Джаки Колинс
Опасна целувка (89)

Глава 89

Клаудия тичаше из къщата като развълнувано дете, което открива Дисниленд за първи път.

— Прекрасно е, Лени — ахна тя. — Прекалено грандиозно за нас двамата с Леонардо. Не можем да живеем тук.

— Можете — рече той, доволен, че тя е толкова развълнувана. — Наех го за една година. Дотогава спокойно можеш да решиш какво искаш да правиш.

— Но, Лени, къщата е ужасно голяма.

— Знам — рече той. — Мислех си… говореше за някакви роднини в Сицилия. Може би някой ще ти дойде на гости, сестра ти или някой друг.

— Никой в семейството ми не ми говори — рече тя тъжно. — Когато родих детето, аз бях черната овца… така ли казвате в Америка?

— Аха — кимна той. — Но ако се обадиш на майка си или на някой друг, сега обстоятелствата са различни. Ти си в Америка. Сигурно ще поискат да дойдат.

— Не знам, Лени. Иска ми се и ти да живееш тук с нас.

— Казах ти, Клаудия — отвърна той сериозно. — Невъзможно е. Имам жена си и собствените си деца.

— Но Леонардо също е твой син, Лени. Заченат е от любов. Когато ти и аз бяхме заедно, беше толкова… специално.

— Клаудия — рече той, като се опита внимателно да я вразуми. — Аз съм обвързан. Вече съм намерил жената за мен.

— Разбирам, Лени. Но понякога си мечтая…

— Ще срещнеш някой друг — каза той, като заряза опасната тема. — Ти си красавица. Има страшно много мъже, които ще дадат мило и драго да са с жена като теб.

— Мислиш ли, че съм красива, Лени? — попита тя.

Той погледна грейналото й лице.

— Хайде, Клаудия, знаеш, че си.

— Благодаря.

Тя сложи ръце около него и леко го прегърна.

Той внимателно я избута и погледна часовника си. Лъки скоро щеше да дойде. Нямаше да й хареса да види как Клаудия го прегръща.

Леонардо веднага бе излязъл край басейна и седеше на ръба, загледан във водата.

— Надявам се, че може да плува — рече Лени.

Клаудия енергично поклати глава.

— Не може. Ще го научиш ли?

— Разбира се — веднага се съгласи той. — Всички ще сме приятели. Като опознаеш Лъки, ще я харесаш, а и тя теб. За децата пък изобщо нямай грижа. Джино и Мария ще научат Леонардо да плува за нула време. Той трябва да прекарва повече време с връстниците си.

— Той не може да общува с други деца, Лени. Като не ги чува, те му се подиграват, обиждат го.

— Говорих с лекаря. Той смята, че може да се направи нещо за слуха му.

Тя стисна ръце.

— О, Лени, това ще е толкова прекрасно!

— Нали? — рече той, като се надяваше, че всичко ще се нареди както трябва.

Дюк бе паркирал колата си на улицата до къщата. Не беше негова, а пак крадена. Този път си бе взел мерцедес, като се опитваше да си изгради по-стилен образ.

Той бе последвал Лени и жената с детето от хотела, като се чудеше къде ли отиват. А като пристигнаха и паркираха пред една видимо празна къща, пред която стоеше надпис: „Дава се под наем“, той не можеше да бъде по-щастлив.

Това означаваше, че може да постигне и двете си цели. Да очисти Лени Голдън и да чука жената.

Естествено, ако тя го видеше да убива Лени, щеше да се отърве и от нея, окей, какъв е проблемът? Нищо не го свързваше с който и да е от тях. Никога нямаше да го хванат.

Изчака пет минути, преди да остави мерцедеса, заключи го грижливо, после се насочи към къщата.

Входната врата бе леко открехната. Какво им ставаше на тия хора? Никой ли не се сещаше, че на тоя свят бродят разни съмнителни елементи, които искат да им сторят нещо лошо?

Още навремето беше научил Мейбелин постоянно да е нащрек. Тя винаги носеше в себе си смъртоносен ловджийски нож и паралитичен спрей. Дори я бе научил на малко карате.

Дюк отвори вратата и се озова в просторно фоайе, водещо към огромен хол. От прозорците му се откриваше гледка към лазурен басейн.

Момчето седеше навън до басейна. Дюк бе забравил за него. Загледа се в момчето за момент, като се зачуди какво ще прави с него. После реши, че ще се справи с проблема, като му дойде до главата.

Чуваше гласове от задната част на къщата.

Извади пистолета си.

Първо щеше да изнасили момичето.

После да убие Лени Голдън.

Публиката само щеше да увеличи удоволствието.