Александра Рипли
Сбогуване с Чарлстън (85) (Част първа)

84

„Вторник, 29.10.1929

Скъпа Елен,

Когато се върнахме от уикенда в провинцията, писмото ти вече ме очакваше. Все още си търсим къща. Скай е твърдо решен да стане земевладелец, защото иска, когато ни се роди син, да го изпрати да учи в Итън. Не, не съм забременяла отново, но Скай е толкова въодушевен от бащинството, че му се иска да му се случва всяка година. Постоянно му намеквам, че предпочитам да не бързаме чак толкова много. Не мисля, че съм в състояние веднага пак да се подложа на тридесет и два часа родилни мъки.

Не че не си заслужаваше, дори напротив. Малката Хелън ми носи неизразима радост. Тя е толкова хубаво бебе! Постоянно се усмихва, гука и прави балончета и други такива сладички бебешки неща. Луда съм по нея, за Скай да не говорим. Той е напълно замаян. Тя толкова прилича на него. Кестенява коса — къдрава, слава Богу — и кафяви очи. Вече може да вдига ръчички и дори да повдига милата си малка главица. Усмихва се, сякаш иска да каже: «Вижте колко съм силна и умна!» Скай е сигурен, че утре ще може да седи, а вдругиден да пълзи. Показвам му книгата за бебета. Хелън се развива точно както всички нормални бебета в четвъртия месец. Но той, разбира се, не иска и да чуе.

Със съжаление научавам, че артритът така те мъчи. Не, ти не си се оплаквала, но аз мога да чета между редовете. Дали ще мога да те убедя да дойдеш с нас в Кан за няколко седмици? Смятаме да прекараме зимата там. Скай казва, че Хелън трябва да се разхожда в парка, а Хийт е доста мрачен и ветровит през декември. Направи си извод доколко е луд по бебето. Не съм допускала, че Скай може да се раздели с телетипа за нещо на света. Последната седмица беше много напрегната. Пазарите силно се разклатиха и по телетипа пристигаха бюлетини до късно през нощта, така че Скай често се прибираше едва след полунощ. Ние се движим добре, разбира се, но много от по-дребните предприемачи бяха пометени. Скай казва, че не трябва да се купува с маржа, ако няма наличност за покриване на загубите. Представяш ли си, аз го разбирам. Говорим си за всичко, не само за бебето. Аз съм абсолютно, невероятно щастлива. Елен, дължа всичко това на теб. Известно ми е, че ти е омръзнало да ти го повтарям, но това е истината и не знам дали съм в състояние да ти се отблагодаря.

Както чувам, съименницата ти се е събудила и трябва да побързам да я нацелувам, преди гледачката да я нахрани, изкъпе и да я сложи обратно в креватчето. Пиши ми какво си решила за Кан. Слънцето ще ни се отрази добре на всички, а и нямам търпение да те запозная със Скай. Той не знае, че ти си виновницата за нашето щастие, но и без това съм сигурна, че ще бъде възхитен от теб.

С много обич,

Гардън.“

Гардън припряно запечата плика и забърза към детската стая, за да гледа как къпят Хелън. Заигра се с бебето, като пляскаше ръчичките му във водата, с което страшно зарадва Хелън, но предизвика недоволството на гледачката. Тогава чу как тежката входна врата се отваря и затваря. Плесна за последен път във водата и изтича надолу по стълбите.

Скай беше във фоайето и събличаше палтото си. Гардън се втурна към него.

— Скъпи. Прибрал си се рано. Каква чудесна изненада! — тя протегна ръце към него.

Скай се извърна настрани. Сякаш изобщо не я видя. Гардън хвана ръкава му и го придръпна.

— Скъпи, какво има? Какво се е случило?

Той погледна ръката й, а след това очите му бавно се вдигнаха към лицето й.

— Гардън — каза той, — Дейвид Патерсън е мъртъв. Застрелял се е — устните на Скай потрепнаха, присвиха се, после се отпуснаха в изражение на ужас и болка. Той тежко изхлипа.

— Тихо, любими мой, тихо. Всичко е наред — тя го прихвана през сведените рамене и го отведе до един стол. — Седни, мили, ще ти донеса малко бренди — тя нежно го притисна и той се отпусна между меките дълбоки възглавници. Той притисна длани към лицето си и сведе глава. Звуците, които издаваше, бяха покъртителни.

— Ето, Скай, изпий това — Гардън взе едната му ръка и постави чашата в нея. Скай я погледна. Очите му бяха зачервени и разширени, а устните му — мокри и разтреперани.

— Свършено е с нас, Гардън, фалирахме. Дори не зная колко е сериозно положението.

Гардън коленичи пред стола му.

— Шшшт, скъпи, замълчи. Изпий това. Каквото и да стане, ще се оправим. Успокой се. Имаме нашата любов и бебето. Нищо друго няма значение.

Когато направиха пълна рекапитулация, стана ясно, че освен любовта и бебето нямат почти нищо друго. Също както много други бизнесмени Скай бе станал жертва на илюзорното чувство за сигурност, което предлагат борсовите спекулации, и бе прекрачил всякакви граници. Богатството му беше толкова голямо, че той би могъл да оцелее след катастрофата, но в началото на Голямата депресия излезе, че Дейвид е прибягнал до средствата на Скай, за да покрие нарастващите си загуби. И когато средствата са се изчерпали, той се самоубил.

Имаха ценни вещи, но в тези времена никой не купуваше луксозни коли, гравирани вилици за стриди или хепълуайтска мебелировка. Гардън молеше Скай да продаде бижутата й, за да задържат къщата, но той отказа. А и цените на диамантите в момента бяха такива, че продажбата нямаше да им помогне особено.

— Ще трябва да приемем предложението на Вики и да отидем да живеем във вилата. Имаме достатъчно пари, за да плащаме на гледачката и за да ремонтираме стаите, в които ще живеем. Не е нужно Хелън да израсне сред щампована кожа. Скъпа, така или иначе се канехме да ходим в Кан, защо да не отидем в Антиб? Нещата скоро ще се оправят. Тогава ще решим какво да правим.

Гардън предпочиташе да живее под наем. Но когато видя безпокойството в очите му, каза:

— Това е прекрасно, скъпи. С всички тия портокалови дръвчета около вилата бебето направо ще се пръсне от витамини.

За Гардън най-тежката задача бе раздялата със семейните приятели. Тя и Скай бяха водили толкова необвързан живот, че всичките й приятелства се оказваха недълговечни: Кони, Елен, Люсиен, Клод, въпреки че започваха с много силни чувства, скоро се оказваха зад гърба й. Но в Лондон получиха възможност бавно да изградят трайни приятелства. Там тя намери приятелки, имащи също като нея малки деца и съпрузи, които вечер се прибираха уморени от работа. Тя споделяше техните проблеми, те споделяха нейните. По двойки те вечеряха, ходеха на театър, играеха бридж. Монотонно, но задушевно. Сърцето й се късаше при мисълта да се раздели с тях. На Скай това сякаш не му правеше впечатление. Беше тъй изпаднал духом, че едва ли въобще нещо му правеше впечатление. Гардън се стремеше всячески да го развесели, но ведрата й природа не можеше да прикрие тежестта в сърцето й. Единствено Хелън не преживяваше тежко фаталните събития и постоянно бе в добро настроение.

Отначало изглеждаше така, сякаш животът с Вики няма да е толкова ужасен. Тя безспирно се суетеше около Хелън, накупи й купища играчки и изтънчени, но напълно безполезни роклички и бонета. Освен това настоя тя да плати ремонта на стаите им.

Но скоро стана ясно, че ремонтът ще бъде извършен по неин вкус, че Хелън трябва да носи само дрешките, които баба е купила и да играе само с играчките, които баба й е подарила. Вики даваше добра цена. И искаше добра отплата.

Гардън се оплака на Скай. Той отвърна, че била болезнено чувствителна, че Вики просто била много щедра, а Гардън — прекалено подозрителна. От този случай нататък Гардън си държеше езика зад зъбите. Вики беше хитра. Тя възхваляваше Гардън до небесата и в същото време бавно подкопаваше авторитета й.

Тя настояваше, че Гардън трябва да има прислужница и й изпрати една груба и непохватна жена от прислугата на вилата. Тя правеше комплименти на Гардън за нейната тактичност и в същото време я слагаше на масата до мъже, които се напиват и стават любвеобилни. Възхищаваше се от самостоятелността на Гардън и в същото време постоянно занимаваше Скай с кокетни молби за дребни услуги и съвети. Писмата на Гардън постоянно се губеха, в бюрото й никога нямаше марки и винаги, когато й потрябваше кола, се оказваше, че всички са заети. В банята й нямаше сапун, пропускаха да й лъскат обувките, книгите й се губеха.

Вики твърдеше, че кризата силно я е засегнала. Наложило й се да закрие всичките си къщи, освен тези в Ню Йорк и Париж. И вилата. Но начинът й на живот не се промени. Вилата постоянно беше пълна с гости и всички те изглеждаха толкова богати, колкото и преди кризата. Постоянно даваха коктейли и вечери, залагаха големи суми в малкото казино в Жуан ле Пен и в големите казина в Ница, Кан и Монте Карло. Тя наемаше най-скъпите жигола за приятелките си и организираше танцови забави на терасата на вилата, на които жиголата показваха най-модерните танци под звуците на нает оркестър. Вики нямаше нужда от платен партньор. Защото имаше Скай. Където и да отидеше, Скай и Гардън трябваше да я следват. Вики им осигуряваше всякакъв разкош. Освен правото на избор. Нямаха пари. Ядяха това, което им сервират. И трябваше да са благодарни. Единственото успокоение за Гардън бе в това, че успяваше да намира сили да крие недоволството си, да предизвиква възхищението на приятелите на Вики, да бъде най-красива от всички в класическите си рокли на Фортуни, все така да се усмихва на фотографите, които я преследваха навсякъде. За журналистите тя все още беше Дамата с гардениите, въпреки, че на рамото си или вплетени в прекрасните си коси вече носеше градински цветя.

Огромно удоволствие й доставяше фактът, че каквото и да правеше Вики, интересът на Скай бе насочен изцяло към малката Хелън и нейното развитие. Той гледаше растящите й зъбки така, сякаш те са най-важното нещо на света. Когато тя започна да пълзи, той пълзеше с нея. Когато тя се научи да произнася „биба“ и „бебе“, той се кълнеше, че това звучи като поезия. А когато чуеше „та-ти“, се надуваше като пуяк. Гардън бе казала на Скай, че докато имат своята любов и бебето, всичко ще бъде наред. Въпреки бедността, въпреки кроежите на Вики, въпреки изтощителните усилия да поддържат пред околните вид на благополучие, това се оказа вярно. Наистина всичко беше наред.

Докато не настъпи пролетта.

Тогава Гардън забеляза в Скай предишното безпокойство. Той започна да пие повече, започна да шофира по-бързо, постоянно си търсеше какво да прави, къде да отиде. Тя му разказваше за най-новите постижения на Хелън, а той я обвиняваше, че мисли само за бебето, а не за него. Когато отиваше в стаята му, той се преструваше на заспал. Когато му предлагаше да отидат на пикник, на излет в планината или да поседнат в някое кафене на улицата, Скай отговаряше, че вече са правили това хиляди пъти, че презира монотонното ежедневие и че предпочита да се беше самоубил като Дейвид Патерсън.

С голямо неудоволствие и безпокойство Гардън помоли Вики за помощ. Същата вечер Вики обяви, че трябва да отиде в Париж за известно време.

— Скайлър, скъпи, нали ще дойдеш с мен? Една дама има нужда от компаньон, а аз вече не познавам никого. Тя не покани Гардън, но това нямаше значение. Гардън копнееше да остане за малко сама, на спокойствие, с достатъчно време за Хелън, да почете, да напише малко писма. Усилията да забавлява Скай отнемаха всичките й сили.

В средата на април Вики и Скай заминаха. Гардън веднага се зае за работа. Щяха да отсъстват две седмици и Гардън си беше уплътнила времето до последната минута.

Започна от най-трудното. Първо едно хладно и делово писмо до майка й с обяснение защо Скай не може да продължи да изпраща ежемесечните чекове, които тя явно бе започнала да смята за негово задължение. После внимателно съчинени писма до Кони, Клод, Елен, леля Елизабет, Уентуърт и до приятелите й в Лондон. Трябваше да звучи щастлива, без да казва в същото време явни лъжи. Не беше лесно.

След това отдели цяла една сутрин на Пеги. Сестра й и Боб сега бяха в Куба; Пеги най-после беше бременна и й писа:

„Аз съм почти на двадесет и девет и тъй като винаги сме мечтали за къща, пълна с деца, може би е време да взема мерки. Сигурно ще ми остане време и да работя в, комитета за защита на правата на работниците в плантациите за захарна тръстика. Можеш ли да си представиш, земевладелците…“

Гардън довърши писмото и се усмихна. Пеги си беше останала същата.

Тя й написа подробно какви диети да спазва и как да си почива по време на бременността и накрая добави послепис за Боби с настойчива молба да принуди Пеги да се грижи за себе си. След това взе двама прислужници и отиде в склада, за да намери сандъците с дрехите, които носеше по време на бременността, защото бе убедена, че Пеги никога не би си купила такива неща, а и Скай отказваше да имат второ дете, докато нещата не се оправят.

Гардън седна сред шарените рокли, които се разпиляха от сандъците. Щеше да изпрати само по-леките. Изведнъж тя махна на слугите да си вървят.

— Ще ви повикам, когато трябва да се местят сандъците — рязко каза тя. — Оставете ме сама.

Тя притисна към гърдите си една широка дълга риза на весели цветни райета. „Моята карнавална шатра“ — така я наричаше Скай, когато я видеше облечена в нея. Тя зарови лице в ярките цветове и даде воля на всичките си насъбрани сълзи.

„Факти“, каза си тя по-късно. Изтри сълзите си в ризата и прилежно я сгъна. „Трябва да се държиш за фактите, както се опираш на скалата. Елен те научи на това. Какви са фактите?“

Та направи разбор на сегашния си живот. След това внимателно разгъна ризата и отново избухна в сълзи.