Джаки Колинс
Опасна целувка (63)

Глава 63

Когато медиите се докопаха до историята, тя стана водещата новина и по трите телевизионни мрежи. Да не говорим, че се появи с големи заглавия в „Ел Ей таймс“ и „Ю Ес Ей тудей“, и дори стигна до трета страница на „Ню Йорк таймс“. Таблоидите изровиха подробни истории за някогашното пристрастие на Прайс към наркотиците и отдавнашните актови снимки на Мери Лу — като че ли някое от тези неща имаше връзка с убийството.

Прайс Уошингтън не бе осъзнал в каква голяма новина се е превърнал. По дяволите! Не това бе начинът, по който искаше да пишат за него. Ако майка му — бабата на Теди — разбереше, щеше да излезе от гроба и да ги им тегли по един хубав бой и на двамата.

Пред къщата му се бяха събрали новинарски екипи и репортери, като се бореха да се докопат до някой коментар или поне да чуят гласа му.

Кофти положение! Той забрани на Теди да излиза от къщата.

— И не поглеждай през прозорците — добави той. — Те са навсякъде с проклетите си камери.

Мила все още бе в затвора, макар че Айрина бе помолила Прайс да плати паричната гаранция, за да я пуснат.

— Няма начин — бе изръмжал той. — Точно тя набърка Теди в тези лайна. Да си стои там.

— Ако мога да я видя, ще я накарам да каже истината — каза тя.

— Да бе, сигурно — отвърна невярващо Прайс. — Ще оставиш дъщеря си на топа на устата, за да може Теди да го освободят? Не ми минават тия. Най-добре да си събираш багажа и да се омиташ, Айрина. Всичко свърши.

— Не мога да разбера как след всички тези години можеш да ми кажеш да си вървя — рече тя с приглушен глас.

— Какво, по дяволите, очакваш да направя? — извика той, изпълнен с раздразнение. — Как мога да те задържа след всичко, което стана?

Айрина отиде в стаята си и потъна в размисъл.

 

 

В деня, когато новината се разчу, Хауърд Грийнспан вкара тайно Джини през задния вход на къщата, за да се срещне отново със сина си. Тя влезе и затътри огромното си туловище през дневната, все едно беше нейна и можеше да се разпорежда тук, както едно време.

— Мястото изглежда добре — неохотно призна тя, като опипа плюшения диван. — Виждам, че си променил обстановката.

— Внимавай как разговаряш с Теди — предупреди я Прайс, раздразнен от факта, че трябва да я търпи в дома си. Присъствието й беше достатъчно, за да го извади от релси. — Той наистина е разстроен.

— По дяволите! Аз също съм разстроена — заяви Джини, а двойната й брадичка се разтресе. — Аз съм майката на престъпника. Да не мислиш, че цял живот съм мечтала за подобна слава?

— Сключихме сделка, Джини — рече Прайс с равен тон. — Ти трябва да спазиш твоята част от уговорката, а аз ще спазя моята.

— Хайде, хайде — рече Хауърд, влизайки в ролята на умиротворител. — Важно е вие двамата да се разбирате, особено пред момчето.

Прайс кимна одобрително.

— Двамата с Прайс винаги сме се разбирали много добре — рече Джини, като изпъчи слонския си бюст. — И аз си пазя чековете, за да го докажа.

Прайс я погледна гневно. Опитваше да запази спокойствие, макар да имаше чувството, че всичко се разпада пред очите му. Агентът му се бе обадил по телефона тази сутрин, за да му съобщи, че студиото искало да отложат началната дата на предстоящия му филм.

— Що за глупости пробутват тия копелдаци? — разкрещя се той.

— Стандартната техника — обясни агентът. — Чакат накъде ще тръгне делото, преди да започнат снимките. Ако общественото съчувствие застане на твоя страна, това ще донесе големи приходи. Обратният вариант ще е истинска катастрофа, така че те изчакват.

— Гадни лешояди! Да вървят на майната си! — горещеше се Прайс.

— Така е — съгласяваше се агентът му, който не за пръв път слушаше тази песен.

— Какво трябва да направи едно момиче, за да получи едно питие? — престорено срамежливо попита Джини.

Прайс позвъни на Айрина, която пристигна моментално, сякаш бе подслушвала зад вратата.

— Исусе! — рече Джини, а устните й се свиха от отвращение, като зърна Айрина. — Ти си още тук. Що за откачена шега е това?

На Айрина й беше неудобно да я оглежда, но със задоволство отбеляза, че Джини е наддала двадесетина килограма.

— Донеси ми черно кафе с ром — поръча Джини, а после се обърна към Хауърд и добави: — Тия гадости с Теди ме разстройват. Трябва да поддържам духа си.

Хауърд кимна, като се чудеше как е възможно Прайс да е бил женен за тази лоена топка.

Айрина се измъкна от стаята. Единственото нещо, което можеше да помогне на Джини да заприлича на човек, беше липосукцията.

 

 

Теди се среса още веднъж и изрепетира позата си пред огледалото. Определено имаше вид. О, да, нещо като комбинация от Уил Смит и Тайгър Уудс.

Днес щеше да види майка си за пръв път от дванадесет години и коремът му се обръщаше наопаки от страх и нетърпение. Щеше ли тя все още да го обича след всичките гадории, дето ставаха? Изобщо беше ли го обичала някога? Истина ли бе това, което баща му разправяше за нея? Наистина ли бе курва?

Предната вечер Прайс го бе издърпал настрана и го бе предупредил.

— Майка ти е напълняла малко. Не го споменавай, защото може да почне да се държи гадно.

Това означаваше ли, че е дебела? Дори да беше така, това не притесняваше Теди. Притесняваше го единствено фактът, че не бе пожелала да го види през всичките тези години.

Въпреки това… да я види сега бе по-добро от нищо, понеже той наистина не можеше да общува с баща си. Яростта на Прайс го плашеше.

Медиите отново сипеха сведения за Мери Лу. Снимката й го гледаше от първата страница на всеки вестник. Сърцевидното й лице и лъчезарната усмивка му напомняха за онази съдбовна нощ. Всеки неин образ го изпълваше с тъга, себеомраза и смазваща вина.

Мразеше се до дъното на душата си. Ненавиждаше Мила. Тя беше вещица. Тя го бе направила. Тя бе застреляла Мери Лу като куче. А той бе стоял и бе гледал. Не бе направил нищо, за да я спре.

Заслужаваше да бъде наказан — дори ако това означаваше да го затворят с бандити, крадци и убийци. Заслужаваше най-лошото.

Баща му беше прав, трябваше да иде при ченгетата, когато имаше възможност.

Но не го беше сторил. И сега беше време да си плати за това.

 

 

На Мила никак не и харесваше, че е затворена с други жени. Грозната униформа и затворническите надзирателки я дразнеха — тайфа дърти грозни лесбийки, които изглежда никога през живота си не се бяха усмихвали. Тя щеше да излезе, преди да имат възможност да се ебават с нея.

По време на втората си нощ в затвора тя се заяде с една дребна брюнетка и в крайна сметка я преби от бой. Двадесет и четири часа в единична килия издигнаха неимоверно статута й сред контингента на заведението.

Не след дълго се сприятели със съкилийничката си Мейбелин Браунинг. Мейбелин бе слабичка и изглеждаше невинна с бебешко лице и леко обратна захапка.

— Ти какво направи? — попита Мейбелин, като задъвка кичур от бледо рижата коса, отвратителен навик, който Мила скоро свикна да гледа.

— Застрелях една чернокожа кучка, която ми се пречкаше — похвали се Мила гордо. — А ти?

— Наръгах баба ми с ножа за хляб, докато спеше — отвърна Мейбелин, с ангелска усмивка. — За съжаление дъртата кранта оживя. Няма страшно обаче, някой друг път ще ми падне. Аз или брат ми ще я довършим.

— Той беше ли с теб тогава?

— Не. Дюк го нямаше, иначе проклетата стара крава отдавна да е пукнала.

— Какво направи, та те ядоса толкова? — попита любопитно Мила.

— Остана жива, след като дядо ми почина. Мръсница!

Мила оцени стила на Мейбелин, макар че уличните й инстинкти я предупреждаваха, че трябва да внимава с това момиче.

Дните се нижеха, Мила чакаше Айрина да уреди пускането й под гаранция, но това не стана.

Освен това чакаше скъпоплатения адвокат на Прайс от Бевърли Хилс, но и това не стана. Вместо това дойде служебно назначен съдебен защитник. Уилард Хоксмит, опърпан тъпанар с жълти зъби и лош дъх. Носеше тинесто кафяв костюм и захабена риза. Не можа да спечели доверието й с вида си.

— Искам да изляза — каза Мила, като го гледаше гневно и злобно, сякаш той бе виновен, че тя е в затвора. — Не го направих аз, а Теди Уошингтън. И мога да го докажа.

— Как?

— Ще видиш.

— Дай ми каквото можеш.

— Като му дойде времето.

— Ще видя какво мога да направя — рече той и не се появи повече.

Докато дните се нижеха, в нея започна да се надига дълбока ярост. Струваше й се, че всички са срещу нея — начело със собствената й майка, която дори не бе дошла да я види. Айрина не можеше да не знае, че ТЯ НЕ Е ВИНОВНА.

Не й пукаше, защото щеше да им го върне тъпкано и на Теди, и на Прайс, и на Айрина. Тя имаше свое тайно оръжие. Имаше пистолета на Прайс Уошингтън с отпечатъците на Теди върху него. Той бе скрит и тя не искаше да го споменава, докато не се увери, че ще попадне в сигурни ръце. Понеже ченгетата бяха продажни и за Прайс нямаше да представлява голяма трудност да подкупи, когото трябва.

Така че тя щеше да чака. Докато настъпи моментът.

И тогава, като приключи с тях, всички щяха да си платят както трябва. До един.

 

 

— Кажи здравей на майка си — изръмжа Прайс, стаен до вратата, като търкаше голата си глава — сигурен знак, че е нервен.

Теди стоеше неподвижно на прага. Какво се очакваше да направи? Да се втурне към нея и да извика „Мамо! Мамо!“

И всъщност коя бе тая? Не си я спомняше. Какво беше това огромно туловище? Маса от плът, планина, която той нямаше желание да прегърне.

— Как си, Теди? — попита тя. Дъвчеше дъвка, напомняйки крава, която преживя, а по предните й зъби имаше размазано червило.

— Добре — промърмори той, като се чудеше какво свързва тази жена със снимката на майка му, която го държи в скута си. Жената на снимката бе красавица. А пред него стоеше голямо дебело плашило с клоунски грим.

— Ще ви оставим сами — рече Хауърд, като изведе Прайс от стаята и плътно затвори вратата зад тях.

— Май си се забъркал в някакви неприятности, а, малкия? — рече най-после Джини, като взе една от телевизионните награди на Прайс и я разгледа.

— Май да — отвърна той, загледан в килима, като спря очите си върху изрязаните й обувки. Пръстите на краката й стърчаха като дебели черни мухи.

— Шибаният ти баща е виновен — рече тя, като остави наградата с трясък. — Лоши шибани гени. Май си ги наследил — тя въздъхна и започна да си вее с ръка пред лицето. Лакираните й нокти бяха толкова дълги, че се извиваха навътре. Теди се чудеше как успява да свърши каквото и да е с тях. — Значи искаш да ми разкажеш? — продължи тя. — Това момиче те е хванало за ташаците, ти си се разгорещил и си се възбудил, така ли?

— Тя… тя ми влияеше — рече предпазливо Теди.

— Естествено — рече Джини, като отпусна тежкото си тяло на дивана. Пружините изскърцаха. — На всеки шестнадесетгодишен с буйна кръв и бушуващи хормони му влияе по някоя малка сладурана. Както и да е — добави тя, като си играеше с една от големите си златни обици. — Ето какво е положението — трябва да се научиш да мислиш с главата, която е на раменете ти, не с тази, която държиш в гащите. Чаткаш ли?

Стана му страшно неудобно, че му говори по този начин. Така ли разговаряха майките със синовете си? Той нямаше база за сравнение.

— Прайс сигурно ти е казал, че прокурорът ще заведе делото — продължи тя, — което означава, че аз ще трябва да кисна в съда всеки ден и да се отегчавам до смърт. Естествено баща ти ще ме компенсира — така и трябва.

— Защо никога не съм те виждал през всичките тези години, мамо? — попита Теди, решен да научи отговорите на някои въпроси. — Не искаше ли да ме видиш?

— О, я стига. Не почвай с тая песен за обърканото момченце — рече тя раздразнена. — Баща ти не ми даваше да те видя. Единственото, което занимава овчето му съзнание, е да прави пари и да има кого да чука — тя потропа с дългите си нокти по масата. — Той е гаден кучи син. Плати ми да офейкам, това и направих. Нямаше да мога да му изляза в съда.

„Защо?“, искаше да попита Теди. Но не го направи.

— Ти можеше да идваш да ме виждаш, ако желаеше — добави тя неуверено.

— Мислех, че няма да искаш да ме видиш — промълви Теди.

— Както и да е, това са стари работи — рече тя и се прозя, отегчена, че трябва да се разправя със сина си след всичките тези години. — И ще трябва да си купя цял нов гардероб — тя погледна часовника си, потънал дълбоко в гънките на пълната й китка. — Тъй че трябва да си вървя — рече тя, като измъкна масивното си тяло от дивана, щастлива, че си тръгва. — Ще се видим в съда, Теди.

Това ли беше? Това ли бе срещата, за която бе мечтал?

Баща му се оказа прав за нея. Тя беше алчна курва с ярко червило, изкуствени мигли и гадни пръсти на краката.

Баща му поне изглежда го обичаше. На тази жена изобщо не й пукаше.