Александра Рипли
Сбогуване с Чарлстън (86) (Част първа)

85

Когато двуседмичното посещение в Париж се проточи до два месеца, Гардън реши да се намеси. Не успяваше да се свърже със Скай по телефона, а той не отговаряше на писмата й. Гардън бе сигурна, че вината за това е на Вики. Явно тя крие от него писмата и не му казва, когато го търсят по телефона. Това не можеше да продължава така. Заложи един пръстен с рубин и диамант, който и без това не харесваше, в една заложна къща в Монте Карло и с парите си купи билет за влака. Остави Хелън на гледачката. Тя щеше да пази момиченцето от всички „чужденци“, които населяваха Франция.

Гардън пристигна в Париж през третата седмица на юни. Градът бе изпъстрен от чадърите на кафенетата и яркозелените дървета, надвиснали над оградите на парковете. Сена танцуваше и искреше под яркото слънце. По кейовете седяха рибари, а в градините Тюйлери се гонеха деца с привързани на конец балони.

— Доволна ли е мадам от разходката из града? — попита таксиметровият шофьор.

— Да, благодаря ви — Гардън му даде адреса на Вики. Каквото и да я очакваше там тя се чувстваше прекрасно от това, че отново е в Париж.

Когато таксито спря до тротоара, Скай тъкмо излизаше от къщата. Гардън затаи дъх. Той изглеждаше много добре в сравнение с времето след кризата. Тя си обеща, че каквото и да се е случило, каквото и да е направила Вики, ще й бъде благодарна.

Скай я видя и лицето му се озари.

— Скъпа, ангел мой! — извика той. — Страхотно е, че си тук — той прекоси тротоара, измъкна я от таксито и силно я прегърна. После я целуна, хвана я за ръката над лакътя и я поведе. — Влизай. Много бързам, но имаме време за едно кафе — Бъгси и един слуга отидоха при таксито, за да платят сметката и да вземат куфарите на Гардън.

На Гардън й направи впечатление, че Скай не каза „за едно питие“.

Когато Скай въведе Гардън, Вики беше в хола. Тя запази абсолютно хладнокръвие. Целуна Гардън по двете бузи, попита как е Хелън и предложи кафе или шампанско.

Скай се намеси, преди Гардън да успее да отговори.

— Не мислиш ли, че е страхотно, скъпа? Вики е прекрасна, нали?

— Какво?

— Е, хайде, Гардън. Ти знаеш. Вики всичко ти е разказала в писмата си. Самият аз щях да ти пиша, но бях прекалено зает.

— Ясно. Да, разбира се. Да, страхотно е, Скай.

Гардън погледна безизразното лице на Вики. Самата тя също не се издаде.

Скай погледна часовника си.

— Боже всемогъщи! Ще се видим по-късно, дами — той бързо ги целуна по косите и изтича навън с викове да го чака колата.

— За какво става въпрос, Вики? — попита Гардън със спокоен глас. Тя държеше на обещанието, което си даде.

Вики си запали цигара и дълго я поставя в цигарето. Когато видя, че Гардън очаква отговора й, тя реши да не засилва повече напрежението и каза:

— Скайлър се занимава с конни надбягвания. Сега отиде в Лоншам. Лоншам, Отьойл и Сен Клод отнемат цялото му време. Обзет е от страхотен ентусиазъм.

Гардън пребледня. Спомни си как той бе се увлякъл преди по рулетка и бакара.

— Вики, ти му даваш пари назаем?

Вики се засмя.

— Той не залага, Гардън. Той възнамерява да се състезава, да притежава коне, може би дори да отглежда.

— Но как, това струва цяло състояние!

— Права си, „кралски спорт“. Мисля, че това е твърде вълнуващо. Ако ентусиазмът му се окаже траен, смятам да го подпомогна с известна сума.

— Не разбирам.

— Човек се среща с толкова интересни хора. Други собственици, треньори, жокеи. Мисля, че е било забавно. Но самата аз не смятам да се замесвам. Искам да видя на какво е способен Скай. Прекарва по цели дни на този или онзи хиподрум с хора от бранша. Дори си е уредил да работи в тренировъчна конюшня през лятото. Близо до Цантили. Ако се окаже, че е замесен от подходящо тесто, ще му купя няколко коня и ще видя как де се справи.

Гардън бе изумена. Скай да работи! В Лондон тя имаше приятелка, чийто баща се занимаваше с конни надбягвания. От нея беше чувала за тежкия труд и строгата дисциплина, които са необходими, за да се подготви един кон за първия си състезателен сезон. Ако Скай успееше да понесе това, то трудът щеше да е най-доброто преживяване, което е срещал. Искаше й се да прегърне Вики, да заплаче, да разцелува ръцете й за това, което прави за Скай. Тя му бе показала пътя към самоуважението.

— Вики, колко щедро от твоя страна — каза тя.

— Скъпа моя Гардън, нека говорим открито. Знаеш, че никога не правя неща, от които нямам полза. Истината е, че във Франция не останаха никакви американци, за които си струва да се говори. Вече никой не идва в Европа, за да се забавлява. А на мен определено не ми се връща в Щатите. Сух режим, отгоре на това Депресията — ще бъде толкова унило, че предпочитам да се самоубия. Конните надбягвания са шик. Хората от най-добро тесто притежават коне. Ага Хан, Ротшилдови, всички кралски фамилии. Почти не останаха богати американци. Вече всички гледат сериозно на парите. Тъй че аз съм готова да започна изчакването. И ако реша да наема някой страшно сексапилен ирландски треньор, може ли някой да ми забрани?

Гардън трябваше да й повярва. Точно такъв беше начинът, по който обикновено действа Вики.

Скай наистина работеше във фермата. Цяло лято и цяла есен. Гардън го посети веднъж и го намери загорял, мръсен и грейнал от ентусиазъм.

През октомври тя дойде в Париж за най-голямо то състезание на годината. Наградата на Триумфалната арка, и отиде с него в кабината със собствениците на фермата, в която бе работил. Скай беше помогнал в подготовката на един от конете, които участваха в състезанието. Собственикът му бе граф дьо Варини.

Графът имаше племенница — Катрин. Тя бе много млада, много срамежлива и когато погледнеше Скай, погледът й се премрежваше.

За момент на Гардън й се стори, че напълно разбира какви точно облаги очаква да получи Вики. Но после разбра, че Катрин все още ходи на училище и че монахините са се съгласили да я пуснат само за уикенда, защото конят е подарък от чичо и за рождения й ден, който по една случайност се пада тази неделя. „Скай няма как да я познава, помисли си Гардън. Освен това тя дори не е симпатична, а и той се държи така, като че ли тя изобщо не съществува. Той се интересува единствено от конете.“

Конят на графа, по-точно конят на Катрин не спечели. Тя се разплака като същинско бебе, а и такова си беше. Чичо й й купи сладолед, за да я успокои.

Престоят на Гардън в Париж й достави безмерно удоволствие. Ранната есен е идеалното време за разходки и тя посети всичките си любими кътчета. Видя се също и с приятелките си. Елен Лемоан сякаш изобщо не се бе променила. За жалост Клод е трябвало да се прости с разсадника си, когато Гардън е спряла субсидиите си, но с удоволствие започнал работа в Жарден д’Аклимасион в Болонския лес. Кони бе най-впечатляваща. Сега тя държеше бутик на „Фобур Сен Оноре“, който се казваше „Шоз дьо Констанс“ и там продаваше свои авторски рокли. Тя покани Гардън на обяд в „Риц“ и се похвали, че сега Телма й копирала моделите.

— Никога не бих постигнала това, ако не беше Дамата с гардениите — каза тя. — Гардън, ще съм ти благодарна до края на живота си.

Гардън целуна приятелката си.

— Щастлива съм за теб, Кони. И аз съм ти задължена до живот.

Скай се върна във вилата преди Коледа. Беше купил едно пони като подарък за Хелън от Дядо Коледа и я крепеше на седлото, докато се разхождаха между фиданките. Никога досега не бе изглеждал толкова добре и толкова щастлив, дори и в безметежните Лондонски дни.

— Мисля, че е от живота на открито, скъпа — каза той. — Имам страхотен план. Ще си купим имот в Кентъки или в северната част на щата Ню Йорк, край Саратога. Хелън започва да проговаря на френски, а аз не желая детето ми да говори неща, които не разбирам. Земята в Америка сега е страшно евтина, също и работната ръка. Вики ще ни подкрепи финансово. Аз прекрасно познавам от кое жребче ще излезе състезател. Ти как мислиш? Ще можеш ли да търпиш конски тор по килимите?

— Ще мога. Обаче ще трябва отново да се научим да говорим американски английски. Без никакви британски префърцунености.

— Айде дигай се тогава. Утре ще научим Хелън на първата й американска дума.

Гардън го целуна, за да спре бърборенето му.

Беше прекалено щастлива, за да говори. Такова щастие тя можеше да изрази, само докато се любеха.

През февруари те отпразнуваха осмата годишнина от сватбата си в Сен Пол-дьо-Венс. На другия ден Скай се върна в Шантили.

— Не плачете, момичета, — каза той, когато целуваше Гардън и Хелън за довиждане.

— Ще ми липсваш ужасно. Кога ще се върнеш? — попита Гардън.

Скай се смути.

— Не зная, мила. Трябва да уредя с Вики подробностите за покупката в Щатите. При първа възможност ще отскоча до Париж. Ще ти се обаждам, не се притеснявай. И продължавай да учиш Хелън на американски.

— Хайде сега, какво ще каже Хелън на татко?

— Айде! — каза Хелън.

— Умно момиченце — каза Скай и я подхвърли нагоре. Тя още пищеше от радост, когато той я постави в ръцете на Гардън. — Ще изпусна влака. А какво ще каже мама на татко?

— Обичам те, Скай.

— И аз те обичам, скъпа. Айде да тръгвам.

Не я измъчваше носталгия. Париж и Лондон й бяха по-близки от Ню Йорк и дори от Чарлстън.

Но когато Скай даде идеята за фермата, в нея се породи силен копнеж по Америка.

Скай бе обещал да й се обади по телефона, за да й каже резултата от преговорите с Вики. Гардън не смееше да излиза от къщата от страх да не пропусне обаждането.

Гардън се чувстваше самотна във вилата. Но бе доволна, че Вики бе останала в Париж. А и не желаеше да ходи в Париж. Сега повече от всякога бе важно да стои далеч от Вики. Скай би могъл да я убеди да финансира конната база в Америка, но това бе малко вероятно. Но само ако Вики разбереше, че Гардън има нещо общо с желанието му да напусне Франция, тя не би му дала и един цент.

Америка. У дома. Гардън дори не смееше да повярва.