Александра Рипли
Сбогуване с Чарлстън (105) (Част първа)

104

— Лельо Елизабет, вярно ли е, че Хари Фицпатрик ти бил любовник? — от три дена Гардън набираше кураж как да подходи към пралеля си. Но когато вечерта останаха сами и Хелън беше заспала, всичките й предварително подготвени тактични речи изчезнаха от ума й. Тя изстреля въпроса си без увод.

Елизабет направи лека гримаса.

— Елен Лемоан ли иска да знае? — меко каза тя.

— Не, аз искам да зная. Искам да зная как го направи.

Елизабет се разсмя.

— По шест начина, считано от неделята, и след това отново.

Лицето на Гардън ярко почервеня.

— Съжалявам, миличка, не можах да се въздържа да не те подразня. Искаше да кажеш как сме успели да запазим в тайна връзката ни, нали?

Гардън кимна.

— Нали знаеш — дискретността и всичко останало. Не мога да рискувам да вляза в устата на хората. Толкова е лесно да се ровичка в миналото и не бих го понесла, ако ме изолират отново. Но луда съм по Джон.

Лицето й придоби открито, стегнато изражение.

— Не е само страстта, лельо Елизабет. Джон иска да се ожени за мен, а аз не бих могла да реша, преди да знам дали ние сексуално си подхождаме.

Елизабет се смя, докато очите й се навлажниха. Гардън още повече почервеня.

Когато Елизабет можа отново да проговори, поиска от Гардън чаша вода. След като я изпи, придоби обичайния си сериозен вид.

— Мила моя Гардън — каза тя, — надявам се да ми простиш. Вие младите с вашите фройдистки фобии наистина сте много смешни. Ти си една млада страстна жена, сексуално привлечена от един пленителен млад мъж. Искаш да спиш с него. Можеш да се ожениш за него, а може и не. Но тези две неща нямат почти нищо общо. Сигурно щях да се оженя за Джо, ако не го бяха убили, но никога нито за момент не изпитвах силно желание да спя с него. С Хари беше съвършено различно. Денем и нощем исках да съм в леглото му. По него време мислех, че никой нищо не знае, но, разбира се, някои са знаели. Естествено, никой нищо че ми каза…

Гардън разтърси ръката на Елизабет.

— Не мога да понасям, когато хвърляш такива бомби и продължаваш спокойно да разправяш. Какъв е тоя Джо? Защо щеше да се жениш за човек, за когото никога не си споменавала?

— Понякога съм разсеяна, Гардън. Ти ми зададе въпрос и аз се опитвам да ти отговоря. Остави ме да свърша. Когато се влюбих в Хари, имах голямо предимство, каквото ти сега нямаш. Дъщеря ми вече се бе оженила и бе напуснала къщата ми. Трад все още живееше с мен, но момчетата обикновено не са толкова схватливи, колкото момичетата. През лятото го пратих на морето.

Тогава Хари можеше да бъде с мен.

— Точно това ще направим. Не през лятото, Хелън е все още твърде малка, но ще я заведа на остров Съливан за две седмици. Не, не. Сигурно ще съжалявам, но ще го направя за цял месец. Ребека и децата й ще бъдат там, така че ще има компания. А ти, лельо можеш да пуснеш Белва в отпуска. Кога предпочиташ, юли или август?

Гардън прегърна пралеля си и Елизабет започна да протестира, че ще й счупи кокалите.

— По-скоро нека бъде юли — каза тя. — Престани да ме вбесяваш. Знам, че знаеш, че знам, че ти знаеш, че го правиш нарочно, затова престани да ми се правиш на изкуфяла стара лейди. Кой е този Джо?

Елизабет се ухили.

— Така подлъгвам повечето хора. Джо — това е Джо Симмънс. Бях го споменала преди, но ти не направи връзката. Той бе най-добрият ми приятел, който някога съм имала. Той бе също дядото на съпруга ти.

— О, сега си спомням. Но ти никога не каза, че си го обичала.

— Казах, че беше най-добрият ми приятел. Разбира се, че го обичах. Човек може да разбере много по-добре какво представлява любовта, ако тя започне с приятелство, а не със секс.

Гардън се замисли.

— Люсиен ми каза нещо подобно.

— Люсиен? А, да, парфюмеристът.

— Той бе много специален приятел, лельо Елизабет.

— Много специален?

— Много. Почти бях избягала с него.

— Защо не го направи?

— Него ден срещнах Елен. Тя ми каза, че аз бягам от нещо, а не бягам при нещо, което не бито хубаво.

Елизабет кимна.

— Мисля да започна да уча френски и да отида в Париж. Много харесвам Елен, ще ми се да я видя.

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се, защо не? Била съм в Париж преди. Съмнявам се да се е променил оттогава… поради възрастта ми. Това ли мислиш? Мила ми Гардън, аз съм само на седемдесет и пет. Ще продължавам да съм на седемдесет и пет още няколко месеца. Да, по-добре е да отида преди рождения ми ден, за да не може Елен да тръби, че е по-млада. Следващата седмица започвам уроците по френски.

— Лельо Елизабет?

— Какво?

— Моля ти се, разправи ми за Джо.

— Не знам какво искаш да чуеш, Гардън. Обичах Джо през целия си живот. Той ми бе като по-голям брат, докато растях. Не знаех, че ме обича не само като брат, което разбрах много по-късно, след като жена му бе починала. Но тогава вече ходех с Хари. Джо ме обичаше повече, отколкото заслужавах, но, разбира се, любовта никога не е справедлива. А Хари ме обичаше посвоему. Щастлива жена бях тогава. Отпратих Хари, което бе правилно. Казах на Джо, че не мога да се оженя за него. Той ми каза, че знае, че ще си променя решението и ще ме изчака. Убиха го, преди да имам възможност да му кажа, че е бил прав и че аз наистина съм си променила решението. Почувствах се измамена. Даже по-лошо. Почувствах, че по някакъв начин бях измамила Джо. Може би ако му бях казала по-рано, нещата щяха да бъдат различни. По кой може да каже? А времето отмина и започнах да мисля, че по някакъв ужасен начин смъртта на Джо беше най-хубавото, което можеше да се случи. Нямаше начин да разбера дали щяхме да удържим на натиска на семейния живот. Нямаше начин да разбера за какво трябваше да бъдем унищожени.

Останах накрая сама с независимостта си и това е по-важно, но на твоите години не можеш го разбра. Живях както си исках, даже получих повече, отколкото заслужавах. Имам спомените от две големи връзки. При едната аз обичах, а при другата бях обичаната. Тези спомени ме топлят при редките студени мигове, когато се чувствам сама, и се чудя какво би могло да бъде… Гардън, престани. Плачеш повече от всяко друго момиче.

— Мъчно ми става, като си помисля, че си самотна.

— Ех, ти, твърдоглаво дете. Никога не съм самотна. Много рядко считам, че самотата ми е нещо по-малко от благословия. Но това е много рядко. Общо взето, не съм си променила мнението. Да живееш живота си както си искаш, е възможно най-добрият начин на живот.

Гардън отстъпи назад и изгледа надписа, който бе направила. Думите не бяха на една линия, но тя реши, че това е достатъчно: „ЗАТВОРЕНО ПОРАДИ ОТПУСК“.

Тя помисли за момент, след това махна надписа от прозореца. Туристическият сезон беше много успешен, но след това бизнесът много намаля. Майк, на Пола, щеше да се завърне от морските учения всеки момент. Защо не?

„ЩЕ БЪДЕ ОТВОРЕНО НА 1 АВГУСТ“.

Постави знака в центъра на прозореца, откачи контакта на хладилника, заключи задната врата, взе опакования за подарък пакет от бюрото си, излезе от магазина и заключи вратата.

В пакета имаше подарък за Джон. Представляваше урна от скулптора Хестър Бейтмън. В нея, украсена с червени, бели и сини извити лентички, имаше четка за зъби, самобръсначка и наета за бръснене марка „Бърма Шейв“. Започваше дългият край на седмицата с честванията по случай 4-ти юли.