Джаки Колинс
Опасна целувка (54)

Глава 54

Когато Прайс се върна след неколкоседмично турне из страната и откри, че синът му е бил арестуван и дори е прекарал нощта в ареста за малолетни, той изпадна в необуздана ярост.

— За какво по дяволите ти плащам предварителен хонорар? — развика се той на адвоката си, докато яростно кръстосваше хола. — Как така никой не се свърза с мен? Защо позволи синът ми да прекара нощта в ареста? Трябваше веднага да го освободиш.

— Не можеха да определят парична гаранция до следващата сутрин — обясни Хауърд, като се опитваше да усмири един от най-известните си клиенти. — Теди трябваше да се яви в съда. И повярвай ми, не беше лесно да го освободим без твоето присъствие. Наложи се да се свържа с някои много влиятелни хора.

— Впрочем за какво е цялата дандания, по дяволите? — запени се Прайс, като се ядосваше все повече. — Искам да знам защо са го арестували — заплашителна пауза, а после: — Възможно ли е да е поради факта, че е черен?

— Успокой се, Прайс — рече Хауърд, като използваше най-успокоителния си глас. — Ченгетата са решили, че джипът на Теди е използван при убийството на Мери Лу Баркли.

— Що за глупост? — извика Прайс. — Това убийство стана преди няколко месеца.

— Замесено е и едно момиче — продължи Хауърд. — Дъщерята на икономката ти.

— Мила?

— Да. Била е арестувана заедно с Теди. Нея са я пратили в затвора, понеже е на осемнадесет. Лени Голдън разпознал в нея момичето, което стреляло, но тя казва на ченгетата, че Теди го бил направил. А ето и лошата новина. Както изглежда, той е използвал твоя пистолет.

Очите на Прайс щяха да изскочат.

— Моят шибан пистолет? — рече той бесен.

— Предлагам ти да провериш къде го държиш, да видиш дали е още там.

— Моят шибан пистолет? — повтори Прайс. — Човече, това е някаква лоша шега — той отиде до бара и си наля една солидна доза скоч. — Къде е Теди сега?

— Излезе, ти си гарантът му. Реших, че училището ще е най-безопасното място за него, така че сега е там. Казах му да продължава да се държи така, сякаш нищо не е станало.

— Пресата добрала ли се е до това? — попита Прайс.

— Още не — отвърна Хауърд, като се чудеше дали Прайс няма да предложи питие и на него. Не че му се пиеше, но поведението на клиента му издаваше много лоши маниери. — Обаче е само въпрос на време.

— Исусе! — рече Прайс, като тресна чашата си в масичката. — Махам се за няколко седмици и се връщам, за да открия тая шибана каша. Кой би повярвал?

— Най-добре ще е да повярваш — посъветва го Хауърд. — Според мен имат основания да заведат дело.

— Така ли? Какви?

— Лени Голдън си е спомнил регистрационния номер на джипа. Това е джипът на Теди, без съмнение.

— Значи трябва да е бил откраднат.

— За съжаление не е. Мила и Теди отговарят на описанието на двамата нападатели. Освен това тя е проговорила.

— Кой?

— Мила. Както споменах по-рано, казала е на полицията, че Теди го бил направил. Освен това твърди, че той я принудил да иде с него. И го обвинява, че я натъпкал с наркотици и я изнасилил!

— Изнасилил? Да не ме будалкаш?

— Това е много неприятно, Прайс — продължи Хауърд. — Когато таблоидите се докопат до тази история, никак няма да ти хареса.

— Какво казва Теди?

— Че за всичко е виновна тя.

— По дяволите! — възкликна Прайс. — Къде е тая кучка?

— Казах ти, в затвора. Реших, че едва ли ще искаш да я освободя под гаранция, като се има предвид какво става.

— Точно така — рече Прайс, като се замисли за Айрина и за това какво ли й минава през главата. Не му спомена нито дума, когато той се прибра преди час. Само му съобщи, че адвокатът му иска да се види с него незабавно, така че той й заръча да се обади на Хауърд и да му каже да дойде в къщата. А сега това. — Какъв е планът? — попита той.

— Вече уредих среща с един от най-добрите адвокати по наказателни дела в щата — отвърна Хауърд. — Готов е да се срещне с теб и Теди още утре. Реших, че това ще ти даде възможност да говориш първо с Теди, да чуеш неговата версия за станалото.

— Нямам търпение да я чуя — рече Прайс кипнал. — Не разбирам. Дадох на тъпото лайно всичко, което аз самият никога не съм имал, и какво прави той? Пикае на мен. Като че ли ми е притрябвало това.

— Имам предложение — каза Хауърд.

— Какво?

— Възможно най-скоро да уведомиш майка му за това. Когато се изправим пред съдебните заседатели, това ще означава много. Момче със загрижена майка, седнала в съдебната зала, ще събуди повече съчувствие, отколкото ако я няма.

— Сигурно ме взимаш за канарче! — изкрещя Прайс. — Джини е тотално пристрастена към коката курва.

— Кога за последен път си се виждал с нея?

— Какво значение има това, мамка му!

— Може да се е оправила.

— Не и Джини — рече той мрачно.

— Значи ще изчистим образа й за случая — рече Хауърд. — Облечи я в разумни дрехи. Издърпай косата й назад, инструктирай я да не носи грим.

— Ха! — възкликна Прайс. — Джини не може да иде до шибания кенеф, без да си сложи изкуствени мигли. Освен това изобщо не й пука за Теди. Не го е виждала от години.

— Ще видим какво ще каже адвокатът по наказателно право. Междувременно те съветвам да си помислиш по въпроса.

— Може би ти трябва да започнеш да си мислиш — рече Прайс, като запръска слюнки в яростта си. — Работата ти е да отървеш момчето ми и да държиш пресата далеч от мен, по дяволите.

Веднага щом Хауърд си тръгна, Прайс извика Айрина в хола. Размениха си дълъг, безмълвен поглед.

— Защо не ми каза? — попита той най-накрая.

Лицето на Айрина бе като от камък.

— Не разбирам какво става — рече тя. — Мила е в затвора. Трябват ми пари, за да я пуснат под гаранция.

— Чу ли какво е казвала тя?

— Никой не ми казва нищо.

— Разправяла наляво и надясно, че Теди е застрелял жената.

— Това е трудно да се повярва — рече Айрина.

— Тогава защо, по дяволите, го вярваш? — изкрещя Прайс. — Свидетелят казва, че именно Мила дръпнала спусъка. Разбираш ли ме? Точно тя е държала проклетия пистолет и тя е застреляла Мери Лу Баркли — на слепоочието му запулсира една вена. — Сега се опитва да прехвърли вината върху Теди.

— Мила няма пистолет — рече Айрина.

— Нито пък Теди — извика Прайс. — Но аз имам. И според скапаната ти щерка, използвали са именно моят пистолет.

— Къде е той?

— Като че ли не знаеш — присмя й се Прайс. — Знаеш къде държа всичко, от тревата до презервативите. Знаеш повече от мен за това, което става в тая шибана къща. Нека проверим и да видим дали пистолетът ми е там, където трябва да е.

Айрина изпусна дълга, дълбока въздишка.

— Вече проверих — рече тя. — Няма го.

— Исусе! — извика Прайс, като замахна с юмрук във въздуха.

— Мила не може да го е взела. Аз не й позволявам свободен достъп до голямата къща.

— Мила има достъп докъдето си поиска. Тя се мотае наоколо, когато ме няма. Сигурен съм, че е била в спалнята ми.

— Никога не бих допуснала Мила да направи подобно нещо.

— Това са глупости! — рече Прайс, като разсъждаваше на глас. — И ще ми се отрази, защото книжарските вестници ще изгълтат историята като топъл хляб. И няма да е за Теди и Мила, а заради мен — Прайс Уошингтън — чернокожата суперзвезда с големия лош наркомански навик — той се върна до бара и си наля още едно питие. — Слава богу, че Мери Лу е негърка — рече той, като продължаваше да размишлява на глас. — Ако беше някое бяло момиче, щяха да линчуват черния задник на Теди.

— Ами Мила? — попита Айрина. — Тя се нуждае от адвокат.

— По дяволите Мила — сопна й се Прайс. — Трябва да говоря с Теди. Иди до училището и доведи глупака вкъщи. Ще говорим за Мила по-късно, след като чуя историята на Теди.

 

 

Теди се върна в къщата с оловна тежест в корема си — или поне така се чувстваше. Прайс се бе прибрал и той знаеше, че трябва да очаква най-лошото.

Тъжната истина бе, че Мила го предаде. Не само го предаде, но и излизаше с куп лъжи, които прехвърляха вината върху него. Той бе объркан и уплашен. Как щеше да убеди хората, че е стреляла тя, а не той.

Хауърд Грийнспан го бе предупредил да не говори с никого за случая, така че той не бе казал нито дума. Сега бе принуден да застане сам срещу баща си.

Прайс бе в хола и пиеше от скоч от голяма водна чаша. Теди знаеше, че това е лош знак, понеже откакто отказа наркотиците, Прайс пиеше рядко, освен ако не бе под напрежение.

— Здрасти, тате — успя да каже Теди, като се вмъкна в стаята.

Прайс спокойно поздрави сина си.

— Седни, Теди — рече той.

— Добре — промълви той, като си намери място на дивана.

Последва неудобна пауза, която най-накрая бе прекъсната от Прайс, застанал пред сина си, загледан обвинително в него.

— Сега искам да ми разкажеш всичко както си беше, момчето ми — рече Прайс. — И не ми пробутвай никакви измислици. Разбираш ли ме?

Теди бе изпълнен със срам. Баща му, му вярваше, а той го бе разочаровал.

— Мила го направи — изломоти той. — Аз нищо не съм сторил. Беше ужасно, тате.

— Толкова ужасно, че не можа да идеш при ченгетата и да им кажеш всичко? — попита Прайс. — Защото, ако го беше сторил, днес нямаше да си в такава каша.

— Знам — промърмори Теди.

— Най-добре ми разкажи, момчето ми, какво по дяволите стана?

И Теди започна да разправя окаяната си история. Как двамата с Мила отидоха да се поразходят с колата, откраднаха дисковете, пиха бира, смъркаха кока. И като стигна до онази част с Мери Лу, той внезапно изгуби самообладание и едва успя да продължи. Прайс се извърна от него.

— Мила е грабнала колието й и ти си го сложил в джоба си — рече той с нисък гневен глас. — Това ли чух?

Теди кимна, прекалено засрамен, за да погледне баща си в очите.

— Къде са бижутата сега?

— У Мила.

— А къде, по дяволите, е пистолетът ми?

— Не знаех, че е бил твоят — промърмори Теди. — Тя трябва да го е взела.

— Исусе! — рече Прайс. — Това си го бива — последва дълга пауза. — Ще ти повярвам, защото знам що за момиче е Мила. Но какво смяташ, че ще направят съдебните заседатели. След като ти си негър и прочее, а тя е бяла? Това е сериозен довод срещу теб. И ако Мила си вземе някой умен адвокат, той ще я преобрази в Малкото Слънчице, а теб ще изкара гадно черно копеле, което упражнява лошо влияние върху невинното бяло момиче — снабдява я с наркотици и прочее глупости. Изнасилва я. Нали знаеш какво разправя?

Теди облещи очи.

— Че аз съм я изнасилил?

— Точно така.

— Глупости, тате — извика той негодуващо. — Тя искаше да го направя. Направо ми се нахвърли.

— И понеже ти се нахвърли, ти не можа да се въздържиш и изчука малката кучка? Това ли е твоята версия?

Теди кимна окаяно.

— О, разбирам — рече саркастично Прайс. — Ти излизаш с нея, тя ти бърка в мозъка, застрелва някого. После откриваш, че за капак трябва и да я чукаш. Така ли се развиха нещата?

Теди забучи поглед в пода.

— Аз… аз си мислех, че ме харесва — промълви той. — Не знаех, че ще стане така.

— Не знаеше, а? — рече рязко Прайс. — Ти си бил с нея, когато е убила човек. Стоял си отзад и си гледал как става. И изобщо не си дошъл да ми кажеш, нито пък си отишъл при ченгетата. Нормален ли си, по дяволите? — той отново отиде до бара и напълни чашата си. После се върна и застана пред Теди, а очите му заблестяха от гняв. — Отгледах те да станеш добър и достоен гражданин, а ти какво правиш? Изсираш се върху всичко, на което съм те учил. Глупак! — той презрително поклати голата си глава. — Не мога да те спася, Теди. Ще ти наема най-добрите възможни адвокати, но не мога да те спася. И не мисли, че няма да ме замесят в тая кал. О, да, ще почнат да изравят всичко от миналото ми — Прайс Уошингтън, бивш наркоман. Да се надяваме, това да не се отрази на кариерата ми. Да се молим да не си преебал и това.

— Съжалявам, тате…

— Съжалението не оправя нещата, момчето ми. Най-добре си качи черния задник в стаята и си стой там, защото не мога да те гледам повече.

— Трябва да говоря с Мила — рече отчаяно Теди. — Знам, че мога да я накарам да признае истината.

Прайс глухо се изсмя.

— При това си и глупав.

Айрина, която подслушваше зад вратата, отстъпи крачка назад. Чувстваше се по същия начин, както и Прайс. Тя бе дала на Мила всичко, което можеше, а тя я бе предала. Беше лошо момиче и това щеше да засегне Айрина, понеже как можеше мистър Уошингтън да я държи за икономка, ако Мила и Теди застанеха един срещу друг?

Стига да успееше да убеди Прайс да плати гаранция за дъщеря й, може би щеше да я вразуми, понеже ако Мила си признаеше всичко, Теди щеше да е свободен.

Айрина изчака, докато Теди мина покрай нея и се качи тичешком в стаята си, а после колебливо почука на вратата. Не се чу никакъв отговор.

Тя много бавно отвори и надзърна в хола.

Прайс седеше на масата с глава, заровена в дланите му. Може би се лъжеше, но й се стори, че той плаче.

Сега не бе удобно да го безпокои. Бавно се измъкна от стаята и затвори вратата. Утре щеше да го попита за Мила.