Александра Рипли
Сбогуване с Чарлстън (51) (Част първа)

50

Една лимузина откара Гардън и Скай от сватбения прием към пристанището на „Ийст Бей Стрийт“. Когато Гардън разбра коя е крайната цел на предстоящото пътуване, тя настръхна от възбуда.

— Какъв чудесен сюрприз, Скай! Винаги съм искала да пътувам с кораб до Ню Йорк. Когато прозорците на дома ни бяха отворени, аз чувах параходите да свирят, да тръбят и се чудех как ли се чувства човек на кораб.

Скай я целуна:

— Ангел! — каза той. И я поведе нагоре по мостчето с въжен парапет към палубата. Помощник-капитанът свирна с капитанската свирка и един униформен мъж им отдаде чест.

— Добре дошли на борда, сър.

— Благодаря, капитане. Мисис Харис и аз сме готови за пътешествието.

Гардън почувства вълнение и странен трепет, когато чу да я наричат „мисис Харис“. Тя стисна ръката на Скай. Той я приближи до себе си, стискайки скришом дланта й.

— Насам, скъпа — каза той. Изведнъж я подхвана и я вдигна с думите: — И този праг върши работа.

После я отнесе в една огромна стая и потъна в мек фотьойл, слагайки я да седне на коленете му.

— Скай, ще ни види някой.

— Нека ни види. Искам да целуна невестата си. Такава е традицията по сватбите.

Гардън го прегърна с ръце на врата му и затвори очи.

Когато ги отвори, тя виновно се огледа наоколо. Намираха се в нещо като дневна с дивани и столове, маси с лампи, маси с пепелници и кутии цигари, пердета на прозорците и малки персийски пътеки на пода. Бяха само те двамата.

— Къде са всички останали пътници, Скай?

— Няма други пътници. Това не е рейс на „Клайд Лайне“, скъпа, това е яхта.

Гардън бе видимо учудена.

— А прилича на параход.

— Не съвсем, любима. Но е предостатъчно голяма за двама и за екипажа, разбира се. Искаш ли да я разгледаш?

Гардън кимна утвърдително с глава. И тутакси притули с длан очите си. Някаква силна светлина бе внезапно включена отвъд прозореца срещу тях. Скай скочи, почти изпускайки я на пода.

— Копеле! — каза той. Чуха се викове и шум от тичащи нозе по палубата. Скай изтича навън.

Когато се върна, той спусна райбера на вратата и пердетата на прозорците.

— Какво има, Скай?

— Проклет фотограф. Мислех, че сме им се изплъзнали, но не би. Но всичко е наред. Счупихме фотоапарата му и отплаваме всеки момент… Съжалявам, скъпа. Докато ни няма, ще се изморят да се занимават с нас и ще ни оставят на мира. Та какво ще кажеш за настоящото пътуване?

Гардън се изправи. Беше доволна от това, че никой не разполага с нейна снимка, на която тя да седи в скута на Скай, но съжаляваше човека, който бе останал без фотоапарат. Почувства и известно съжаление, задето щели да омръзнат на репортерите. Врявата край „Свети Михаил“ беше много вълнуваща. Тя се чувстваше като кинозвезда.

На главната палуба бяха дневната, която Скай наричаше салон, трапезарията, складът, две каюти за гости с бани и господарската спалня, гардеробна и баня. Последната беше като стая във френска провинциална къща. Стените бяха облицовани в синьо-бял платнен тапет; същата шарка покриваше резбованите фотьойли, прозорците и кревата. Креватът беше на четири крака и не приличаше на никой друг, който Гардън беше виждала. Отгоре му имаше дървена резба, а отвътре беше облицовано и прикрито с пердета от тюл. Покривката на леглото беше изкусно сгъната върху рамката за багажа, а завивките бяха сгънати във формата на триъгълници.

Скай обхвана с ръка кръста на Гардън.

— Искаш ли нещо за ядене, преди да си легнем? Не хапна нищо на приема — гласът му издаваше вълнение.

Гардън го погледна.

— Не — каза тя. — Искам да ме любиш. Чакам това от толкова дълго време!

Скай се вторачи в нея. Устните му потрепнаха. После я придърпа към гърдите си и се засмя, заравяйки лице в косата й.

— Гардън, ти винаги ме изненадваш. Никога не знам какво ще кажеш или какво ще направиш.

Гардън го изчака да престане да се смее.

— Аз не се шегувам — каза тя и се отдръпна, така че да може да гледа в очите му. — Обичам те, Скай, и искам да те обичам по всички възможни начини. Нима не трябва да бъде така?

Скай отговори със същата тържествена сериозност:

— Да, точно така трябва да бъде — той я заведе до един стол.

— Иска ми се да те любя веднага, още този момент, скъпа моя, но няма да го направя. Поседи, докато отворя бутилка шампанско. Ще пийнем по чашка и ще си поговорим. Мисля, че има неща, които трябва да ти кажа.

Гардън гледаше отражението върху сребърното съдче за охлаждане на бутилки; той заотвърта телчетата с опитна ръка.

— Знам всичко, което се каниш да ми кажеш, — каза тя. — Пеги ми каза всичко. Тя ми рисува картинки и ме накара да се огледам в огледалото; каза, че боли отначало, но че е чудесно.

Шампанското закипя и корковата тапа удари стената.

— Не ме е грижа за болката, ако това е, което те тревожи, Скай. Няма да плача.

Той я взе в ръцете си и я залюля напред-назад, смеейки се на нейната детинска гордост от това, че знае нещо и същевременно топейки се от нежност пред нейното доверие и смелост.

— Обожавам те, Гардън Харис.

Тя се усмихна с глава, долепена о гърдите му.

— Това ми харесва. Кажи го отново. За пръв път чувам новото си име.

— Гардън Харис. Обична съпруга на Скайлър Харис, най-щастливия мъж на света.

Под краката им палубата затрепери. Яхтата се движеше.

— Нашето сватбено пътешествие започна, мисис Харис.

Той я вдигна и я премести на леглото. Съблече я внимателно, учуден от бельото, което тя носеше. То беше изцяло памучно, плисирано, бродирано, украсено с дантели — като детска дрешка за кръщене. Когато остана гола, той започна да сваля фибите от слонова кост една по една, толкова внимателно, че косата й остана непобутната до последната. Тогава тежкото навито злато се разви, разпиля се по възглавницата и откри скритите си огнени езици. Скай почти изгуби херкулесовия си самоконтрол, когато Гардън се промени пред очите му в немислимо красивата езичница, играеща дивия си танц в имението Ашли. Той поглади косата й, почти учуден от това, че червените кичури не изгарят пръстите му, после я занавива около дланите си и я пръсна върху бялата й шия, раменете и гърдите й. Гардън хлипаше тихичко. Тялото й трепереше. Тя го гледаше в нямо зашеметение.

Скай с целувка притвори клепачите й, като продължи да ги докосва с устни, докато гледаше покритите с косите и гърди, а после корема и нежната извивка на кръста. Дишането й се ускори като неговото. Докато си сваляше дрехите, с върха на езика си той усещаше пулса на шията й.

После Скай я взе на ръце и я постави да легне до него, притискайки треперещото й тяло до себе си, изучавайки го, позволявайки й в същото време да открие и мъжкото тяло. Дланите на Гардън почувстваха силните мускули на раменете, ръцете и гърба му, после се върнаха на лицето и врата му, нетърпеливи и леки като лебедов пух.

— Сега ли, скъпа моя? — прошепна той.

— О, да!

И двамата извикаха при болката от проникването, а после се притиснаха здраво един о другиго, преживявайки мистичното единение на споделеното чудо. Той се отдръпна внимателно и целуна устните й. Те бяха солени от сълзите й. Пръстите му докоснаха мокрите й клепки. Гардън хвана ръката му и я задържа. После отмести глава и целуна солените му пръсти.

— Обещах да не плача, но не можах да се сдържа. Ужасно съм щастлива. Не съм и сънувала… Как можех да знам…

— Ш-ш-шт — отвърна той. — Зная, зная, моя любов. И аз изпитвам същото. Виж: плача заедно с теб.