Александра Рипли
Сбогуване с Чарлстън (52) (Част първа)

51

Скай се събуди преди Гардън. Той се повдигна на лакът и я погледна изумен от силата на своята любов към нея. Бе познавал много жени, бе ги харесвал, даже беше обичал няколко от тях за известно време. Но нищо не го беше подготвило за сложните чувства, които изпитваше в този момент. Той търсеше нова дума, такава, която не е била използвана от нито един мъж, за да изрази това, което го изпълваше сега. „Любов“ беше неподходяща. Но не можеше да открие друга.

— Обичам те! — каза, когато Гардън отвори очи.

Гардън се стресна, виждайки кръвта по чаршафите.

— Ще изпера тези петна и ще постеля отново — каза тя.

Скай я спря.

— Стюардите на парахода и без това сменят чаршафите всеки ден. Не се безпокой.

И си помисли: „Вики сигурно чака доклад за това“.

Наложи се да закусват вътре. Студен вятър духаше по палубата заедно с пръски от бялата пяна на вълните. Гардън се възхити на ниската оградка по ръба на масата, която пречеше на чиниите да паднат, когато корабът се накланяше.

— Колко добре измислено! Ти ли го изобрети, Скай?

Скай й каза, че това вероятно съществува от времето на викингите, ако не и от по-рано.

Докато ядеше шунката и яйцата с препечения хляб, Гардън придържаше чинията си на място с лявата си ръка. Скай не опита нищо друго, освен кафе. Той беше добър моряк, но нямаше здравия стомах на Гардън.

— Колко е хубаво! — каза Гардън. — Използваш ли често яхтата си?

— Тя не е моя, на Вики е. Не обичам да притежавам вещи.

— Винаги ми звучи странно, когато чуя, че се обръщаш към майка си с малкото й име. По същия начин ли се обръщаш и към принца?

— Принцът? — за момент Скай погледна с празен поглед.

После се засмя отривисто.

— О, към него ли? Не, скъпият Джорджо е извън полезрението ми от много време. Вики се разведе с него преди години.

Гардън не показа, че е шокирана. Скай говореше с такава лекота за развода! Тя се постара да се абстрахира от това и се съсредоточи в по-важни неща.

— А що се отнася до майка ти, как да се обръщам към нея?

— Вики, предполагам.

— Това звучи доста неуважително. Може би трябва да я наричам мис Вики.

— Не, ангеле мой, това звучи много южняшко. Вики няма добро мнение за южняците.

Гардън поклати глава.

— И аз имам това чувство. Ето защо мисля, че тя не ме харесва.

Скай положи дланта си върху нейната.

— Това не е вярно, Гардън. Тя няма нищо против тебе. Какво те накара да говориш така?

— Нищо определено. Просто чувствам това. Не изглеждаше много щастлива на сватбата.

Скай се намръщи.

— Това ли е всичко? Работата е там, че тя беше в предстартова треска. Британците са открили мумията на един от фараоните, а Вики изгаряше от нетърпение да отиде до Египет, за да я види.

— Египет? Това е толкова далече!

— Не и за Вики. Тя обича да бъде там, където има събития, без значение къде може да е това. Има сила и енергия за дузина нормални хора.

— Мислиш много за нея, нали?

— Всички мислят за нея. Тя е нещо изключително.

Гардън реши, че е глупаво да се страхува от майката на Скай. Но се страхуваше, докато следващите му думи не й дадоха обяснение за всичко.

— Не трябва да се стряскаш, скъпа, ако Вики ти се стори рязка. Това е защото тя винаги бърза. И също, защото не е свикнала с момичета. Аз съм единственото й дете и винаги съм вървял по своя си път. Казвала ми е стотици пъти, че е искала да има дъщеря вместо мен, така че да се чувства като майка.

Те обикаляха около Флорида две седмици, а край Бахамските острови — близо шест седмици. Държаха курс далеч от шумните пристанища, пускаха котва край безлюдни брегове и използвайки прилива, плуваха към тях на лунна светлина, така че Гардън да не изгори на слънцето. Те нямаха нужда от никого другиго извън тях двамата. Ден след ден Гардън се приближаваше към своята скрита пламенна натура, докато накрая стана жената, която Скай беше видял в нея, докато тя танцуваше. Тя отхвърли всичко, което я ограничаваше, и стана напориста, даваща и получаваща любов със свободата на езичница. Но едновременно с това Гардън си остана скромна и някак срамежлива с капитана и стюардите и даже с прислужницата си, която беше част от екипажа. Имаше една лична Гардън, която беше само за Скай, и друга Гардън за пред обществото и света.

Имаха особена слабост към игрите на думи. Бяха зашеметени от щастие и се мислеха за много духовити.

Когато пристигнаха в Ню Йорк, колата им беше спряна от някакво шествие. Те не знаеха какво се честваше и решиха, че парадът е в тяхна чест. Това им даде сили да чакат, докато се освободи пътят им, за да пресекат Пето авеню; и може да се каже, че изглеждаше напълно нормално — духови оркестри и развети флагчета бяха подходящи поздрави за чудото на тяхната любов.