Александра Рипли
Сбогуване с Чарлстън (49) (Част първа)

48

Следващата седмица беше като сън за Гардън.

От утринта на рождения й ден всичко се промени за нея. За това допринесоха и редицата от букети, гривната от Скай, цветята, които остави в полата й. Тя се чувстваше желана, пораснала, като че друг човек, като че ли само трябваше да чака да стане на седемнадесет, за да се оправи всичко, което не беше наред в живота й.

Понеже повярва в това, то стана наистина. Нейната мудност изчезна; можеше да танцува като перце. Езикът й се развърза; тя не можеше да прави словоизлияния или да флиртува, но не се плашеше да разговаря, да задава въпроси, да слуша, да се смее, да изразява уважение или възхищение.

Интересът на Мейн към нея заинтригува и другите мъже. Определеното внимание и от страна на Скай пък доведе техния интерес до точката на кипенето. Изведнъж Гардън стана красавицата, до която се домогваха. Букети пълнеха гостната, в кутиите с бонбони, оставени в къщата, се откриваха листчета със стихове, преследваха я за танци, беше заобиколена от обожатели на приемите. Майка й изпадаше в екстаз. Гардън стана по-красива от когато и да било.

Скай полудя. Той вече трудно си пробиваше път до нея, за да може да й каже поне четири думи. Предварително й беше определен придружител за всеки танц, прием, бал, закуска и тя нямаше време свободно и незапълнено от сезонните празненства.

Скай присъстваше на всички тях; той танцуваше с нея колкото се може повече, донасяше й пунш, ако други не го изпревареха.

Скай имаше премного опит в спечелването на сърца, но никой от познатите му похвати не действаше. Той не можеше да заведе Гардън на вечеря или на театър; не можеше да й подарява бижута; неговите цветя се губеха в количеството цветя, получени от другите мъже.

В отчаянието си той отиде при Ендрю Енсън за съвет.

— Аз съм като риба на сухо, мистър Енсън. Имам нужда от помощ.

Мистър Енсън съедини върховете на пръстите на двете си ръце.

— Мистър Харис — каза тъжно той, — тази млада дама е моя братовчедка…

— Та тя е братовчедка на всички! — извика Скай. — Вие всички сте братовчеди тук. Не съм в течение и на половината от нещата, които обикновено си разисквате. Точно това е въпросът. Аз съм външен човек тук и всички ми го показвате по възможно най-учтивия и най-вбесяващия начин.

— Нима искаш да си вътрешен?

— Не, мистър Енсън. Добре си давам сметка, че никога не ще мога да бъда такъв. Дори ако живея тук сто години. Искам Гардън и това е всичко. Искам да я опозная и тя да ме опознае. Искам да я накарам да ме обича.

— И…?

— Да, и да се омъжи за мен.

Ендрю отпусна ръцете си по-удобно на бюрото. Той изпълни дълга си, но болката на Скай го развълнува до състрадание.

— Казвам ви, мистър Харис: като гражданин на Чарлстън знам, че най-доброто за Гардън е да остане тук, да се омъжи по своя воля, да остане част от живота и традициите ни. Ние вярваме, че си имаме най-близкото нещо до Райската градина. Ето срещу какво се изправяш. И понеже си външен, си забраненият плод, а знаеш какво се е случило на Адам и Ева. Другото, което те прави привлекателен, са, нека бъдем груби, многото пари. Разполагаш ли със собствени такива?

— Да, дядо ми Харис ми остави нещичко.

— Извинете за въпроса ми на банкер, мистър Харис, колко са те?

Ендрю Енсън подсвирна с уста, когато Скай му отговори.

— Добре, мистър Харис, това те прави много по-различен от всеки друг в Чарлстън. Ние всички казваме, че парите нямат значение; някои от нас дори вярват в това. Но всеки трябва да сложи храна на масата и да купи обувки за децата си. Използвай парите си, младежо.

— Това не помага. Колко цветя или шоколад може да вземе едно момиче?

Ендрю Енсън тръсна глава.

— Помисли, момче! Потърси слабото място. Кой има най-голямо влияние върху момичето? Майка й. Тя е амбицирана по отношение на Гардън, а нейните амбиции не отиват по-далеч от Чарлстън, защото това е всичко, което знае. Подхвърли й нещо блестящо пред очите. Кажи й, че ще облечеш Гардън в хермелин, че ще я украсиш с диаманти.

— Мислиш ли, че това ще свърши работа?

— Струва си да опиташ.

След като Скай си тръгна, мистър Енсън гледа дълго след него през прозореца. „Надявам се, че направих добре, каза си той. Маргърит Трад ще се хвърли към стръвта, преди още последната да се е докоснала до водната повърхност.“

 

 

Следващият ден беше тридесет и първи декември. Скай мислеше да занесе една каса шампанско на майката на Гардън, следвайки съвета на мистър Енсън. Но идеята беше отблъскваща. Гардън беше много ценна, за да бъде купувана.

Същата вечер, на бала в яхтклуба, той поглеждаше ту към часовника, ту към конкуренцията. Точно когато остана една минута до дванайсет часа, той се намеси и отне Гардън от партньора й. Гардън се усмихна и вдигна ръце, за да ги постави съответно на рамото му и в дланта му. Но Скай хвана и двете й длани в своите.

— Имам нещо да ти кажа, Гардън — каза той сериозно. — В живота си съм получавал всичко, което съм поискал. А теб те искам повече от всичко, което съм искал досега. Намерението ми е да те имам.

Тръби засвириха в дрезгава дисхармония, за да сигнализират идването на Новата година. Скай освободи дланите на Гардън и обгърна лицето й в своите. Приведе се към нея и пошушна на ухото й: „Обичам те, Гардън Трад. Ще се оженя за теб.“ После се изправи, бавно доближи устните си до нейните и я задържа в дълга и нежна целувка, докато почувства, че тя се разтрепери. После я прегърна здраво и със затворени очи, глух за врявата, която ги заобикаляше.

 

 

— Мамо, аз съм сгодена! Толкова съм щастлива, мамо!

— Но, Гардън, сезонът още не е свършил. Баловете още не са минали. Не насилвай нещата. Все пак не избираш нещо за месеци само — увещаваше я Маргърит.

— Няма защо да избирам, мамо. Аз знам. Аз обичам Скай и той ми предложи да се оженим.

— Янки! Не, Гардън, няма да стане.

— Но аз вече казах „да“, мамо. Обичам него и никой друг. Той ще се отбие утре да говори с теб.

— Аз няма да дам своята благословия.

Гардън се разкикоти.

— Да, ще я дадеш, мамо. Скай е много настъпателен.

Скай се отби при Елизабет Купър, преди да се срещне с Маргърит.

— Уважавам ви и вашето одобрение има значение за мен — каза той направо.

— Имате моята благословия — каза Елизабет. — Ще трябва да спечелите и моето одобрение.

Скай подкара колата от дома на Елизабет към „Кинг Стрийт“. Бижутерите не бяха доволни да им се звъни по телефона рано сутринта на Нова година, но когато чуха какво иска Скай, всички се съгласиха да се срещнат с него. Същото стана и с цветаря.

— Разносвач! — извика Скай, когато Зензи отвори вратата.

— Честита Нова година, Зензи — каза той вече по-тихо. Подари й кутия бонбони. На панделката на кутията беше завързана петдесетдоларова златна монета.

Скай даде знак на цветаря и сина му и те го последваха нагоре по стълбата към гостната.

— Поставете я на масата — каза той. Погледна Гардън с любов в очите, но отиде към дивана, където седеше Маргърит.

— Честита Нова година, мис Маргърит!

— Благодаря — отговори тя със студен глас.

Скай отстъпи настрани, така че Маргърит да вижда по-добре масата в центъра на стаята. Едно розово храстче, цялото разцъфнало, беше поставено върху й. Този вид рози бяха известни като „дамаски“ и имаха синкав цвят. Благоуханието им беше познато.

— Гардън — каза Скай, — ела тук, моя любов. Искам да си откъснеш една роза. Сигурно ще помолиш майка си да ти помогне. Не се безпокой, бодлите са махнати.

Гардън изтича към него.

— Харесвам го така — непокътнат. Благодаря ти — тя се повдигна на пръсти и го целуна по бузата.

— Благодаря — каза той. — Изчервяваш се. Аз ли съм първият мъж, който целуваш тази година?

— Скай! — Гардън се опита да гледа неодобрително.

На Маргърит не й бяха нужни особени усилия в това отношение.

Скай заведе Гардън при розите.

— Мисля, че едно момиче трябва да изкаже мнението си относно това какъв да бъде годежният й пръстен.

Гардън нададе тих писък. После се обърна към Маргърит.

— Мамо, ела и виж! Във всяка роза има по един скъпоценен камък!

Маргърит мигом се озова при тях.

Бледите листа на цветята ограждаха центъра, който беше или кръгъл, или квадратен, или правоъгълен, син, червен, зелен — всички цветове, събрани в лъчисти призми.

— Не знаех кой ще ти хареса най-много — каза Скай.

Маргърит беше онемяла.

— Няма магазин в Чарлстън с толкова много скъпоценни камъни — учуди се тя.

— Знам — съгласи се Скай. — Наложи се да обиколя всички магазини.

Маргърит започна да изважда пръстените и да ги разглежда. Гардън погледна Скай.

— Никога нищо не правиш като другите хора — каза тя. — Мисля, че си най-умният човек в целия свят.

— Може би, ако се окажа достатъчно умен, за да те хвана.

Той я заведе в хола и там я целуна далеч от очите на Маргърит. Тя не беше забелязала, че те са излезли, докато не се върнаха.

— Не мога да реша между този и този — каза Маргърит.

Тя държеше голям кръгъл диамант в дясната си ръка и квадратен в лявата.