Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- On Leaving Charleston, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg (2010)
- Разпознаване и корекция
- Daniivanova (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Александра Рипли. Сбогуване с Чарлтън. Част първа
ИК „Бард“, София, 1993
Редактор: Тодор Михайлов, Радка Бояджиева
Коректор: Анелия Христова
Издание:
Александра Рипли. Сбогуване с Чарлтън. Част втора
ИК „Бард“, София, 1993
Редактор: Тодор Михайлов, Радка Бояджиева
Коректор: Анелия Христова
История
- — Добавяне
70
— Имате опасна пристрастеност, г-жо Харис — каза докторът. — Ако не престанете да използвате кокаин, вие ще умрете — той й подаде едно листче. — Това е адресът на отлична клиника и името на лекаря, който я завежда. Предлагам ви да се запишете за лечение там веднага.
Гардън пусна бележката в чантата си. В същия момент изпита нужда от малкото златно шишенце. Започна да трепери; имаше нужда от отскок.
— Благодаря ви, докторе — каза тя. — Ще се заема с това утре сутринта.
Скай, Алекса и Феликс я чакаха отвън пред стаята за спешни случаи. Гардън докосна петната от кръв по роклята си.
— Ще се наложи да се преоблека — каза тя. — Нека отидем след това в „Свинския крак“. Умирам за малко лучена супа.
Научи се да си промива носа със спринцовка и той започна по-малко да се дразни. Също така намали и дозите кокаин, но я преследваха такива ужасни главоболия, че не можеше да ги издържа. Което пък я депресираше, а депресията беше по-лоша от главоболието. Дори когато настроението й беше много добро, някои неща дотолкова я потискаха, че се налагаше да отиде в друга стая и да си поплаче. Обикновено това се случваше при посещенията им в нощни клубове с чернокож певец или певица. Такива бяха изникнали като гъби след дъжд, винаги шумно аплодирани, без значение колко бездарни са. Често хората хвърляха на сцената цветя и монети, свиркаха, викаха на бис.
Нормално беше певецът да се радва на такива неща, но Гардън се чувстваше засегната, наблюдавайки мъжа или жената да подтичват по сцената, събирайки монети, да подскачат и да се хилят. Липсваше им всякакво достойнство. Не се ли досещаше певецът, че тълпата му подхвърляше монети, както би подхвърляла бисквити на кучета, участващи в представление? Не чуваше ли певецът коментарите по отношение на „чернилките“ и „нигърите“ и „маймуните“? Не знаеше или не го беше грижа? Хората, с които беше съпругът й, техните приятели не си ли даваха сметка, че и чернокожите хора са хора, а не животни за развлечение?
Опита се да накара Скай да престане, но той й отвърна, че тя вдигала шум, защото си мислела, че всички черни трябва все още да бъдат роби и да принадлежат на безценното й чарлстънско семейство. Той изобщо не разбираше. Нито тя, що се отнася до случая, разбираше какво толкова я притеснява. Изобщо не беше нейна работа. Работата й беше да си намира занимания, да се забавлява, да забавлява околните, да бъде привлекателна и желана.
Тя купуваше нови рокли, нови палта, ново бельо. Никоя от старите й дрехи не й беше по мярка. Всички й бяха прекалено големи. Купи си по-ярък руж и започна да употребява яркочервен лак за нокти, който да подхожда на червилото, разточително употребявано от нея.
Тя излизаше от „Хермес“ един ден в началото на февруари, когато мъж свали шапката си и й се поклони. Имаше нещо познато в развяното му от вятъра палто с платка.
— Здравейте — каза Гардън. — Зная, че ви познавам, но се боя…
— Франсис Фабер — каза той. — Пътувахме заедно на борда на „Франция“.
— Разбира се! — изкиска се Гардън. Беше в изключително добро настроение. — Помня ви. Кажете ми, д-р Фабер, все още ли сте такъв добър целувач?
Фабер трепна.
— Аз ви обидих. Нямах такова намерение. Надявах се, че може би сте забравила.
— Нито за минута. Пазя скъпо спомена. Вижте, замръзвам, а и колата ми е съвсем наблизо. Мога ли да ви закарам до някъде?
— Отивам в хотела си. Само на няколко крачки е.
— Влизайте. Твърде студено е да се ходи пеша.
В колата Гардън пъхна ръката си под ръката на Фабер.
— Радвам се да ви видя, докторе. Точно вие сте мъжът, който би могъл да ми обясни как една дама би трябвало да реагира, когато съпругът й има любовна връзка и доведе да живее вкъщи съответната жена. Защо не ме почерпите едно питие, докато ми обяснявате защо това е най-естественото нещо на света?
— Наистина, г-жо Харис, не зная какво да кажа — Фабер беше ужасно объркан.
— Но вие трябва да ми обясните, докторе. Вие сте лекар. Защо не ми кажете, че съпругата не трябва изобщо да го преживява, че трябва да се забавлява по същия начин, че това е най-естественото нещо на света.
Преодолял объркването си, Фабер я погледна с пресмятащ поглед.
Колата спря пред хотела му.
— Не бихте ли дошла с мен да пийнем по нещо, г-жо Харис?
— Моля ви, наричайте ме Гардън. Да кажа ли на шофьора ми да не ме чака?
— Да, моля.
Фабер беше в Париж за три седмици. Той се включи в групата на американците по време на обиколките им в търсене на удоволствия, наблюдавайки с блеснали очи Гардън да танцува. Той беше по-вълнуващ партньор в леглото, отколкото си го беше представяла. Едва си налагаше да не я държи пред други хора. На партито по случай третата годишнина от сватбата й със Скай така силно ревнуваше небрежно преметнатата ръка на съпруга й през кръста й, че изскочи от стаята. Гардън изтича след него, заведе го в балната зала студио и се люби с него на платформата, където обикновено позираха моделите.
Когато Фабер напусна Париж, тя продължи да използва платформата за легло с един от артистите на Вики за партньор.
После с друг.
Позира на трети, само с бижута върху себе си, после изпрати картината на Феликс. Алекса нахлу в стаята й докато закусваше.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Гардън?
— Същото, което и ти направи на мен, Алекса — отвърна й Гардън студено. — Без лоши чувства, надявам се.
— Ти си болна, Гардън. И глупачка. Феликс никога няма да ме изостави заради наркоманка като теб.
Същата вечер Гардън се облече с усмивка на лицето. Тя изсипа по-силно ароматизирано масло в приготвената от Корин баня, а след като се подсуши, намаза ръцете и краката си.
— Никакви чорапи — каза тя, когато Корин й ги подаде. Даде на Корин новата си robe de style да й я нахлузи през главата. Водопад от сребърни ресни, три лъскави реда, започващи точно над гърдите й и завършващи точно под колената. Корин закачи ивиците от диаманти, с които Гардън беше заменила оригиналните в роклята.
— Това е всичко — каза Гардън.
Веднага след като Корин излезе, Гардън извади сламка и кутийката за пудра, която Вики се грижеше винаги да е пълна с кокаин за нея. Когато отново се почувства добре, тя съблече роклята, свали от себе си всичкото бельо и отново нахлузи роклята.
Парфюм, пудра, грим, една редица диаманти на челото, диамантени гривни и пръстени и една диамантена огърлица, закопчана на десния й крак над коляното. Беше готова. Обу сребърните си лачени обувки, уви се в наметката от сребристо ламе и я закопча с ръката, която стискаше вечерната й чантичка, която беше направена от сребърни продълговати мъниста. Тя искреше, а пръстените на ръката, която я държеше, блестяха. Гардън притвори плътно наметката, за да може широката ивица от бяла лисица, която я украсяваше, да обгражда лицето й и да гали бузите й.
— Весели се добре, Снежанке — каза тя на отражението си в огледалото. В отговор то й се засмя. Животът беше безкрайно забавен.
Беше вихрушка от сребро, когато танцуваше. Останалите на дансинга се отдръпнаха и тя остана сама, заляна от светлина под въртящата се стъклена топка. Приковала погледите на всички, Гардън танцува, докато се покри с капчици пот. Тогава тя изтича до мястото, където седяха Алекса и Феликс. Тя стъпи на един стол, оттам — на масата и затанцува в тотална забрава, блещукайки, тресейки се, извивайки се, тропайки с блестящо стъпало близо до главата на Феликс, обгръщайки го с мускусните вълни на намазания си крак, откривайки за него и само за него бедрото с искрящите диаманти върху му.
След като танцът свърши, тя остана права, задъхана, движението на отпуснатите й свободно гърди раздвижваше ресните. Феликс се изправи.
— Ще те изпратя до дома ти — каза той. Гласът му идваше някъде дълбоко отвътре.
Гардън изпрати прощална целувка на Скай и намигна на Алекса. После хвана Феликс подръка от дясната му страна и се насочи към изхода, влачейки палтото след себе си: жестът — запазена марка на Алекса, — на матадор, убил бика.
Корин беше обезпокоена от звуците, идващи иззад затворената врата на спалнята на Гардън.
Тя отиде да търси г-ца Трегър.
— През цялата нощ е така, госпожице, а сега звуците са най-силни. Минава единадесет часът. Боя се, че г-н Харис ще се прибере и не зная какво може да се случи.
Г-ца Трегър се заслуша и пребледня.
— Ще доведа принчипесата — каза тя. — Къщата е нейна; тя има право да влезе.
Вики блъсна вратата и влезе все едно на обикновена приятелска визита. Г-ца Трегър и Корин надничаха от вратата.
Гардън беше дала на Феликс да опита кокаин за първи път. По леглото й бяха пръснати сламки и по голите им тела имаше ивици бял прах. И двамата бяха накичени с бижутата на Гардън. Отблясъците от тях се пречупваха във всички цветове в огледалата, поставени на столове близо до леглото. Двамата се бяха опънали един до друг, тресяха се неконтролируемо и се смееха истерично.
Гардън обърна глава, за да погледне свекърва си. Тя се засмя още по-силно, проговаряйки задъхано и накъсано.
— Здрасти… Вики… това е… Феликс… Той ме… у… чи… да… карам ски.
Вики се смя заедно с тях, докато цялата се разтресе от смях. После излезе, все още смеейки се, за да се прибере в стаите си. В смеха й звучаха триумфални нотки.
Г-ца Трегър я последва.
— Защо? — каза тя, когато останаха сами. — Никога не съм задавала въпроси, принчипесо. Винаги съм следвала указанията ви. Но сега ми е необходимо да знам, че има причина за унищожаването на това момиче. Не мога да се понасям от известно време.
Погледът на Вики беше студен.
— Не ме засяга, г-це Трегър, дали можете да се понасяте или не. Казах ви, когато ви наемах, че работата не е за крехки същества. Ако се гнусите, напуснете. Гардън вече не разпознава хората около себе си. И състоянието й се влошава. И още повече. Това планирах от първия момент, когато чух името й.
Вики се заразхожда напред-назад по кожените постелки на пода във всекидневната й. Ръцете й бяха свити под мишниците, като че ли искаше да удържи чувствата, които караха гласът й да трепери.
— Аз ще наблюдавам унищожението й, всяка нейна стъпка надолу. Защо, мислиш, стоях цяло лято в Париж, оставих разни непознати да довършват плановете за вилата, да поръчват украсата, да наемат слуги? Защото не искам да пропусна един-единствен момент от деградацията й, болката й, страданието й. Тя ми е длъжница. Тя е Трад. Тя скоро ще изгуби ума си напълно, но аз няма да я изпратя някъде. Аз ще я задържа тук, ще сложа решетки на прозорците, ще я гледам всеки ден, по десет пъти на ден, ако искам. Тя ще ме моли за кокаин, тя ще ме моли да я оставя да умре. Тя ще ми се изплати.
Г-ца Трегър беше ужасена.
— Тя е съпруга на сина ви — прошепна тя.
— И ще си остане такава. Той даже не забелязва каква става. Аз съм се погрижила за това. Той загуби интерес към нея, щом тя стана обикновена, точно както всички други жени, които познаваше — къса коса и всичко останало. Той мисли, че тя е една малка пияна мръсница. По-удобно е за него, затова той с радост вярва каквото му казвам. За следващата му сватба аз ще избера младоженката. Дотогава тази ще е умряла. Тялото й трябва вече да се е разложило; тя не яде нищо. Следва мозъкът. След това отнемам наркотика. Като съпруга на сина ми тя ще стои в моята къща, под моите грижи — тя погледна г-ца Трегър.
— Какво става със съвестта ви, г-це Трегър? Колко ви е скъпа нежната ви чувствителност? Ще се откажете ли от хиляда долара на месец, за да си търсите друга работа? Ще ви дам отлична препоръка. Нямате ли нещо да кажете? Тогава — обратно и се ослушвайте за веселите млади любовници. Погрижете се да имат всичко, което поискат. Искам скъпата Гардън да бъде щастлива; тя ме дарява с толкова удоволствие!