Джаки Колинс
Опасна целувка (51)

Глава 51

Два месеца по-късно

За Теди вече бе късно да избяга. Прекалено късно, по дяволите. Последните няколко седмици бяха най-лошият му сбъднат кошмар. Започна се с двама детективи, които цъфнаха в къщата — да го разпитват за джипа — докато Мила се спотайваше горе в спалнята му и не слизаше от страх да не я разпознаят по компютърното изображение.

Те му задаваха въпроси в продължение на десетина минути, когато Айрина се появи, загърната в дълъг кафяв пеньоар с почистено от грима лице.

— Какво става? — попита тя и изгледа всички доста враждебно.

За първи път Теди се зарадва да я види.

— Разследваме инцидент с джип, който има номер като регистрирания на този адрес. Има няколко с такива цифри в номера им — отвърна детектив Джонсън.

Айрина се изправи до пълните си сто шестдесет и осем сантиметра.

— Съзнавате ли на кого е тази къща? — попита надменно тя.

— Извинете, мадам? — попита помощник-детективът, як латиноамериканец. — Коя сте вие?

— Коя съм аз ли? — попита тя, като се направи на много възмутена. — Аз съм личната помощница на мистър Прайс Уошингтън и съм сигурна, че адвокатът му много ще се раздразни, ако разбере, че сте говорили със сина на мистър Уошингтън, без той да присъства. Трябва веднага да си вървите.

Теди бе впечатлен. Айрина се справяше много добре.

— Благодаря ви, мадам — отвърна детектив Джонсън, на който от пръв поглед му ставаше ясно кой може да му създаде неприятности. Много добре знаеше, че да си имаш работа с така наречените знаменитости винаги означава неприятности, а тази опърничава жена бе като куче-пазач. — Надявам се, че няма да се наложи отново да ви безпокоим.

— За какво беше това? — попита Айрина веднага щом двамата детективи си тръгнаха.

Теди сви рамене, като се опита да изглежда напълно нехаен, макар че вътрешно трепереше.

— Не знам. Нещо за някакъв джип, който бил замесен в грабеж.

— В Лос Анжелис има хиляди джипове — рече намусено Айрина. — Защо са дошли точно тук?

Теди отново сви рамене и се извърна. Не искаше тя да види лицето му.

— Нямам представа — промърмори той.

— Къде е Мила? — попита сопнато Айрина.

— Не съм я виждал — излъга Теди.

— Не отваряй повече вратата — заръча строго Айрина. — Грижата за къщата е мое задължение, а не твое — тя му хвърли един подозрителен поглед. — Да не криеш нещо, Теди?

— Не говори глупости — изломоти той.

След като се отърва от Айрина, Теди се втурна нагоре, където двамата с Мила обсъждаха положението до късно през нощта.

— Каквото и да се случи — настоя Мила, а изострените й черти бяха развълнувани и гневни, — отричай всичко. Разбра ли, Теди? Иначе, кълна ти се, страшно ще съжаляваш.

Седмица по-късно същите двама детективи се върнаха. Този път помолиха да видят джипа. Айрина отново им се изпречи.

— Ами ако дойдем със заповед за обиск — попита детектив Джонсън с уморена въздишка. Бе изразходвал твърде много време и усилия по този случай. Искаше единствено да приключи с него, за да може да се отърве от онази Сантанджело. Тя направо му бъркаше в здравето, без изобщо да я е еня, че имаше още много убийства, които трябваше да се разрешат.

— Да — рече Айрина, загледана гневно в него. — Може би трябва да направите точно това.

— Щом проклетата вещица иска заповед — промърмори детектив Джонсън на партньора си, докато двамата се връщаха към колата си, — ще си я получи.

Колкото повече си мислеше за това, толкова по-убеден ставаше, че нервното чернокожо хлапе, с което говориха преди седмица, имаше силна прилика с изображението на единия заподозрян. Това, заедно с факта, че в номера на джипа се повтаряха някои от същите числа, му даваше повод да смята, че може да са попаднали на вярна следа.

Двадесет и четири часа по-късно те се върнаха с разрешително за оглед на колата.

Айрина, която по принцип мразеше полицаите, за малко да се паникьоса. Прайс бе във Вегас и тя не искаше да го занимава с такива глупости, така че накара двамата полицаи да чакат на вратата, докато не се свърза с адвоката на Прайс, който й се развика, задето не го е известила още след първото им посещение в къщата.

— Нещастници! — просъска тя на майчиния си език, след като тресна телефона. Полицията, адвокатите, всички представители на властта я отвращаваха. Мислеха си, че могат да се намърдат, където си поискат, и да правят каквото си поискат. Но не и в къщата на Прайс Уошингтън. Не и докато тя бе там, за да го защитава.

Детективите с ценната си заповед за обиск не извадиха късмет, защото Теди не си беше вкъщи, така че и джипът го нямаше.

— Кога ще се върне? — попита латиноамериканецът.

— Не знам — рече тя, завардила входната врата като стража.

— Ще почакаме — заяви детектив Джонсън.

— Отвън — уточни тя.

— Как се казвахте вие? — попита той.

— Айрина Копистани — отговори тя и усети страх, понеже ако някой откриеше истинската й самоличност, бе съвсем възможно да я депортират, като се има предвид, че е влязла в страната под чуждо име.

— Мис Копистано — рече детектив Джонсън, като произнесе неправилно името й. — Познавате ли някой от тези? — той й подаде двете компютърни изображения.

Стомахът на Айрина се сви. Момичето на снимката напомняше Мила. А момчето съвсем спокойно можеше да е Теди.

— Не — отвърна тя, загледана право напред.

— Не? — повтори детектив Джонсън, като видя, че изпитото й лице е поруменяло. — Момчето не прилича ли на това, с което говорихме оня ден?

— Не — повтори Айрина.

— Това момче е син на Прайс Уошингтън, нали?

Тя кимна. Не искаше да им каже нищо.

— Има ли си бяла приятелка?

— Моля?

— Бяла приятелка — повтори детектив Джонсън, като се чудеше какво ли я гризе, защото тя определено страдаше от пристъп на вина.

— Не — отвърна Айрина с равен глас.

— Откъде сте, мис Копоста?

Лицето й бе каменно.

— Трябва ли да отговарям на въпросите ви?

О, да, тя определено криеше нещо.

— От вас зависи — отвърна той любезно, като се правеше на доброто ченге.

Тя го изгледа злобно.

— По закон длъжна ли съм да ви отговарям?

Инстинктът на детектив Джонсън му подсказа, че е попаднал на златната жила. Беше се сдобил с разрешително за обиск за джипа, а сега щеше да се върне и да вземе друго за къщата. Пронто. Старата вещица знаеше повече, отколкото издаваше.

Четиридесет и осем часа по-късно те се върнаха с разрешително за обиск на къщата.

Този път начумерената икономка не можа да ги спре. Тя пак се обади по телефона на адвоката на Прайс Уошингтън, но беше твърде късно, двамата вече бяха плъзнали из къщата, като се съсредоточиха върху стаята на Теди. И като вдигнаха дюшека му и намериха многобройните изрезки от вестници за убийството на Мери Лу Баркли, детектив Джонсън вече бе убеден, че са на верен път. Бяха открили заподозрян номер едно. И неговият професионален опит му подсказваше, че след като задържат Теди Уошингтън, само за няколко часа момчето щеше да си признае и те щяха да научат името на съучастничката му.

 

 

— Къде е момичето? — попита детектив Джонсън, като размаха компютърното изображение на Мила в лицето на Теди.

— Не знам — промълви той ужасен, защото, когато Прайс откриеше, че той е бил арестуван и закаран в полицейския участък, животът му щеше да се превърне в пълен кошмар.

— Няма смисъл да я прикриваш — рече детектив Джонсън. — Понеже в мига, в който я задържим, тя ще те издаде, без да се замисли. А ти изглеждаш свястно хлапе. Всъщност, доколкото разбрах, не си участвал — той остави на Теди малко време, за да си помисли. После добави: — Естествено фактът, че си присъствал, те прави съучастник и някой обигран адвокат би могъл да извърти делото неузнаваемо и преди да се усетиш, можеш да се озовеш зад решетките за убийство. Гледал ли си някои от тези филми за затворите, Теди? — той млъкна, за да достигнат думите му до съзнанието на момчето. — Защото ако е така, трябва да знаеш какво става вътре. Тъй че силно ти препоръчвам да ни сътрудничиш и да ни кажеш кое е момичето, защото и бездруго ще я открием. А ако се опитваш да я предпазиш, само ще утежниш положението си.

Теди потръпна. Убийство. Той не беше убивал никого, просто се бе съгласил да иде с нея — това беше всичко. А ако наистина откриеха Мила, тя щеше да им каже, че е невинен и те щяха да го пуснат. Да. Мила знаеше истината по-добре от всеки друг.

— И така… — продължи детектив Джонсън. — Коя е тя? И къде можем да я открием?

Теди запази мълчание, но те въпреки това я намериха. Откриха, че Айрина има дъщеря и като я видяха и забелязаха приликата с компютърната снимка, тя бе арестувана на работното си място пред очите на всички.

Мила не отиде мирно и тихо в полицейския участък. Тя разправяше на всеослушание, че Теди я е принудил да идат да се разходят с колата, че я натъпкал с кокаин и пиене, че носел пистолета на баща си и че именно той бил застрелял Мери Лу.

— И освен това ме изнасили — добави тя за капак, вбесена и яростна, че не бе успяла да намери никой, който да се навие да пречука Лени Голдън и в крайна сметка не можа да вземе наградата. Сега бе загазила здраво и какво по дяволите можеше да направи по въпроса? Точно нищо.

Детектив Джонсън я накара да седне и я разпитва в продължение на три дълги часа.

Тя се придържаше към версията си.

— Теди казва, че ти си стреляла с пистолета — рече той, като я наблюдаваше внимателно. — Казва, че ти си казвала какво да се прави.

— Лъжец! — процеди тя.

— Ще ни кажеш ли как стана всичко?

— Теди се опитва да откаже наркотиците — рече упорито тя. — Не може да мисли както трябва. Казах ви — той стреля. Какво би могъл да прави пистолетът на баща му у мен?

— Защо не си призна след случилото се?

— Бях се уплашила — излъга тя, като сведе поглед. — Теди заплаши, че ще ме убие, ако проговоря.

Детектив Джонсън въздъхна. Нещата никога не бяха прости.

Докато пристигне адвокатът на Прайс Уошингтън и Мила, и Теди бяха прибрани за през нощта.

Теди в отделението за малолетни, а Мила в затвора.

— Твърде късно е за гаранция. Върнете се утре сутрин — рече детектив Джонсън, като почти не вдигна поглед към адвоката от Бевърли Хил, когото не можеше да понася.

Хауърд Грийнспан, арогантен мъж, облечен в костюм за две хиляди долара, се наежи.

— На Прайс Уошингтън това никак няма да му хареса — предупреди той.

— Казах утре — повтори детектив Джонсън, който не се оставяше да го сплашват адвокатите на големците в баровските им костюми.

— Мистър Уошингтън има приятели на високи места.

— Радвам се за него — изръмжа детектив Джонсън.

Двамата мъже кръстосаха погледи.

— Какво е обвинението? — попита Хауърд.

— Съучастие в убийство — отвърна детектив Джонсън.

Хауърд Дж. Грийнспан кимна. И без това Прайс го нямаше в града. Щеше да освободи Теди сутринта, а после щяха да видят кой дърпа конците в този град.