Александра Рипли
Сбогуване с Чарлстън (75) (Част първа)

74

Г-ца Трегър дойде да вземе Гардън. Тя доведе Корин да опакова нещата й. Беше наела лимузина в Женева. Гардън усети стария й живот да сключва прегръдката си около нея и гърлото й се стегна.

Принчипесата и г-н Харис били на мнение, докладва г-ца Трегър, че най-добре било всички да се държат така, все едно, че нищо не се е случило. Те казвали на всекиго, че г-жа Харис отишла на минерален курорт в Швейцария, за да лекува с водите му незначително заболяване на черния дроб. За щастие репортерите не били научили нищо друго.

— Разбирам — каза Гардън. Тя си напомни за решението си да се възползва максимално от живота си и привилегиите, които той й дава. Нямаше защо да се притеснява какво мислеха или не мислеха Вики и Скай, какво казваха или не казваха. Тя щеше да бъде непробиваема, самостоятелна, ненаранима.

Но тя почувства силна болка. По думите на сестрата някой бил телефонирал всеки ден от Париж. Значи те са искали да имат редовен отчет за състоянието й. Били са загрижени за нея. Гардън не попита кой се е обаждал и не се обади до Париж. Искаше й се да мисли, че това е бил Скай.

— Ще остана в купето си през време на пътуването от Женева до Париж, г-це Трегър. Моля, погрижете се да сервират яденето ми тук. Свикнала съм да пия бульон между яденетата. Очаквам да не бъда обезпокоявана.

Скай я посрещна на гарата. Прегърна я силно.

— Скъпа, толкова се радвам, че си вкъщи.

За момент Гардън помисли, че мечтите й се бяха сбъднали, мечти, които не беше посмяла да допусне до себе си. После видя колко неудобно се чувстваше той, колко изкуствено се държеше.

— Хубаво е да се върнеш — каза тя спокойно. — Швейцария е толкова ужасно чиста — нямаше да допусне да бъде наранявана повече. Обвила се беше в стена от най-добрата неръждаема стомана.

Тя отиде директно в стаите си, когато стигнаха в къщата. Скай я следваше, говорейки нервно за хора, които тя познаваше; кой бил в града, кой го бил напуснал, къде били отишли.

— Уморена съм от пътуването, Скай. Веднага си лягам. Разбираш ме. Защо не се събереш с някого за вечеря и да излезете след това?

— Сигурна ли си, че не би имала нищо против?

— Сигурна съм. Може би утре ще имам настроение за нещо.

Тя си изпи бульона, диктувайки писма на г-ца Трегър. Нямаше представа каква поща се беше получавала за нея, докато траеха „лошите времена“, както тя ги беше нарекла за себе си, и дали им е отговаряла или не. Тя изпрати почти еднакви писма на майка си, Пеги, Уентуърт, леля си Елизабет. Била на ваканция в Швейцария. Алпите били вълнуваща гледка. Било много студено, но не се усещало, поради слънцето и сухия въздух. Хотелът й имал отопляван басейн със снежни стени във формата на замък. Била здрава и щастлива и им изпращала много любов.

На следващия ден изпрати г-ца Трегър да открие Кони Уедърфорд във „Вог“. Срещнаха се за обяд.

— Изпуснала съм нещата от поглед — каза й Гардън. — Пропуснах дори февруарските колекции. Какво ново? Къде първо трябва да отида?

Кони се впусна в анализ на събитията в света на модата, който остави Гардън замаяна. Момичето знаеше всичко „от — до“. Единственият факт, който Гардън считаше, че е схванала, беше, че полите са по-къси отвсякога и че черното е все още единственият цвят.

— Какво мислиш за това? — каза Кони. Тя стана и направи тур напред-назад покрай масата им, правейки бурлескова пародия на манекенска походка с поклащане на бедрата. Носеше черен вълнен плетен костюм, по-семпъл от всичко, което Гардън беше виждала. Полата беше права, едва покриваща коляното, а сакото беше почти като пуловер, с тесни ръкави, джобове колкото кръпки и без никаква украса, дори без копчета. Беше възможно най-аскетичният костюм, като се изключи, че върху семплата си бяла блуза Кони беше сложила огромно количество бижута — перли, златни верижки, огромен медальон с рубини и златна верига, чийто съставни части се съединяваха с нефритени пръстени.

— Поразително — каза Гардън. И тя наистина беше поразена.

Кони седна, изключително доволна от себе си.

— Разбира се, че бижутата сами по себе си са костюм — каза тя, — но на тях се дължи само част от външния вид. Сега костюмът е шик, при положение, че е добре и достатъчно смело направен. Естествено Шанел. Тя е такъв гений! Цялата идея е дрехите да се направят така, че да не се забелязват — колкото е възможно по-семпли, окастрени до последно. После се затрупай с бижута. Носи ги денем и нощем. Старият Поаре е бесен. Все още се занимава с елегантната официална рокля. Хиляди часове ръчна украса и т.н. Знаеш ли какво каза той? Каза: „Какво е изнамерила Шанел? Беднотия де лукс.“ Не е ли това избор? Той каза, че жени в дрехите на Шанел приличали на „малки недохранени телеграфни чиновници“.

— Изглежда се е разтревожил. На теб това ти стои добре, Кони, но не зная как ще стои на мен.

— Ще изглеждаш идеално, Гардън. Ти си възхитително слаба.

Гардън докосна вдлъбнатите си бузи.

— Опитвам се да напълнея. Приличам на труп в черни дрехи. Шанел не работи ли с други цветове?

— За Бога, не. Тя въвежда черното практически навсякъде — Кони доби смешен, конспираторски вид. Тя доближи стола си до масата и се наведе през нея. — Зная за един начин, — каза тя с приглушен глас.

Тя се сдобила с достъп до света на подземния бизнес в модата. Съществувала мрежа от шпиони и двойни агенти — работа, секретна и рискована като всяка правителствена разузнавателна работа. Жени и мъже с фотографска памет и артистични дарби влизали на ревютата на колекции с фалшиви документи, после веднага изтичвали да скицират онова, което са видели. Тези скици стрували състояния на производителите на серийна конфекция. Те разполагали в магазините си с евтини копия, преди частните клиенти на големите модни къщи да са се сдобили с ръчно изработените оригинали. Още по-скъпоценни били les toiles — мострите от муселин, използвани в модните къщи за снемане на оригиналите. С тяхна помощ оригиналът се възпроизвеждал точно, с всички тънкости, измислени от гения на конкретния моделиер. Човек в модните къщи с достъп зад кулисите и до les toiles направо получавал назованата от него цена.

— Тя трябва да спечели достатъчно, за да се премести далеч от Париж и то в рамките на един сезон, защото моделите й почти винаги се разкриват. Въпреки мерките, знае се, че в „Ланвин“ от години има някой, който изнася сведения на черния пазар, без да бъде заловен — Кони прокара пръсти през предницата на сакото си. — Ето защо можеш да ме видиш в „Шанел“. Срещнах Телма, която е посредник за някои американски магазини. Тя знае откъде да намери всичко плата, който се прави специално за модната къща, копчетата, дреболиите.

Разказаното от Кони се стори на Гардън интригуващо, но изключително непочтено.

— Няма да се чувствам съвсем удобно при срещата си с дилър от черния пазар, Кони. Ще отнемам от хляба на модните къщи. Аз съм редовен клиент.

— Не бъди толкова невежа, Гардън. Някои от най-богатите жени на Париж го правят. Те отиват на някое ревю, носейки копие на друг моделиер, и посочват номерата, които искат някой да открадне за тях. Има една херцогиня, която е измежду считаните за най-добре облечени жени в света и тя няма един оригинален парцал на гърба си. Не зная името й, Телма го знае. Дори обувките й са копия.

— Не знам. По другия начин е по-лесно.

— Но не толкова забавно. А можеш и сама да моделираш до известна степен. Например цветно вместо черно.

„Защо не“, помисли си Гардън. Можеше да й хареса. А и нямаше с какво друго да се занимава.

— Добре. Искам един от тези костюми в синьо. Имаш ли все още toile? И добър шивач?

Усмивката на Кони се стопи.

— Познавам страхотен шивач, но няма мостри от „Шанел“. Охранителните й системи са много сигурни или хората й са много верни. Все пак кройката е толкова лесна, че можеш да я направиш по рисунки.

Гардън запали цигара. Постави я в дълго цигаре и се почувства като Мата Хари.

— Тогава ще ти кажа нещо, което даже и ти не знаеш. Откакто се познаваме, си купих много дрехи. Ако нямаш мостра на „Шанел“, не можеш да направиш истинско копие. Тя прави нещо с ръкавите си, което никой друг не прави. Не зная какво е то, но в тях ръцете ти се движат свободно, там, където в дрехи на други моделиери се набират или стягат. Ще ти кажа какво ще направя. Искам си синия костюм. Ще купя един в черно и ще го дам на шивача ти. Може от него да ми скрои синия и после не ме интересува какво ще стане с другия.

— Гардън, ти си принцеса.

— Не, скъпа, такава е свекърва ми. В момента е в Южна Франция по милостта Божия. Реших, че тя не ме обича особено. Твърде щедро от нейна страна би било.

— Не разбирам.

— Никой не го иска от теб. А сега, разкажи ми как живееш? Възнамеряваш ли все още да станеш моделиер?

— Разбира се, както си говорихме едно време. Ето защо влизането на черния пазар е толкова вълнуващо. Трябва да изучавам матриците, скиците и всичко останало. Толкова много неща научавам. — Лицето на Кони блестеше от въодушевление. Гардън й — завиждаше толкова, че десертът заседна на гърлото й. Надяваше се, че Кони ще постигне мечтата си. Насили се да преглътне.

— По-добре да отивам в „Шанел“, за да имаш още какво да изучаваш. Защо не дойдеш с мен? Можеш да кажеш във „Вог“, че организираш интервю или нещо такова.

— В този си костюм? Ще ме нападнат с ножиците си. Но ще си запазя билет за друг път. Радвам се, че те видях, Гардън.

— Радвам се, че те видях, Кони. Наистина.

Когато Гардън излезе от „Шанел“, тя се упъти към площад „Вандом“. Вероятно бижутерията за костюмите беше шик, но тя предпочиташе истинска. Мина през „Картие“, „Ван Клееф и Арпелс“, „Бушрон“, купувайки си златни верижки, огърлици, медальони и гердани от полускъпоценни камъни, перли и нефрит. Опита се да се убеди, че трябва да се радва на късмета си за възможността да прави това, което правеше.