Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dreaming of Babylon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 84 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
johnjohn (2020 г.)

Издание:

Автор: Ричард Бротиган

Заглавие: Частен детектив във Вавилон

Преводач: Светлана Комогорова

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Книгоиздателска къща „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Печатница: „ИНВЕСТПРЕС“ АД

Редактор: Красимир Мирчев

Технически редактор: Станислав Иванов

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Юлия Шопова

ISBN: 954-528-252-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11556

История

  1. — Добавяне

Хотел „Първа база“

— Ставай, задник такъв! — Гласът скрибуцаше в ушите ми, сякаш някой нарочно бе настъпил бабешки очила. — Наспа се вече за хубост! Ставай! Това тук не ти е хотел! Това е бейзболен отбор! — продължаваше да стърже гласът.

Все едно бяха пуснали желязна каса върху главата ми.

Отворих очи и видях мениджъра и Сам надвесени над мен. Зяпаха ме. Мениджърът май наистина беше вбесен. Сам се хилеше като кученце иззад щръкналите си зъби. Лежах на тревата до първа база.

Отборът се упражняваше с бухалки. Постоянно ме попоглеждаха и подхвърляха шегички. На всички им беше весело, без мениджъра и мен.

— Знаех си, че от теб бейзболист не става — рече той. — Не ми приличаш на бейзболист. Според мен ти изобщо не си виждал топка за бейзбол.

— Какво стана? — попитах.

— Чуваш ли го, Сам — рече мениджърът. — Чу ли го? Тоя боклук ме пита какво е станало. Какво си мислиш, че е станало, твойта мама? Обмисли всички възможности и после ми кажи какво според теб е станало. Какво би могло да стане? — и пак се разкряска: — Тряснаха те по тиквата! Стърчеше там като тиквеник и те цапардосаха по главата! Хич не се и помръдна! Ти топка за бейзбол не си и помирисвал! Кибичеше си там, все едно чакаш автобуса!

Той посегна, сграбчи ме за яката и ме повлече през тревата към улицата.

— Стига де! — възкликнах. — Престани! Главата ме цепи страшно. Какво правиш?

Думите ми не му направиха никакво впечатление. Продължаваше да ме мъкне. Заряза ме проснат на тротоара. Дълго време останах да лежа там — отначало си мислех, че не съм скроен за професионален бейзболист.

После се сетих за моята мечта за Вавилон и колко, колко приятна беше тя.

Вавилон… какво хубаво място.

Така се почна.

И все се връща оттогава.