Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dreaming of Babylon, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Светлана Комогорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 84 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- johnjohn (2020 г.)
Издание:
Автор: Ричард Бротиган
Заглавие: Частен детектив във Вавилон
Преводач: Светлана Комогорова
Година на превод: 2001
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Книгоиздателска къща „Труд“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2001
Тип: роман
Печатница: „ИНВЕСТПРЕС“ АД
Редактор: Красимир Мирчев
Технически редактор: Станислав Иванов
Художник: Виктор Паунов
Коректор: Юлия Шопова
ISBN: 954-528-252-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11556
История
- — Добавяне
Сбогом и прощавайте, десет хиляди долара
След като те отидоха да пийнат по бира, известно време аз просто стоях, без да помръдна. Дотук с изгледите за забогатяване. Сбогом и прощавайте, десет хиляди долара. Онзи труп в хладилника не струваше вече пукнат грош.
Излязох от горичката при паметника, издигнат в чест на падналите в Испано-американската война. Чувствах се като един от тях.
Добре де, все още имах в джоба си петстотин долара.
Нямаше да мога да се сдобия с всичко, което си бях представил — хубава кантора, красива секретарка и добра кола, налагаше се да направя компромис. Ще си взема малка кантора, невзрачна секретарка и кола стар модел.
Стоях до паметника умислен и си мислех за всичко това, когато грубо ме изненада внезапната поява на четирима негри, до един въоръжени с бръсначи.
— Здрасти, Мръвка — поздрави ме Смайли, който куцукаше най-отпред.
Кракът му беше стегнат с вратовръзка точно над простреляното.
Откъде, по дяволите, се взеха?
— Мислехме да си приберем колата и да получим едно любезно благодарско, задето ти я дадохме на заем — рече Смайли.
На лицето му цъфтеше огромна усмивка. Тази усмивка криеше нещо.
— Освен това, Мръвка, тия пари в джоба ти ни требват за разходи и не се бъркай за пищола, дето ме застреля с него, иначе ще те накълцаме хубавичко, Мръвка.
Ох, мамицата му. Вече не ми пукаше. Идваше ми малко в повече. Посегнах към джоба си.
— Сега внимателно — обади се Смайли, като продължаваше да се усмихва. — Нещо си ми симпатичен, въпреки че ми продупчи крака. Нидей си’а да ма разочароваш.
Много бавно бръкнах в джоба си и извадих парите. Хубава пачка беше — от мечти. Подхвърлих му я.
— Бравос, Мръвка — рече Смайли.
Погледна парите.
— Пет стотарки — отбеляза той.
— А трупа на момичето? — попитах. — Искаш ли го?
— Неее, задръж си го, Мръвка.
— И сега к’во? — попитах.
Очаквах да последва известна амортизация на тялото ми от страна на четиримата черни мъже. В края на краищата бях прострелял главатаря им в крака и им бях откраднал колата. Някои хора се обиждат от такива работи.
— Туй ни стига, Мръвка. Харесвам та — рече Смайли. — Прибрахме парата. Платиха ни. Куршумът не е засегнал кокала. Влезе и излезе, чиста работа. Ша та оставим на мира. К’вот било, било.
— Готин си, Смайли — рекох. — Как върви барбекюто?
— Супер — усмихна се Смайли. — Отбий са някой път да опиташ ребърцата. За сметка на заведението.
И си заминаха.