Александра Рипли
Сбогуване с Чарлстън (17) (Част първа)

16

През 1912 г. Гардън се прибра вкъщи, за да живее със семейството. Тя беше на шест години и вече беше време да тръгва на училище. Нямаше как повече да се правят, че са забравили за нея.

Реба говори със Зензи, Зензи говори с Маргърит, а Маргърит говори с Пеги и малкия Стюарт.

— Ще трябва да водите по-малката си сестра на училище, а после и да я довеждате вкъщи — каза им Маргърит.

Малкият Стюарт и Пеги се възпротивиха. Нямало да я водят, казаха те. Всички щели да им се смеят. Те не бяха забравяли за съществуването на Гардън, както Маргърит беше успяла да направи това. Когато яздеха към къщи на връщане от училище, тя беше винаги сред групичката негърчета от селцето, които махаха с ръце и танцуваха радостно при вида на минаващите покрай тях коне.

Те се бяха чудили защо сестра им е там сред малките негърчета и бяха подразбрали от реакцията на Зензи на техните въпроси, че при Гардън има нещо по-различно. Зензи дори беше стигнала в обясненията си дотам, че им каза, че майка им е разстроена заради Гардън и да не я безпокоят с въпроси за нея. Пеги и Стюарт бяха решили, че Гардън сигурно е малоумна.

— Затова косата й е толкова смешна — обяви Пеги. — Има нещо не наред с главата й.

— Сигурно — съгласи се Стюарт. — Тя е глупачка.

— Няма да водим някаква си глупачка в училището — каза той на Маргърит. А тя се обърна към Зензи за помощ. Зензи би Стюарт с кожен каиш, докато той обеща да се подчини. Пеги се предаде само при гледката на следите от каиша по Стюарт и при заканата, че и тя ще получи от същото.

На следващия ден Клоуи въведе Гардън във всекидневната след закуска. Гардън беше много развълнувана. Реба й беше разказвала за училището, като същевременно бе започнала да я учи на числата и буквите — научила я беше на нейната буквичка и на числото на годините й; Метю я беше учил цялото лято да язди на старата Джуди и тя се чувстваше удобно върху коня. Беше готова и нямаше търпение да стане „голяма ученичка“.

Гардън не беше познала друго, освен щастие през по-голямата част от краткия си живот. Всички в селцето я обичаха и от своя страна тя също обичаше всички. От време на време й бяха напомняли, че трябва да слуша, като й понапляскваха закръгленото дупенце и я понажулваха по крачетата с жилави клонки. Но тя не знаеше какво е да те уязвяват или да бъдат жестоки с теб.

Тя веднага изтича при Стюарт и Пеги и започна да бърбори за техните кончета и за Джуди и за уроците й по яздене, които й бе давал Матю.

— Вие няма нужда да слага мене да язди зад вас — каза тя. — Аз мога язди съвсем сама, също както вие, само малко по-бавно.

Стюарт и Пеги бяха ужасени.

— Мамо — каза Стюарт, — тя приказва като негърка. И изглежда като негърка.

След като беше играла цяло лято на открито, Гардън беше добила тъмнокафяв тен и слънчеви лунички по лицето, а кожата по босите й крака беше загрубяла. Странната й нашарена коса беше станала толкова гъста, че Клоуи й я беше сплела на четири плитки, вързани с връвчици, защото нямаше панделки.

Гардън беше смутена. Разбираше, че говорят за нея, че нещо у нея не им харесва, но не разбираше какво. Тя погледна към Клоуи за помощ, но Клоуи само поклати леко глава и сложи пръст на уста. Гардън погледна мълчаливо към трите лица, към трите чифта очи от нейното семейство. Всички те бяха студени.

— Стюарт — каза Маргърит със стоманени нотки в иначе мекия си глас, — казвала съм ти стотици пъти, че един джентълмен никога не казва „негър“. И освен това сестра ти не изглежда като цветнокожа особа. По-скоро като хлапе от улицата може би. Това може да се оправи… А ще се научи да говори правилно в училище.

— Клоуи, кажи на Зензи да изкъпе Гардън, да й подстриже косата и да види какво може да намери из старите дрехи на мис Пеги, което да й става.

Клоуи изведе Гардън от стаята. Чак като стигнаха в кухнята, Гардън проговори отново.

— Защо каза тя да ме къпят, Клоуи? Нали снощи след вечеря се къпах? Какво лошо съм направила?

Клоуи я притисна към топлите си меки гърди.

— Нищо, детето ми — каза тя. — Ти никога не си правила лошо през целия си миличък живот. Само дето на тебе са правили лошо.

— Какво искаш да кажеш, Клоуи?

— Нищо, детенцето ми. Клоуи само си говори да си чеше езика. Ти само прави каквото ти кажат и пази това, което мислиш за себе си.

— Искаш да кажеш да си мълча?

— Така най-добре. Сега ние трябва да намеря тая Зензи. Аз ще й дам купешки сапун, дето прави балончета като се къпеш.

— Направих, колкото малко можах — докладва Клоуи на Реба и на останалите същата вечер, но това бедно детенце, тя има много мъки да преживява.

Мъките бяха много, но Гардън ги преживяваше. Тя си държеше устата затворена, освен ако някой директно не я питаше нещо, а и тогава отговаряше колкото се може по-накратко. Тя вършеше каквото й кажеха, и го вършеше — незабавно. Слушаше, гледаше и се учеше. Беше наблюдателна и схващаше бързо; скоро тя вече говореше съвсем като другите деца в училището, с изключение на оная музикална напевност на речта, присъща на диалекта Гъла, който беше усвоила от негрите в имението, оставил неизличим отпечатък върху произношението й, и който правеше речта й изключително приятна за слушане.

Тя страдаше стоически, когато я дразнеха по повод на косата й. Зензи й я беше подстригала с помощта на една паница сложена на главата й, по чиито краища да подравни косата й, при което я окастри жестоко и отпред, и отзад. Резултатът беше отчайващ. А и самата коса на Гардън беше много особена. Все едно, че имаше двойна коса — един път цялата й глава си беше покрита с нормална по количество руса коса, и втори път — със същото количество червена. Отделните кичури бяха ужасно твърди, без следа от накъдряне по тях, но друга част от косата й, от другия цвят, образуваше гъста, неподвластна на нищо маса над тях.

Незадържана от плитки, тя се разлетяваше около главата на Гардън и при най-лекия полъх на най-слабия ветрец. Това я правеше да изглежда необуздана и неестествена.

Освен това тя изглеждаше абсурдна и от дрехите на Пеги. Носеше роклите, които Пеги беше носила на нейната възраст, но те висяха свободно около нея. Не само поради това, че Пеги имаше по-едро телосложение, с по-широк кокал и по-широки рамене, но и поради това, че Гардън беше започнала да губи от теглото си, откакто свършиха дните й в селцето. Тя не можеше да си преглъща храната, докато ядеше на масата с брат си и сестра си. Опитваше се, понякога успяваше, а после повръщаше. Клоуи започна да й приготвя отделни манджи, които й даваше в кухнята, но Гардън и от тях не можеше да изяде повече от няколко залъка. Единствено Метю намери начин тя да може да поема храна. Преди и след училище тя минаваше през обора, там, където дояха кравите, и пиеше измисления от Метю коктейл, наречен „силъбаб-изпод-кравата“^[1]. Клекнала до краката на голямото топло животно, Гардън държеше отдолу му синята порцеланова кана, с предварително сипана в нея пудра захар и ванилия. Опитните ръце на Метю насочваха струйките топло мляко вътре в каната, чак докато пенливата течност прелееше отгоре. Вълшебните свойства на тоя коктейл се дължаха на специалния начин на приготвянето му — топлината на осветения от фенера обор, плътната, остра миризма на животните, умението на Метювите пръсти и омайната сладост да пиеш пенливата течност от ръба на каната. Силъбабът подхранваше тялото и душата на Гардън.

Но тя продължаваше да отслабва. Когато през юни училището свърши, тя беше станала, по думите на Реба, само кожа и кокали.

— Пак ще си те поохраним, Миси — обеща й Реба. — Ще прекараш цялото лято тук с приятелите си. Ще си върнеш своя апетит. Че ти си по-кльощава и от Реба! Не може така!

Гардън се хвърли на врата й, луда от радост. Тя почувства, че е отново у дома си, въпреки че беше разбрала, че това не е точно така. Неин дом беше Горската къща, независимо че се чувстваше нежелана там. И нейното семейство бяха Стюарт, Пеги и мама, а не Реба, и Метю, и Джон, и Люк, и Тайрън, и новото бебе — Флора. Все пак, докато продължаваше лятото, тя можеше да остане при своите приятели. Нямаше да им липсва на тях, на своето семейство.

Дори когато училището започнеше отново, а дотогава имаше много, много време, нещата нямаше вече да бъдат толкова лоши. Тя си имаше вече някои приятелки от училище и следващата година момичетата щяха да се учат да плетат и тя щеше да бъде ангелчето в коледната пиеска и щеше да пее коледната песничка. И най-хубавото от всичко — щеше да има нов яздитен кон вместо изморената, стара Джуди. Пеги и Стюарт бяха завършили училището. Те нямаше никога повече да ходят на училище.