Александра Рипли
Сбогуване с Чарлстън (50) (Част първа)

49

Венчавката беше определена за осем часа вечерта на седемнадесети февруари.

— Както казах на Гардън — разправяше Маргърит на всеки, — тя вече има голям чеиз, с всички неща за пълно представяне и ако чакахме още, щяхме да отидем право в Лент. Имаше много време, за да се приготвят поканите, а фризьорът беше повече от щастлив да приготви годеницата. Веднъж да свърши сезонът, бедничката ще седи по цял ден без работа. Елизабет Купър настояваше Гардън да носи фамилния воал на семейство Трад, а това означаваше, че роклята й трябва да бъде много обикновена. Принцесата й изпрати скъпа малка перлена корона. Тя се намираше в Европа, когато Скайлър я потърси чрез телефон за далечни разстояния, обърнете внимание. Тя естествено се вълнува. Принцеса или не, разбира какво значи да се жениш за стара Чарлстънска фамилия. Всъщност две фамилии. Гардън Трад. Две имена, които означават нещо дори в Европа. Скайлър също го разбира и казва, че е най-щастливият мъж на земята. Ще пообиколят Чарлстън. Разбира се, и имението на барона, но то принадлежи на майка му. Скайлър смята, че трябва да има място, където да се чувстват повече у дома си, така че купи Гардън хауз, дето беше мое наследство и разчита на мен за подредбата. Те няма да имат възможност да се занимават с това и аз ще се радвам да го направя за тях. Той купи къщата на мое име.

— Този янки плати добра цена за малкото момиче на Трад — каза един джентълмен в бара на яхтклуба. Мейн Уилсън го удари в устата. Близкостоящите мъже си грабнаха чашите. Даже в Чарлстън и дори в яхтклуба набавянето на добро уиски беше несигурно.

Принчипесата натовари Ендрю Енсън с уреждане на тържествения обед и с посрещането на гостите, които се очакваха да заприиждат от Ню Йорк за годежа. Имението можеше да приюти само четиринадесет души. Ендрю веднага възложи това на жена си.

— Защо не отказа на Ендрю, а, Едит? Цялата тази непоносима работа…

— Не, обичам да я върша. Винаги съм мечтала да купувам, без да питам за цената. Бих искала този декоратор, когото е пратила, да престане да удря юмрук в челото си и да пищи: „Спасете ме от провинциалисти!“ Но, общо взето, добре си прекарвам. И съм хванала всичките приятели да дават стаи под наем на гостите на цени, от които ще ви се изправи косата. Нора Леели ще боядисва къщата и ще слага нов покрив.

— Къде ще се състои венчалното парти?

— Вечеря, а не парти. Запомни: янките ядат нощем. Аз заех цялата вила „Маргарита“. Скайлър и неговите хора ще бъдат в стаите за гости, а празненството ще бъде в общите зали.

Вила „Маргарита“ беше забележителност в Чарлстън. Построена като частен дом в стил, който не беше типичен нито за Чарлстън, нито за италианските вили, тя беше красива със своите високи коринтски колони и балюстрадни тераси и всеки беше свикнал с вида й. Вътре имаше атриум с басейн в средата, облицован с полиран мрамор и двойна колонада от бял мрамор. Четири огромни стаи го окръжаваха. Декораторът на принчипесата обяви, че това е подходящо място.

Когато дойде насрочената петъчна вечер, се беше оформила гледка като от „Хиляда и една нощ“. Таванът на атриума беше покрит с коприна. Висящи гирлянди от същата коприна бяха опънати от тавана, преметнати и закачени с дебели позлатени въжета с пискюли за вратите.

Същата украса беше поставена над предназначената за струнния оркестър сцена, вдигната в една от големите зали.

Цветовете на лентите бяха червен, розов, златист, зелен, син, цинобър. В залите около атриума бяха поставени кръгли маси с по шест места и копринени покривки до пода в различни цветове. Столовете бяха позлатени в стил Луи XV и подобни с раирани копринени възглавници. Ленени салфетки в съответни цветове бяха сгънати като цветя по средата на бели порцеланови плитки чинии с позлатен ръб. Картички с позлатени краища, указващи номера на мястото, бяха пъхнати в сгънатите салфетки. Винените чаши бяха изработени от преливащ се с цветовете на дъгата позлатен кристал.

Изключение правеха масите за младоженската двойка и близките. Това бяха четири правоъгълни маси на всеки ъгъл на басейна. Чашите и чиниите на тези маси бяха златни, а покривките — от смарагдовозелено кадифе.

На всички маси имаше позлатени свещници със смарагдовозелено оцветени, парфюмирани свещи. Цветни свещи, изработени във формата на водни лилии, плуваха в басейна.

Когато Едит Енсън описа на съпруга си какво правеше декораторът, той отказа да отиде на вечерята.

— Ще получа сърдечен удар — каза. Когато все пак пристигнаха, тя го разведе из всичките стаи, завършващи с атриума.

Ендрю Енсън погледна към бляскавата редица от чаши.

— Нищо не се радва на по-голям успех от излишъка — изкоментира той.

— Все пак е ужасно — съгласи се Едит. Кой е помислял, че някой ще направи украса на увеселение в Чарлстън в началото на пролетта, без да използува нито едно живо цвете?

Роклята на принчипесата беше от жълто ламе, косата й — металическо жълта, бижутата й — чудо от смарагди и диаманти.

Тя бе казала, че да се посрещат гостите още на входа е досадно, така че посрещачи там липсваха. Принчипесата стоеше в един ъгъл на атриума, и докато пристигаха гостите разговаряше със свои приятели на фона на раираните копринени завеси.

Скай дойде при нея за малко, целувайки я по двете страни в изискания стил на Континента.

— Вики, ти наистина си принцеса! — каза той. — Този път надмина себе си.

Принчипесата сви рамо.

— Скъпи Скай, ти пределно ясно даде да се разбере, че си твърдо решен на тази сватба. Какво можех да направя? Щеше да бъде тъжно да се изложа.

— Никога не си го правила, Вики. Отивам да открия Гардън — той си направи път през антуража на принчипесата.

Гардън беше близо до входа и поздравяваше хората, които пристигаха. В продължение на няколко минути Скай наблюдава лицето й; обичаше да я гледа. Когато Елизабет Купър влезе, той застана до Гардън. Скай обожаваше старата леля, въпреки че имаше дълбоко подозрение, че тя не го одобрява. Тя не изглеждаше много поласкана, когато Гардън го заведе у тях, за да й съобщят за венчавката. И все пак тя предложи фамилния воал на семейство Трад. Може би пък това му усещане да бе плод на прекалена мнителност.

— Лельо Елизабет — каза той, — много се радвам да ви видя.

Той я целуна по бузата, а след това и Гардън.

— Виждали ли сте по-красива младоженка?

— Никога — отговори Елизабет. Гардън блестеше от щастие. — Пожелавам и на двама ви всичката радост на света!

Гардън прегърна своята стара леля.

— Вече я имаме, лельо Елизабет. Не е ли чудесно?

— Да, скъпа моя — усмихна се Елизабет и отиде в залата.

Пристигаха още гости. Когато остана извън полезрението им, тя се обърна и погледна към Гардън и Скай. Неговата очевидна обич към племенницата й говореше, че е било глупаво да се тревожи за този брак и тя се отпусна.

„Мили Боже, мислеше си Елизабет, какъв крещящ вкус имат тези янки! Това е повече от цирк.“ И тя започна да се развлича, гледайки украсата на интериора и дрехите на гостите от Ню Йорк.

Едит Енсън беше обещала, че всичко ще бъде голямо шоу, и се оказа, че не е преувеличавала.

Елизабет обиколи всички стаи, разменяйки набързо по някоя дума с онези от гостите, които познаваше. От острия й поглед не убягна нито един детайл от обкръжаващата я среда, както и от роклите и бижутата на непознатите жени. „Те наистина ни правят да изглеждаме старомодни“, вътрешно призна тя не без известен хумор.

Една жена се бе втурнала през вратата на атриума и почти се сблъска с нея.

— Извинете — каза тя.

Елизабет я хвана за ръката, за да я подкрепи и автоматично измърмори:

— Няма нищо. Аз ви се изпречих — но тутакси стисна още по-здраво ръката й.

— Чакайте — каза, като се вгледа в лицето на жената, обърнато в профил.

Жената се извърна към нея.

— Боже мой! — възкликна тя.

— Не мога да повярвам на очите си. Не греша ли? Не си ли дъщерята на Джо? Виктория Симмънс?

Трудно можеше да се предположи, че тази блестяща, начервена жена е онова вкопчено в нея и хлипащо момиче, което Елизабет беше качила на влака след погребението на баща му. Но брадичката, носът, ушите бяха същите. Но Елизабет трябваше да попита.

— Как ме позна, Елизабет? Да, аз съм. Нали може да се обръщам към тебе на малкото ти име? Старичка съм, за да ти казвам „лельо Елизабет“.

Елизабет се усмихна.

— Скъпа моя, можеш да ме наричаш както ти харесва. Толкова много се радвам да те видя! Кажи ми как си. Изглеждаш добре. И си красива.

— Добре съм. А ти как си? — тонът на Виктория Симмънс не беше топъл, както този на Елизабет. Очите й бяха студени.

Усмивката на Елизабет изчезна, когато тя погледна в тях.

— Писах на тебе и на охраната ти толкова често в онова ужасно време, след като баща ти беше убит. Исках да знам как си, дали всичко е наред, но не получих отговор.

Виктория повдигна оскубаните си вежди.

— Ти си била любопитна за малкото копеле Трад, предполагам. Нямаше проблем, Елизабет. Махнах го. Един отзивчив доктор може да извърши чудеса.

Елизабет потръпна.

— Колко ли ужасно е било! — каза тя.

— Не бъди смешна — Виктория се усмихваше. — Нищо не се усещаше при аборта. Спиш през цялото време. Бях забравила за него, докато ти не ми припомни.

Елизабет я погледна тъжно. Тази жена наистина изглеждаше като човек, склонен да забравя. Ако наглед всичко в нея да беше толкова крехко — и гласът й, и безизразното й гримирано лице, и изкуственият блясък на косата й, и дългите й нокти — тя беше твърда като блестящите скъпоценни камъни, които носеше.

— Това е много великодушно от твоя страна, Виктория — каза Елизабет, като се опитваше да имитира безчувствения й тон. — И идването ти на венчавката — също.

Тя предполагаше, че Виктория е близка приятелка на принчипесата. Виктория се засмя:

— Елизабет, мила, не съм и помисляла да я пропусна. Аз съм майката на жениха — тя се усмихна; в очите й се появи блясък. — Мислиш за кръвосмешение, нали? Толкова е южняшко! Не, не се плаши, скъпа. Наистина имаше аборт. Можеш да видиш свидетелството за раждане на Скайлър. Би трябвало да съм била двадесет месеца бременна с него, за да е от семейство Трад. Малката сладка Гардън не се омъжва за брат си.

Елизабет се вцепени от шока. Виктория свали ръката й от рамото си.

— Не се пули така! — каза тя. — Наистина, Елизабет, опитай се да не бъдеш толкова провинциална. Разочарована съм от тебе… Е, трябва да вървя. Приятелите ми ме чакат.

Елизабет гледаше как златният силует на Вики потъва в тълпата. После се отърси от своето вцепенение и се втурна край групите празнуващи хора, докато откри Маргърит.

Елизабет сграбчи Маргърит за ръката.

— Извинете ни — каза тя на мъжа, с който Маргърит разговаряше и забърза с нея към задната тераса.

— Трябва да спреш венчавката! — каза възбудено Елизабет.

Маргърит се отдръпна от нея.

— Мисля, че не сте с всичкия си, мисис Купър. За какво говорите?

Елизабет я хвана за рамото и я разтърси.

— Маргърит, чуй ме. Не трябва да има венчавка. Знаеш ли коя е майката на момчето? Тя е Виктория Симмънс, дъщерята на Джо Симмънс. Боже мили, Маргърит, нима не разбираш? Твоят мъж разтури живота й. Тя забременя от него. Той я изостави и уби баща й. Ти какво мислиш, че чувства тя, когато синът й се жени за дъщерята на Стюарт Трад?

Маргърит блъсна Елизабет в гърдите.

— Как смееш така да издевателстваш над мен? И как смееш да се бъркаш в живота на дъщеря ми? Знам всичко за Вики и Стюарт. С нея имахме малък хубав разговор вчера. Като майка с майка. Тя иска синът й да е щастлив, също както аз искам Гардън да бъде щастлива. Ние решихме, че е по-добре децата да не знаят нищо. Боже мили! Това е било преди милион години! Няма смисъл да се изравят скелети. Всичко, което Вики иска, е да се правим, че нищо не се е случило, и мисля, че е абсолютно права.

На Елизабет й се искаше да я удари.

— Маргърит, не бъди глупачка! Не е възможно човек да забрави неща като тези и да се прави, че нищо не се е случило!

— Но именно това се и каним да правим, Елизабет. Включително и ти. Ти никога не си харесвала Скайлър, знам това. Само гледаш да се оправдаеш пред себе си по някакъв начин. Е, няма да стане! Той обича Гардън и тя е луда по него. Те ще се оженят утре и никой няма да ги спре. Щом като Вики има сили да загърби миналото, ти нямаш право да предизвикваш бъркотии.

Елизабет беше отчаяна. Може би Маргърит имаше право. Истината беше, че от самото начало нямаше вяра на Скай. Както и я изпълваше със съмнение това, че принчипесата изглежда достатъчно равнодушна, за да не изпитва никакви чувства въобще, дори и омраза. Гардън беше толкова уязвима, толкова млада, толкова безпомощна!

— Тя не е твоя дъщеря, Елизабет, а моя — каза Маргърит. — До миналата година ти дори не знаеше дали е жива. Не може да игнорираш едно дете през целия му живот, а после да се опитваш да се намесваш.

Елизабет беше победена.

 

 

Следващата вечер черквата „Свети Михаил“ беше пълна… Даже и в галериите имаше хора. Навън полицията отклоняваше движението. „Мийтинг Стрийт“ беше задръстена с наблюдатели, репортери, фотографи. Женитбата в стил „Пепеляшка“ на красивата зрелостничка с аристократично потекло за един от най-богатите млади мъже в Америка беше новина, достойна за всяка столица по света.

Вътре в черквата високи бели свещи разпръскваха топла светлина върху гардениите при олтара и върху первазите на дълбоките прозорци. Камбаните на „Свети Михаил“ отброиха часа. При последния камбанен звън музиката на органа се извиси и изпълни пространството. Всички стояха прави. Шаферките вървяха с бавна стъпка по пътеката, следвани от Уентуърд Раг, приятелка на невестата, и от Пеги Тръстън. Последва затишие. Всички проточиха вратове. А после дружна въздишка разклати пламъка на свещите. Гардън, под ръка с братовчед си Мейн, пристъпваше като богиня край украсените с панделки врати и стари църковни столове. Златната й коса проблясваше през воала. Лицето й беше замечтано, а широко отворените й сини очи искряха. Зад нея плаваше дванадесет ярда дълго було от фина като паяжина дантела — ритуалното було, което младоженките от фамилията Трад бяха носили вече шест поколения.

На църковната скамейка на рода Трад седеше Елизабет Купър и сълзи се стичаха по лицето й.

Всеки плаче на венчавка.