Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dreaming of Babylon, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Светлана Комогорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 84 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- johnjohn (2020 г.)
Издание:
Автор: Ричард Бротиган
Заглавие: Частен детектив във Вавилон
Преводач: Светлана Комогорова
Година на превод: 2001
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Книгоиздателска къща „Труд“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2001
Тип: роман
Печатница: „ИНВЕСТПРЕС“ АД
Редактор: Красимир Мирчев
Технически редактор: Станислав Иванов
Художник: Виктор Паунов
Коректор: Юлия Шопова
ISBN: 954-528-252-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11556
История
- — Добавяне
Хотел „Първа база“
— Ставай, задник такъв! — Гласът скрибуцаше в ушите ми, сякаш някой нарочно бе настъпил бабешки очила. — Наспа се вече за хубост! Ставай! Това тук не ти е хотел! Това е бейзболен отбор! — продължаваше да стърже гласът.
Все едно бяха пуснали желязна каса върху главата ми.
Отворих очи и видях мениджъра и Сам надвесени над мен. Зяпаха ме. Мениджърът май наистина беше вбесен. Сам се хилеше като кученце иззад щръкналите си зъби. Лежах на тревата до първа база.
Отборът се упражняваше с бухалки. Постоянно ме попоглеждаха и подхвърляха шегички. На всички им беше весело, без мениджъра и мен.
— Знаех си, че от теб бейзболист не става — рече той. — Не ми приличаш на бейзболист. Според мен ти изобщо не си виждал топка за бейзбол.
— Какво стана? — попитах.
— Чуваш ли го, Сам — рече мениджърът. — Чу ли го? Тоя боклук ме пита какво е станало. Какво си мислиш, че е станало, твойта мама? Обмисли всички възможности и после ми кажи какво според теб е станало. Какво би могло да стане? — и пак се разкряска: — Тряснаха те по тиквата! Стърчеше там като тиквеник и те цапардосаха по главата! Хич не се и помръдна! Ти топка за бейзбол не си и помирисвал! Кибичеше си там, все едно чакаш автобуса!
Той посегна, сграбчи ме за яката и ме повлече през тревата към улицата.
— Стига де! — възкликнах. — Престани! Главата ме цепи страшно. Какво правиш?
Думите ми не му направиха никакво впечатление. Продължаваше да ме мъкне. Заряза ме проснат на тротоара. Дълго време останах да лежа там — отначало си мислех, че не съм скроен за професионален бейзболист.
После се сетих за моята мечта за Вавилон и колко, колко приятна беше тя.
Вавилон… какво хубаво място.
Така се почна.
И все се връща оттогава.