Джаки Колинс
Опасна целувка (94)

Глава 94

Минаваше десет, когато извикаха Мейбелин от килията й, за да види надзирателя.

— Какво има? — попита Мила, като се събуди.

— Нямам представа — отвърна Мейбелин. Тя мразеше съкилийничката си, бяха се карали цяла вечер.

— По дяволите! — промърмори Мила. — Надявам се да не е заради мен. Най-добре внимавай какво ще им кажеш.

Мейбелин се изниза, без да пророни дума. Върна се двадесет минути по-късно.

Мила веднага забеляза, че нещо не е наред.

— Какво има? — попита тя. — За мен ли беше? Не си издала нищо, нали? Защото, ако е така, кълна се, че ще те убия!

— Не — отвърна равно Мейбелин. — Не беше за теб.

— За какво тогава? — попита Мила. — Не измъкват някого от килията посред нощ току-така.

— Става въпрос за брат ми — рече Мейбелин спокойно. — За Дюк.

— Какво за него? Убил ли е Лени Голдън? Това ли е станало? Да не би да го е пречукал и да са го заловили?

Мейбелин я погледна с мъртви очи.

— Убили са го, ето какво е станало.

— Убили ли? — рече безизразно Мила. — Как така са го убили?

— Бил е в някаква къща. Лени Голдън е бил там. И някой е застрелял Дюк.

— Ченгетата ли?

— Имам чувството, че някой е изтръгнал сърцето от гърдите ми — рече Мейбелин, сякаш говореше на себе си. — Дюк бе всичко хубаво на тоя свят — тя се обърна към Мила с яростно изражение. — Ако не беше ти, той никога нямаше да се озове там.

— Не обвинявай мен — рече Мила.

— Откакто дойде в тая килия, ти ми донесе само проблеми — каза Мейбелин. — А сега отне единствената ми причина, за да живея.

— Какво е направил с пистолета ми?

— С пистолета ти ли? — попита Мейбелин. — Брат ми е мъртъв, а ти ме питаш за пистолета ти?

— Ще си лягам — каза Мила. — Утре сутрин отново трябва да съм в съда. Трябва да седя там, докато тия тъпи адвокати казват: „Ще ви докажем, че Мила Копистани е планирала това престъпление и е тръгнала да убие шибаната Мери Лу Баркли.“

— Ти си най-долната кучка, която познавам — рече Мейбелин. — Ако Дюк бе тук сега, щеше да накара да съжаляваш, че си се родила.

— Съжалявам за брат ти, но в крайна сметка той ме накисна в тия лайна. Сега как ще си получа пистолета?

— Ако Дюк не може да те накаже, тогава Господ със сигурност ще го стори — рече Мейбелин, а гласът й започна да се извисява. — Ти си кучка от ада. Брат ми умря заради теб! — после пъхна ръка под леглото и извади единствената си ценна вещ — смъртоносно парче стъкло, замахна и с един удар преряза гърлото на Мила.

Мила дори не усети какво става, строполи се на пода с ужасяващ клокочещ звук.

— Как ти се харесва? — процеди Мейбелин през стиснатите си зъби. — Виждаш ли колко съм загрижена за теб?

После легна и се опита да заспи, докато кръвта на Мила се плискаше на талази. Накрая тя издъхна като куче на пода на килията.

Прайс четеше вестник „Ел Ей Таймс“ в хола, когато Айрина влезе и го попита дали може да поговори с него за минутка.

— Трябва ли да е сега? — попита той. — Не съм в най-доброто си настроение.

— Съжалявам — отвърна тя. — Но трябва да ти обясня нещо. Разбираш ли, имам чувството, че за всичко, което се случи през последните няколко месеца, съм виновна аз.

Мили боже! Изобщо не беше в настроение за подобни излияния.

— А?

— Никога не съм се държала с Мила по начина, по който една майка трябва да се държи с дъщеря си — обясни Айрина. — Винаги бях студена с нея.

— За какво говориш? — попита той намръщен.

— Ненавиждах я от момента, в който я родих — продължи Айрина. — Тя… тя промени нещата за мен. Тя застана между нас двамата.

— Застанала е между нас ли? — веждите му се вдигнаха от изненада. — Виж, Айрина, знам, че сме имали някои моменти, но никога не съм те подвеждал, никога не съм ти казвал, че между нас ще се случи нещо.

— Има нещо, което трябва да ти кажа.

— Сега пък какво? — попита той, загубил търпение. Последното нещо, което му трябваше, бяха искрените признания на Айрина.

— Ами, разбираш ли… случи се така…

И точно в този момент иззвъня телефонът. Облекчен, той го грабна.

— Да? Аха — той остана неподвижен за няколко минути. — По дяволите! Е, какво ще стане? Аз… аз сам ще й кажа. Да, да, ще го направя — той остави слушалката, изправи се и разтвори ръце. — Ела тук — каза той.

Тя се приближи до него.

— Какво?

Той я притисна в плътна прегръдка.

— Имам една доста… шокираща новина.

— Какво има?

— Става дума за Мила. Била е нападната от друга затворничка. Съжалявам, че трябва да ти съобщя това, Айрина, но тя е… мъртва.