Джаки Колинс
Опасна целувка (19)

Глава 19

Бриджит се раздвижи, почти будна, но не съвсем. Бе сънувала — живи чувствени сънища за любов и страст. Претърколи се и рязко отвори очи. Стаята бе тъмна. Протегна се за часовника до леглото и погледна светещия циферблат. Беше около два след полунощ.

Опита се да събере мислите си, понеже последните няколко часа бяха пълна мъгла. Вечеря с Лина, Фредо и братовчед му. Един-два клуба, а после — нищо.

Хмм… помисли си тя. Не съм ли твърде млада за краткотрайни загуби на паметта?

Стана от леглото и зашляпа към кухнята, за да си налее чаша вода. Внезапно осъзна, че е гола.

Никога не спеше гола.

Дали беше пила?

Не можеше да си спомни.

Наля си чаша вода и я пресуши жадно. После започна да прехвърля наум събитията от вечерта. Спомни си ресторанта, където бяха вечеряли, шампанското, двата клуба. Имаше смътен спомен как Лина и Фредо се запътват към дансинга и Карло й говори. След това всичко се губеше.

„О, боже! Сигурно полудявам?“

Тя пресуши още една чаша вода, гонеше я невероятната жажда. После се върна в спалнята си, облече си халат и седна на крайчеца на леглото, като отчаяно се опита да си спомни поне нещичко.

Дали й беше станало зле? Пияна ли беше? Какво по дяволите бе станало?

Това е нелепо. Не можеше да си спомни абсолютно нищо. „Някой трябва да ме е довел вкъщи“, помисли си тя. Може би Лина.

Дали Лина се е прибрала? Вероятно не. Когато нямаше ангажимент на следващия ден, Лина цяла нощ обикаляше клубовете, прибираше се сутрин и спеше до обяд.

Бриджит набра номера й. Никакъв отговор. Тя упорито зачака, докато не се включи телефонният секретар. Остави съобщение за Лина да й се обади.

Чувстваше се… различна. Гърдите й бяха набъбнали, а бедрата натъртени от вътрешната страна.

„Ако не знаех, щях да помисля, че съм правила секс“, помисли си тя. Но това е невъзможно.

И въпреки това… се чувстваше така, сякаш се е любила с някого.

Устата й бе толкова суха, че й трябваше още вода. Върна се в кухнята и леко се паникьоса. Нещо се бе случило и тя не бе сигурна какво точно.

Фредо щеше да знае. Тя бързо набра номера му. Той промърмори ало.

— Обажда се Бриджит — рече тя настоятелно.

— Спя.

— Съжалявам, но трябва да говоря с теб.

— Вие с Карло ни изоставихте — рече той между две прозевки. — Лина е бясна.

— Аз… аз съм си тръгнала с Карло? — попита тя, а стомахът й се сви.

— Отиваме танцуваме и като се връщаме — вас и двамата ви няма — Фредо изсумтя раздразнено. — Защо мен събуждаш по това време? Обади се на Лина.

— Тя не си е у тях.

— Може да е намерила Карло — рече той лукаво. — Ако ти си го пуснала на свобода, сигурен съм, че тя ще го приюти в нейното легло.

— Фредо — рече Бриджит сприхаво. — Сексът не е всичко.

— О, сладка моя наивнице — рече той и затвори.

Значи според Фредо Карло я бе изпратил до тях. Можеше и така да е, съвсем лесно бе да провери. Тя звънна долу на нощния портиер.

— По кое време се прибрах? — попита тя.

— Трябва да беше към единадесет, мис Бриджит.

— Аз бях ли… ъъъ… бях ли с някого?

— С един господин.

Бриждит изстена вътрешно.

— Колко време остана той в апартамента ми?

— Около час.

О, боже! Ето какво е станало. Сигурно се е напила, преспала е с Карло и не може да си спомни. Абсолютно унижение.

Но как е възможно? И друг път й се е случвало да пийне повечко, но загубата на паметта беше съвсем различно нещо.

Внезапно й хрумна нещо, което я порази — че може да е била упоена. Някои от манекенките наскоро говореха за някакво ново опасно хапче, което премахвало задръжките и предизвиквало напълно неконтролируеми реакции. Рохипнол — известно като ръфис. Таблетките били без цвят и мирис и мъжете ги слагали в питиетата на момичета, за да могат да се възползват от тях. Едно от последствията на лекарството бе пълна загуба на паметта.

Възможно ли бе Карло да й стори такова нещо?

Тя отново звънна на портиера да го пита дали Лина се е прибрала. Той й каза, че не, Лина бе още навън.

Не знаеше как да постъпи. Нямаше доказателство, макар че ако отидеше на лекар, можеха да направят кръвна проба и да открият със сигурност дали е била упоена.

Не. Унижението не си струваше.

Тя напълни ваната, отпусна се в меката пяна и се замисли. Беше богата, красива и преуспяла. И въпреки това всеки път, когато се осмелеше да излезе навън и да се отпусне, нещо се случваше.

„Прокълната съм“, помисли си тя мрачно. „Точно като мама.“ Майка й, наследницата Олимпия Станислопулус, която имаше всичко, за което си струва да се живее, а бе умряла от свръхдоза в някаква мизерна хотелска стая с последното си завоевание — Флаш, дрогирана рок звезда.

„Не искам да стана като мама“, помисли си тя, като се разтресе неудържимо. „Не искам да свърша като Олимпия.“

Страшно много й се щеше да се обади на Лъки. После си спомни, че тази вечер има събиране в нейна чест в Ел Ей. А и не можеше всеки път, като се сблъска с някоя неприятност, да тича при кръстницата си.

„Вече не си дете“, порица се тя строго. „Трябва да се научиш да се справяш с проблемите си.“

Но какво можеше да направи сега, когато дори не знаеше какво се е случило?

Легна си, сгуши се под одеялото и накрая заспа неспокоен сън.