Джаки Колинс
Опасна целувка (40)

Глава 40

Цяла сутрин се любиха в хотелската стая на Лени.

— Това е прекрасно — рече Лъки, като се претърколи в леглото и се протегна. — Трябва да го правим по-често. Честно казано, хотелите са страшно възбуждащи.

— Така е — съгласи се Лени, като я погали по бедрото.

Тя меко се засмя.

— Какво има? — попита той. — Нещо смешно ли казах?

— Имам чувството, че изневерявам на съпруга си.

— Ако някога те хвана да изневеряваш на съпруга си, ще те убия — заяви той престорено заплашително.

Като прекара леко пръсти по гърдите му, тя се наведе до ухото му и прошепна.

— Би ли ме убил, Лени? Наистина ли ще го направиш?

— Повярвай ми — отвърна строго той. — Недей да опитваш.

— Добре. Но да знаеш, че е взаимно.

— Добре — каза той през смях. — Доколкото те познавам, ще ми го отрежеш и ще си го сложиш в буркан до леглото.

— Бъркаш — отвърна тя, като се засмя на свой ред. — Ще го хвърля в кофата за боклук.

— Ти си опасна жена — рече той, като потрепери.

— Никога не съм твърдяла обратното.

— Умирам от глад — каза той, като се изправи. — Да поръчаме ли нещо от рум сървис?

— Дали пък да не се приберем вкъщи.

— Защо? Тук съм напълно щастлив.

— Така ли?

— Трябва да ти кажа — страшно ми харесва да живея на хотел. Създава чувството, че времето е спряло.

— Да не си забравил, че имаме три деца. Ти си мъж със семейство, Лени. Примерен съпруг и баща.

— Ох!

— Толкова ли е болезнено?

— Не и когато съм с теб.

— Какво искаш за ядене? — попита тя, като се измъкна от леглото и затърси менюто.

Той се облегна назад, като гледаше стройното й тяло, докато прекосяваше стаята гола и все още толкова красива, колкото първия път, когато я видя.

— За мен поръчай омлет.

— Омлет? — възкликна тя, като прокара ръка през разрошената си коса. — Що за момичешка храна е това? На мен ми трябва хамбургер.

— Това е, защото имаш вълчи апетит — заяви той. — За всичко.

— В такъв случай си късметлия — каза тя, като намери менюто на шкафа и забърза обратно към леглото.

— Така е — рече той ухилен.

— И още как — съгласи се тя.

Възседна го и притисна раменете му към леглото, като си помисли, че е дяволски хубаво да го има отново. След нападението страшно й беше липсвал. А сега беше тук, този Лени, когото познаваше и обичаше.

За момент мислите й се върнаха към Алекс. Тя се радваше, че снощи излезе с него, но това не променяше факта, че са просто приятели. Никога никой не можеше да застане между нея и Лени. Те бяха истински свързани един с друг.

— Когато те отвлякоха — каза нехайно тя, — за какво си мислеше всеки ден?

Той я погледна с любопитство.

— Питаш ме пет години по-късно?

— Трябва да си мислел за нещо? Не може просто да си седял там и да си гледал стените.

— Мислех за теб, Лъки — отвърна той, а лицето му доби сериозен вид. — За теб, за децата и за връщането у дома. Това е всичко, за което си мислех.

— А момичето, което ти помогна да избягаш — как се казваше?

— Ъъъ… не си спомням.

— Не може да не помниш.

— Мисля, че беше Клаудия.

— А, да… Клаудия — последва дълга пауза. — Ти… изпитваше ли нещо към нея? Искам да кажа, бил си там, затворен в тая пещера, а тя е била единственият човек, с когото си контактувал.

— Защо ме питаш това сега?

— Понякога си мисля за това — каза тя бавно. — Аз бях сама тук, мислех, че с теб се е случило най-лошото…

— Накъде биеш?

— Просто се чудех дали нещо се е случило между вас двамата?

Той поклати глава.

— Сега вече знам, че си луда.

— Тя хубава ли беше?

— Какво?

— Е, беше ли хубава?

— Ако това те кара да се чувстваш щастлива, беше истинска кобила — излъга той.

— Жалко — промълви тя.

— Стига, Лъки — рече той остро. — Това са лоши спомени и не ми се говори повече за това.

— Добре, добре, разбирам — каза тя, като го целуна пламенно. — Подай ми телефона. Аз ще направя поръчката.

 

 

Алекс Уудс не се обади на Пиа. Истината беше, че всички жени бледнееха в сравнение с Лъки Сантанджело. Трябваше да се концентрира върху новия филм, който подготвяше, но мислите му постоянно се връщаха към Лъки. След онази единствена нощ в пустинята той знаеше, че за него няма друга жена. И въпреки това трябваше да стои отстрани като наблюдател, докато тя живееше с Лени. Трябваше да гледа как връзката им разцъфтява. Познаваше и двамата и бе виждал Лъки във всякакви ситуации — като шеф на студио „Пантър“, като майка на три деца, като кръстница на Бриджит. Беше забележителна жена, за която, изглежда, нямаше невъзможни неща.

Беше искрен, когато й предложи да режисира филм. Всъщност би приел нейните практически умения и проницателност във всеки от проектите си.

В сърцето си усещаше, че Лени никога нямаше да позволи това, понеже много добре знаеше какви са чувствата на Алекс към Лъки. Това бе между тях двамата. Мъжът инстинктивно усеща кога някой друг е хвърлил око на жена му.

Не че не харесваше Лени — смяташе го за свестен мъж. Но не достатъчно свестен за Лъки. Той, Алекс Уудс, бе мъжът, с когото тя трябваше да свърже живота си.

Алекс никога не се бе женил, нито бе имал деца. Майка му, страховитата Доминик, постоянно му натякваше това.

— Трябва да се ожениш — често го хокаше тя. — Не е нормално мъж на твоята възраст да е сам.

„Хей, искаше да каже той. Точно ти си тази, която не е нормална, по дяволите. Ти си тази, която ме прати във военно училище и цял живот ме третираше като лайно. Докато накрая не постигнах успех. После изведнъж отново станах твой син и ти искаше всички да го узнаят.“

Но никога не каза нищо. Тя остаряваше. Сега бе омъжена и, слава богу, беше поотхлабила хватката си.

Едно нещо знаеше със сигурност — не искаше жена, която да му напомня за майка му.

Често си спомняше първата си среща с Лъки. Търсеше студио, което да финансира „Гангстери“ — филма, който снимаше по това време. Фреди Леон, агентът му, го насочи към „Пантър“ студиото, което Лъки наскоро бе купила. Той влезе в кабинета й и застана лице в лице с тази неописуемо красива и силна жена. Висока и стройна, с гъсти гарвановочерни къдрици, ограждащи едно невероятно лице, опасни черни очи и изкусителна усмивка.

Срещата мина добре, само че точно когато щеше да си тръгва, тя го спря на вратата и каза:

— Знам, че „Парамаунт“ са се отказали от филма заради откровеното насилие. Не ви карам да го туширате. Обаче що се отнася до секса — от сценария става ясно, че няколко актриси трябва да се появят голи в определени сцени, докато главният герой и приятелите му си остават свенливо прикрити.

— И какъв е проблемът? — Алекс наистина не можеше да схване.

— В това студио всички имат равни права — каза му тя. — Щом момичетата ще се събличат, значи и момчетата ще го правят — той я изгледа така, сякаш е ненормална. — Да ви го кажа направо, мистър Уудс — добави тя. — Щом ще гледаме бюстове и задници, ще гледаме и членове. И не говоря за членове на парламента.

Той излезе от кабинета й разярен, като се оплакваше на Фреди през целия път до колата. Фреди му се беше изсмял, както и двете му асистентки, азиатки — Лили, нежна и красива китайка, която бе с него открай време, и Франс, която след това напусна работа.

Да, Лъки Сантанджело бе успяла да го шокира — нещо, на което малко жени бяха способни. И въпреки това той се бе влюбил в нея още тогава.

Никога нямаше да забрави онази вълшебна нощ, която прекараха заедно. Никога. Никоя не можеше да се мери с Лъки. Тя бе жената, която бе търсил целия си живот, и когато нещата сякаш започнаха да си идват на мястото, Лени се намеси в картинката, връщайки се от отвъдното, така да се каже.

И сега Лъки бе негова. Но той не искаше да се примири с това.

Искаше я цялата.

 

 

Прибраха се към шест. Лъки се запъти право към телефонния секретар, където имаше съобщение от детектив Джонсън. Той потвърждаваше информацията за номера на колата. Тя изслуша съобщението му, а после изключи секретаря.

— Да се надяваме, че най-после ще постигнат нещо — рече тя. — Тези мухльовци за нищо не стават.

— Мислиш ли?

— Сигурна съм. Трябваше отдавна да са ги арестували.

— Я гледай колко е тихо, като ги няма децата да тичат наоколо? — отбеляза Лени.

— Наистина — съгласи се тя.

— Малко като едно време, а? — каза той, като се хвърли на дивана и лениво се усмихна. — И аз, скъпа моя, имам страхотна идея.

— Ще я споделиш ли?

— Ами… какво ще кажеш да съблечеш всичките си дрехи и да се разхождаш гола.

— Не мога да повярвам!

— Хайде, Лъки, моля те.

— Ти си такъв воайор — рече тя. — Нямам намерение да се разхождам нагоре-надолу като проститутка.

Той се ухили.

— Обичам да се правиш на пуританка.

— Добре, добре, ето какво — каза тя, зарадвана да види усмивка на лицето му. — Ще си сваля дрехите, ако и ти сториш същото.

— Готово! — съгласи се той, като стана и веднага започна да разкопчава ризата си.

Лъки се усмихна и започна да си подсвирква стриптийзьорска мелодия. След малко, когато той бе само по бельо, тя избухна в необуздан смях.

— От теб никога няма да излезе стриптийзьор — възкликна тя. — Извинявай!

— Защо? — възнегодува той, като изду мускулите си и направи културистка поза, останал само по боксерки. — Имам някои номера, които не си виждала.

— И не искам.

— Аз съм обиден.

— Върни се към актьорската игра, Лени — рече тя, като се задавяше от смях. — Такъв артист си в реалния живот.

— Ела тук, жено — рече той, като протегна ръце. — Нещо не е наред с тази сцена. Аз съм по бельо, а ти все още си напълно облечена — тя се хвърли в обятията му. Лени я притисна към себе си, залепяйки уста за нейната. — Толкова ми липсваше — каза той. — Трябва да ми простиш, задето се държах като пълен задник. Мисля, че вече се оправих. Връщам се към нормалния живот.

— Няма значение — прошепна тя. — Аз си те обичам. Така е било и така ще бъде.

— Нали разбираш колко ценно е времето? — каза той, като я придърпа към себе си. — В един миг сме тук, а в следващия ни няма. Аз реших — не искам повече да се отделяш от погледа ми.

— Аз и ти, мили — прошепна тя. — Писано ни е да сме заедно завинаги. Две половинки.

— Две половинки — повтори той. — Не би могло да бъде иначе.