Джаки Колинс
Опасна целувка (8)

Глава 8

— Внимание: гадже трепач! — рече Лина.

— Какво? — попита Бриджит.

— Погледни го — рече възхитена Лина, зазяпана в братовчеда на Фредо, като се насочиха към масата си на връщане от тоалетната, където бяха ходили да освежат грима си и да обсъдят ситуацията. — Определено е върхът!

Бриджит хвърли още един поглед. Наистина. Карло Виторио Вити бе изключително красив и го знаеше. Бе висок, с тъмноруса коса, пронизващи леденосини очи, набола брада и стройно тяло. Бе облечен с костюм на малки райета и небрежна черна тениска. Тя реши, че е малко над тридесетте.

Въпреки следобедния сеанс с Флик на Лина веднага й потекоха лигите.

— И има благородническа титла — рече тя силно впечатлена. — Фредо ми каза, че бил граф. Майка ми ще получи удар, ако разбере, че съм излязла с истински граф.

Всъщност Бриджит не я слушаше. Бе прекалено заета да съжалява, че пропусна пицата и сериала. Това не бе представата й за добро прекарване. Фредо се бе лепнал за нея като досаден обрив, а арогантният му братовчед почти не обелваше дума. За какво й трябваше?

Лина определено бе хвърлила око на братовчеда. На Бриджит изобщо не й пукаше, тя искаше само да се прибере вкъщи.

— Тази вечер ще го чукам! — заяви Лина, облизвайки хищнически пълните си устни.

— Той е сгоден — изтъкна Бриджит, като се зачуди за кого.

— Ха! — изсумтя Лина. — Това нищо не означава.

Бриджит кимна, сякаш е съгласна, макар че всъщност не беше.

— Възбуждам се само като го погледна — продължи Лина. — Разбираш ли?

Бриджит отново кимна, все едно наистина знаеше какво има предвид Лина. Не бе спала с мъж от няколко години. Понякога си мислеше, че либидото й е умряло и се е понесло към небесата. Сега изобщо не изпитваше плътски желания. Нищо. Съвсем нищо. Явно нещо не беше наред.

Понякога се чудеше какво крепи приятелството им. Тъй като държеше на Лина, тя се опитваше да не обръща внимание на ненаситния й глад за мъже. Всъщност знаеше и причината за този глад. И двете бяха израсли без баща, затова Лина вечно преследваше силната мъжка натура, докато Бриджит правеше точно обратното. Бяха толкова различни, и въпреки това се забавляваха заедно и постоянно се смееха — особено когато пътуваха около света по различните си ангажименти. И двете бяха луди по снимките на екзотични места. Бриджит много обичаше да лети до Бахамите, където ги снимаха за списание „Спортс уърлд интернешънъл“. Миналата година я бяха избрали за корицата. Знаеше, че Лина си мечтае да излезе на тазгодишното издание, и й го пожелаваше от сърце.

Фредо поръча бутилка „Кристал“. Беше толкова очарован, че се съгласиха да вечерят с него, и сега пърхаше около тях.

— Е, красавици мои — рече той ентусиазирано, — къде ще ходим след това?

— Ти избери — рече Лина, отправяйки съблазнителна усмивка на Карло, който за нейно раздразнение, не й отвърна. Лина бе свикнала мъжете да я боготворят и не понасяше равнодушието.

— Искам да се прибирам — съобщи Бриджит, с което предизвика гневните погледи на Лина и Фредо.

— Много е рано — сопна се Лина, като поклати глава раздразнено. — Време е за танци — тя се обърна към Фредо. — Не биваше да я предупреждавам за теб.

— Какво искаш да кажеш? — попита Фредо, а гъстите му вежди политнаха нагоре. — Ти предупредила нея за мен?

— Да — отвърна Лина с дяволита усмивка. — Казах й, че чукаш и бягаш. Ето защо не си стигнал доникъде с нея.

— Мерси — рече Фредо намусен. — Сега трябва да й разкрия истинската си личност.

— Тя вече я е виждала — каза Лина лукаво. — И повярвай ми, това е всичко, което иска да види.

Докато Лина и Фредо си подаваха топката и се заяждаха, Бриджит реши да се държи любезно и се наведе към Карло.

— Фредо ми каза, че живеете в Лондон — рече тя. — Това трябва да е интересно.

Той я изгледа с пронизващите си сини очи.

— Вие сте много красива — рече той с тих глас, толкова тих, че никой от другите двама не го чу.

— Моля? — възкликна Бриджит изненадана.

— Мисля, че ме разбрахте — отвърна той.

Тя хвърли бърз поглед към Лина. Приятелката й нямаше да се зарадва, ако разбере, че Карло се прехвърля на някой друг.

— Ами… благодаря — рече тя, леко смутена. — Работата ми е да изглеждам добре пред фотоапарата.

— Не говоря за снимките ви — рече Карло гладко.

За момент тя се почувства неудобно под щателния поглед на опипващите му очи.

— Е — рече Бриджит, като вдигна чашата си с шампанско и се постара да включи и останалите. — Бих искала да вдигна тост. За Карло и годеницата му. Колко жалко, че я няма тук.

Лина я стрелна със смъртоносен поглед, задето спомена, че новият обект на похотта й е сгоден.

— Каква годеница? — попита Карло, сякаш нямаше представа за какво говори тя.

— Фредо ни каза, че сте сгоден — рече Лина, като отправи поглед към Фредо, който питаше: „Е, вярно ли е?“

— Аз ли? Не — рече Карло с мимолетна усмивка. — Годежът бе прекратен.

— Не си ми споменал за това — рече Фредо обвинително.

— Не си ме попитал — парира го Карло.

Лина веднага се намеси, като се примъкна към Карло.

— Не си сгоден, така ли? — рече щастливо тя. — Аз също. Това ни прави хубава двойка, нали?

Карло се усмихна любезно, но очите му останаха приковани в Бриджит.