Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (77)

Сбогом и прощавайте, десет хиляди долара

След като те отидоха да пийнат по бира, известно време аз просто стоях, без да помръдна. Дотук с изгледите за забогатяване. Сбогом и прощавайте, десет хиляди долара. Онзи труп в хладилника не струваше вече пукнат грош.

Излязох от горичката при паметника, издигнат в чест на падналите в Испано-американската война. Чувствах се като един от тях.

Добре де, все още имах в джоба си петстотин долара.

Нямаше да мога да се сдобия с всичко, което си бях представил — хубава кантора, красива секретарка и добра кола, налагаше се да направя компромис. Ще си взема малка кантора, невзрачна секретарка и кола стар модел.

Стоях до паметника умислен и си мислех за всичко това, когато грубо ме изненада внезапната поява на четирима негри, до един въоръжени с бръсначи.

— Здрасти, Мръвка — поздрави ме Смайли, който куцукаше най-отпред.

Кракът му беше стегнат с вратовръзка точно над простреляното.

Откъде, по дяволите, се взеха?

— Мислехме да си приберем колата и да получим едно любезно благодарско, задето ти я дадохме на заем — рече Смайли.

На лицето му цъфтеше огромна усмивка. Тази усмивка криеше нещо.

— Освен това, Мръвка, тия пари в джоба ти ни требват за разходи и не се бъркай за пищола, дето ме застреля с него, иначе ще те накълцаме хубавичко, Мръвка.

Ох, мамицата му. Вече не ми пукаше. Идваше ми малко в повече. Посегнах към джоба си.

— Сега внимателно — обади се Смайли, като продължаваше да се усмихва. — Нещо си ми симпатичен, въпреки че ми продупчи крака. Нидей си’а да ма разочароваш.

Много бавно бръкнах в джоба си и извадих парите. Хубава пачка беше — от мечти. Подхвърлих му я.

— Бравос, Мръвка — рече Смайли.

Погледна парите.

— Пет стотарки — отбеляза той.

— А трупа на момичето? — попитах. — Искаш ли го?

— Неее, задръж си го, Мръвка.

— И сега к’во? — попитах.

Очаквах да последва известна амортизация на тялото ми от страна на четиримата черни мъже. В края на краищата бях прострелял главатаря им в крака и им бях откраднал колата. Някои хора се обиждат от такива работи.

— Туй ни стига, Мръвка. Харесвам та — рече Смайли. — Прибрахме парата. Платиха ни. Куршумът не е засегнал кокала. Влезе и излезе, чиста работа. Ша та оставим на мира. К’вот било, било.

— Готин си, Смайли — рекох. — Как върви барбекюто?

— Супер — усмихна се Смайли. — Отбий са някой път да опиташ ребърцата. За сметка на заведението.

И си заминаха.