вземе, че оживее, и ме хване за гушата, докато се опитвам да му умия лицето, ти ще си виновен, мамка ти, и ще се връщам като призрак да те преследвам. Никога вече няма да можеш да се наспиш като хората. Ще плющя с чаршафа покрай гъза ти. Ще съжаляваш.

Прибрах револвера в джоба на сакото си — онзи джоб, в който нямаше пистолет.

— Много ти благодаря, Дървен крак — казах. — Верен приятел си ти.

— Ти си пълна отрепка — отвърна ми Дървен крак. — Утре сутринта патлакът да е тука.

— Благодаря — казах му.

Чувствах се като истински частен детектив със зареден револвер в джоба. Определено ми провървя. Поемах нагоре.