Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
On Leaving Charleston, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2010)
Разпознаване и корекция
Daniivanova (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Александра Рипли. Сбогуване с Чарлтън. Част първа

ИК „Бард“, София, 1993

Редактор: Тодор Михайлов, Радка Бояджиева

Коректор: Анелия Христова

 

 

Издание:

Александра Рипли. Сбогуване с Чарлтън. Част втора

ИК „Бард“, София, 1993

Редактор: Тодор Михайлов, Радка Бояджиева

Коректор: Анелия Христова

История

  1. — Добавяне

29

Сара събуди Реба и Гардън преди зазоряване.

— Мадам Пенси умира. Иска види Гардън, преди да замине.

Гардън намери огърлицата и си я сложи. Старата Пенси винаги питаше за нея, когато видеше Гардън. Това лято често беше питала за нея. Понякога, когато Гардън дойдеше, умът на старата жена я връщаше далеч назад в живота й. Веднъж, когато чу гласа на бялата господарка Гардън, тя си помисли, че Гардън е Джулия Ашли и заговори за отдавна починали хора и за обичаи в плантацията, които вече никой не разбираше — толкова различен бил животът, когато Пенси била млада. Гардън мърмореше „да, да“ на всичко, което Пенси казваше, докато старите очи не се притвореха за сън.

Друг път Пенси биваше изцяло на себе си и познаваше всички наоколо. При случай тя разказваше как е отблъснала янките. Или изискваше да й бъде изпята една от любимите й песни и махаше с пръст, за да отмерва темпото. Веднъж Гардън си беше изгорила ръката на печката на Реба и бе заведена в колибата на Пенси. Пенси „заработи“. Държеше ръката на Гардън близо до лицето си и шепнеше на дългия червен белег. Гардън сведе глава, но не можа да чуе думите й. Шепотът се снишаваше, тъй като старата жена се уморяваше, но не спря, устните й едва се движеха, докато болката, а после и изгореното постепенно изчезваха.

Гардън бе очарована от дребната, подобна на мумия, фигура в голямото легло. Тя обичаше да слуша старата Пенси, да й пее. Единствените пъти, когато искаше да избяга, бяха, когато Пенси хващаше ръката й и бълнуваше за проклятието на имението, молейки Гардън да избяга. В тези случаи Гардън не знаеше какво да направи или каже. Можеше само да чака, докато Пенси, изтощена, не изпаднеше в безсъзнание.

 

 

Колибата на Пенси бе обляна в светлина. Цялото население на селището се бе събрало там. Влизаха един след друг в колибата и се покланяха на своята водачка и на нейната праправнучка — младата Пенси, която бе дошла от своя дом край църквата. Съпругът й, проповедникът Ашли, стоеше в ъгъла със сълзи на очи, тъгуващ за смъртта на своята вечна съперница.

Гардън и Реба също отдадоха почитта си. Старата Пенси зашепна на младата.

— Тя каза да не тръгвате — преведе тя. — Иска мис Джулия да остане при нея.

Реба сложи Гардън да седне на един стол до голямата маса. После седна до нея, като потупваше разстроеното момиче по рамото. После Реба започна да пее, като се люлееше и потупваше в бавен ритъм.

Ще почина от целия мой труд.

Хората отвън подхванаха припева на спиричуъла и запяха:

… когато умра.

Реба водеше и те я следваха:

Ще почина от целия мой труд

Когато умра

В утро, о, Господи

Моя душа толкова щастлива сега

О, Господи, Господи, Господи, когато умра

Ще срещна ангел Габриел

Когато умра

Ще срещна ангел Габриел

Когато умра

В утро, о, Господи

Моя душа толкова щастлива сега

Сестра Пенси отива, където роса не мокри

Когато умре

Сестра Пенси отива, където роса не мокри

Когато умре

В утро, о. Господи

Моята душа толкова щастлива сега

О, Господи, Господи, когато умра

Ще вървя и говоря с Исус

Когато умра

Ще вървя и говоря с Исус

Когато умра

В утро, о, Господи

Моя душа толкова щастлива сега

О, Господи, Господи, Господи, когато умра.

— Тя си отива — каза Сара. — Зора настъпила.

 

 

Светлината в колибата избледня. Навън небето бе бледожълто от новородената слънчева светлина. Тя грееше в рошавата плетеница на червеникавозлатистите коси на Гардън, очертавайки силуета й през отворения прозорец. Старата Пенси потрепери и рязко седна в леглото. Сграбчи рамото на младата Пенси с ръка, подобна на птичи крак. Старият й силен смях изпълни стаята. Тя посочи към Гардън.

— Благодаря ти, Господи — каза с ясен глас, — за малката свещичка.

После умря.

 

 

Гардън пя за последен път за старата Пенси. Облечена в бяло, като останалите оплаквачи, тя стоеше до гроба, преди да го зарият. Лицето й бе окъпано в сълзи и тя се тресеше, но богатият й нисък глас не трепваше. Държеше букет полски цветя в разтрепераните си ръце и докато ги пускаше едно по едно върху ковчега, пееше любимата песен на старицата.

Погледнах на изток, погледнах на запад

И видях да идва каляска

с четири сивкави коня

Да те преведат на другия бряг на Йордан

Мойсей бързо заспива в тръстиките, свит като опосум в голямата кошница

Всеки косъм на главата му

става малка свещичка

Да ти осветява пътя до другия бряг

на Йордан.