Александра Рипли
Сбогуване с Чарлстън (107) (Част първа)

106

След това всичко се случи толкова бързо, че Гардън не можа нищо да направи, освен да се мъчи да се движи заедно със събитията.

— Майка ви е много изплашена, Гардън — каза д-р Хоуп. Благото му лице беше уморено от напрежението. — Трябва да бъдете търпелива с нея. Знаете ли, когато тя получаваше малки пристъпи на сърцебиене и замайване, тя наистина вярваше, че са сърдечни удари, въпреки че много пъти й обяснявах, че не са нищо повече от газове. Сега тя се сблъска с нещо истинско, почувства истинска болка. Получила е стенокардна криза. Имала е късмет. Но и сега тя не ми вярва, когато й казвам, че ще се оправи, както не ми вярваше едно време, когато й казвах, че нищо й няма.

Гардън също не можеше да му повярва. За нея „сърдечен удар“ беше нещо ужасно.

— Наистина ли ще се оправи?

— Да, ако от уплаха не умре. Направо казано. Нуждае се от почивка и трябва да се храни леко, но най-много се нуждае от спокойствие. Изпращам я вкъщи, защото болницата я плаши. Ще ви дам имената на някои добри сестри, но ще бъде по-добре, ако вие се погрижите за нея поне за няколко дни. Ако види медицинска сестра, ще си помисли, че е болна, а тя не е. Поне засега.

— Какво искате да кажете с това „поне засега“?

— Ако продължава да се тревожи за себе си, ще си докара нова криза. И тя може да се окаже по-сериозна. Не влизайте сега да я видите, понеже изглеждате много разтревожена. Свършете си каквото имате да вършите и се върнете, когато сте готова да я закарате вкъщи.

Джон я откара в къщата на майка й и помогна да приготви нещата. Въпреки високите петметрови тавани и хладината от крайбрежния булевард, въздухът в голямата къща беше потискащ.

— Ще я настаня на партера — каза Гардън. — Няма да успеем да я качим горе на носилка, а и долу е по-хладно отвсякъде другаде. Кухнята е също на партера. Ще бъде по-лесно да се носи и прибира.

Освен кухнята на партера имаше и гостна, трапезария и четири спални. Те са били използвани от собствениците на къщата преди Маргърит. Гардън изчисти една от стаите, постла леглото, сложи рози във вазите, които Джон откъсна от градината. След това украси прозорците със завеси в бяло със зелена папрат, които намери в скрина, докато чистеше.

— Ето — каза тя, — добре изглежда и е хладно, доколкото е възможно. Мама няма да го хареса, но това е най-доброто, което мога да направя.

— Великолепна е, Гардън. Знаеш ли, имаме електрически вентилатори в базата. Мога да взема един.

— Чудно ще бъде. Ще смъкнеш ли радиото от горния хол? Ще ти помогна да го свалим.

— Остави. Имам портативен модел. Ще го донеса и него.

— Чудесно. Ще си измия лицето и ръцете и ще дойда с тебе. Можеш ли да ме оставиш в болницата? Ще се върна с линейката заедно с мама.

Маргърит изглеждаше малка като дете в болничното легло. По лицето си имаше малко бръчки, сивите косми не личаха в светлата й коса. Тя беше направена на плитка и висеше отпред на гърдите върху грубата бяла болнична роба и белия чаршаф, дръпнат почти до раменете и скрил ръцете й.

— Здравей, мамо — каза тихо Гардън.

Маргърит отвори очи и започна да плаче.

— Шшт, стига. Всичко ще бъде наред. Дойдох да те закарам вкъщи.

Маргърит се опита да протегне ръка, но й пречеше чаршафът, който беше подвит под дюшека. Гардън избърза към леглото и й помогна да измъкне ръката си. Маргърит сграбчи китката на Гардън.

— Не ме оставяй — прошепна тя.

— Няма, мамо, не се плаши, аз съм до теб.

Маргърит не хареса стаята… шума на вентилатора… супата на Гардън… нощницата, която Гардън бе свалила от спалнята й горе… станцията, която Гардън бе избрала по радиото… твърдите възглавници… вкуса на чая, който Гардън й бе направила… начина, по който е била пренебрегвана в болницата… начина, по който Гардън се въртеше около нея… това, че Гардън я оставяше съвсем сама…

Тази нощ тя заспа едва към единадесет. Гардън изпуши дузина цигари, докато записваше какво трябва да се направи:

Да се доведе Хелън вкъщи.

Да се отвори магазинът.

Да се намери нова готвачка.

Да се намери нова прислужница.

Да донеса дрехи — за мен, за Хелън.

Да смажа вентилатора.

Да купя провизии.

Тя заспа на бюрото.

Маргърит не беше лесен пациент. След като закуси с майка си, Гардън постави малко порцеланово звънче на масата до леглото й.

— Ще завъртя няколко телефона, ще взема душ и тогава ще ти направя чай и ще обсъдим какво ще хапнем на обяд. Ако искаш нещо, преди да се върна, позвъни със звънчето.

Точно беше стъпила на първото стъпало и звънчето звънна.

Маргърит държеше ръката на сърцето си, когато Гардън влезе в стаята.

— Сигурна съм, че усетих някакво особено биене, Гардън. Звъни на д-р Хоуп.

— Добре, мамо. Ще звънна първо на него.

— И веднага се върни да ми кажеш какво ти каза.

— Добре.

Гардън беше на второто стъпало, когато звънчето звънна отново.

— Кажи му да дойде да ме види. И не му позволявай да те залъгва, Гардън. Той ще се опита; но ти не му позволявай. И преди да дойде, помогни ми да сменя нощницата си, донеси ми спалното сако от гардероба, намира се в една синя кутия, и ми помогни да си оправя косата.

Деликатното сладко звънче се превърна в кошмар за Гардън.

— Ще се самоубия — каза тя на Елизабет по телефона същия следобед. — Това е единственият начин да се въздържа да не убия мама.

— Маршал Хоуп е като десет вида магарета — каза Елизабет. — Извикай веднага три от тези сестри и им нареди да работят на смени по осем часа. След това телефонирай на тайфата на майка ти, знаеш кои имам предвид, ония харпии, дето не ги лови сън. Те всички ще дойдат да я посетят. Те много обичат да говорят за болестите си. Но този път Маргърит ще надмине всички. Едно време камъните в бъбреците на Бети Елисън бяха като асо коз. Не се тревожи за Хелън. Ще я взема при мен.

Без да спи и като оглуша към звънчето и оплакванията на Маргърит, Гардън успя да сложи ред в къщата, да осигури прислуга и медицински сестри, да купи провизии и лекарства. Тя изчисти гостната и постави кушетка, на която Маргърит да лежи, когато приема гостите си. Тя даже убеди телефонната компания да инсталира телефон на партера.

Във вторник следобед тя надникна при Маргърит да приветства гостите й, отклони поканата да се присъедини към тях, съгласи се, че майка й изглежда великолепно и каза на Маргърит, че ще отиде на пазар, за да подготви отварянето на магазина на другия ден. Маргърит й махна за довиждане; в жеста й имаше смелост, но в същото време подсказваше, че тя се чувства изоставена.

— Хелън, колко си красива и почерняла! Ела и ме прегърни! — Гардън затвори очи и се усмихна, доволна от силата, с която малките ръце я душаха и от мириса на здравото дете. — Колко много ми липсваше, ангелче мое.

— И ти ми липсваше, мамо. Мога ли пак да отида на плажа, мамо? Събрах в пясъка само девет долара, а Били — единадесет.

Гардън се освободи от детето, благодари на Елизабет, че й е спасила живота и се втурна към тихата „Чалмърс Стрийт“, където работата я чакаше.

В края на седмицата Гардън беше капнала.

— Но сега мисля, че нещата са вече под контрол — каза тя на Джон по телефона. — Каквото и да стане, ще се измъкна следващата събота, когато Пола ще бъде в магазина. Мама едва ли ще забележи. При нея се точат приятелките й цял ден. Само нощем ме кара да се въртя около нея… О, не, медицинската сестра няма да свърши работа. Мама иска само мене. Тя вече шест пъти уволни сестрата. Слава Богу, че плащам. Сестрата само се хили на мама с изкуствените си зъби и не й обръща внимание… Аз също те обичам и ужасно ми липсваш. По дяволите, някой звъни на вратата. Трябва да отворя, защото прислужничката отиде в магазина.

Гардън силно се изненада, като видя Логан Хенри на прага. Не знаеше, че в задълженията към клиентите му влизат и посещения по време на болест.

Г-н Хенри беше дошъл да се види с нея, а не с Маргърит. И той й каза, че нещата никак не бяха наред.

— Смениха датата на делото, издърпаха я по-напред. Имаме само седмица за подготовка. Сигурно е направено със зъл умисъл, защото много от нашите свидетели са или по планините, или на острова. Всички са запланували да бъдат тук на 26-ти. Много неудобно ще им бъде да нарушат плановете си, за да могат да дойдат на 10-ти.

Тревогата на Гардън беше повече от явна. Г-н Хенри си позволи да я потупа по рамото.

— Те ще бъдат тук, Гардън, не се плаши. Но веднага след това той заличи увереността, която току-що й бе придал.

— Тревожи ме съдията. Не го познавам. Причината била, че имало много натрупани дела, а всичките съдии на този съд са във ваканция. Не ми харесва това. Този човек е чужденец, „янки“, доколкото зная. Той не познава Чарлстън и чарлстънците както Травърс. Той не е от нашите. Въпреки всичко, от наша страна, показанията са неоспорими. Едва ли би могъл да реши по друг начин делото, освен в наша полза. А нашата позиция се подсилва и от факта, че ти сега живееш в къщата на майка си. Нищо не би могло да бъде по-коректно.

Г-н Хенри разсеяно погледна покрай Гардън и впи поглед в един ъгъл на стаята.

— Така де, онзи приятен млад морски офицер, би било хубаво, ако не се виждаш с него до приключването на процеса. Биха могли да се направят косвени намеци, които да поставят тезата ни под съмнение, въпреки че ще бъдат напълно неоснователни.

— Разбирам — каза Гардън. Августовският следобед беше задушаващ, но тя почувства студа на страха.