Джаки Колинс
Опасна целувка (4)

Глава 4

Като се мотаеше във фургона си през късната обедна почивка, Лени Голдън се пресегна и взе бутилка бира от портативния хладилник. Пресуши бутилката на един път. Лени бе висок и строен, с тъмноруса коса и морскозелени очи. Носеше се небрежно, което го правеше изключително привлекателен. Харесваше черния хумор и понякога имаше язвително остроумие. Възрастта му понасяше добре — жените го намираха по-привлекателен отвсякога.

Лени обичаше да седи сам във фургона, където можеше да се съсредоточи върху работата си, особено като пишеше свой сценарий и се бе потопил в атмосферата му. Лаптопът му бе отворен и той се подразни, че не след дълго ще се наложи да облече официален костюм — което му беше омразно — и да си вдигне задника оттам. Той не си падаше по показни холивудски прояви, но тъй като тази вечер приемът бе в чест на Лъки, нямаше как да се измъкне.

Лъки Сантанджело Голдън, жена му — най-красивата жена в света, както и най-умната. Той често си мислеше какъв късметлия е, че я има, особено преди няколко години, когато беше отвлечен и прекара няколко кошмарни месеца окован и овързан в едно подземие в Сицилия. През всичките тези безкрайни месеци той мечтаеше да избяга и да се завърне при Лъки и децата си. Слава богу, че молитвите му бяха чути. Сега бе спокоен и уравновесен и всичко вървеше по мед и масло.

Като се сетеше за кошмара си, всичко изглеждаше толкова нереално — сякаш се бе случило с някой друг. Ако не бе Клаудия, сицилианката, която отвърна на молитвите му и му помогна да избяга…

Вторият помощник затропа на вратата на фургона, прекъсвайки мислите му.

— Готови сме за снимки, мистър Голдън.

— Ей сега идвам — отвърна той, като затвори лаптопа си и отпъди мисълта за Клаудия с големите й, изразителни очи, дълги загорели крака и гладка кожа.

Кожа като коприна…

Никога не разказа на Лъки какво се бе случило, как бе успял да се измъкне от подземния затвор, в който бе окован. Никога не й каза и нямаше да го направи. Това бе единственото нещо, което скри от жена си, защото не искаше да я нарани.

Лъки нямаше да повярва, че не е имал избор. Това бе неговата тайна и той смяташе да я съхрани.

— К'во става, приятел? — попита Бъди, като тръгна до него. — Да не пазиш диета днес?

— Пазя се за пластмасовото пиле довечера — отвърна той с иронична усмивка.

— Аха! — каза Бъди енергично. — Познато ми е!

И двамата се засмяха.

Мери Лу Баркли беше в носталгично настроение. Оставаше една седмица до деветата годишнина от сватбата й и тя непрекъснато се сещаше как се бяха запознали със Стивън. Естествено, трябваше да мисли за ролята си във филма на Лени и най-вече за предстоящата сцена. Но не можеше да устои на спомена за Стивън. Тя все още го обичаше толкова, колкото когато се събраха за първи път. Бяха идеална двойка и винаги щеше да е така.

Мери Лу бе лъчезарна и красива пищна негърка на тридесет и една, с огромни кафяви очи, черни къдрици до раменете и пленителна усмивка.

Денят, когато се запозна със Стивън, бе, меко казано, травматичен. По това време тя беше осемнадесетгодишна телевизионна звезда с огромно самочувствие. Не беше любов от пръв поглед. Беше влетяла в кабинета му в престижната нюйоркска адвокатска кантора „Майерсън, Лейкър и Брандън“, придружавана от майка си, леля си, която бе неин мениджър, и избухливия си бял приятел. Страхотна свита.

Но Стивън се държа приятно и уверено, като успя да убеди всички други да изчакат навън, докато тя му разкаже историята си. А тя бе толкова нелепа. На петнадесет години Мери Лу необмислено бе разрешила на тогавашния си приятел да я снима гола. Нищо порнографско, а просто един вид забавление, докато се мотаели из тях. Неотдавна, възползвайки се от телевизионната й слава от един семеен сериал, старото й гадже продало въпросните снимки на едно порносписание, те били публикувани и сега Мери Лу бе решена да ги съди.

Стивън я предупреди, че да осъдиш списание, не е лесно. Щеше да има показания под клетва, безкрайни въпроси, скандални клюки и натиск от страна на медиите.

— Мога да се справя — каза тя, изпълнена с увереността на младите. — Искам да видя как тези мръсни плъхове плащат за това, което ми сториха.

— Добре — отвърна Стивън. — Щом го искаш, ще действаме.

Накрая, почти три години по-късно, те стигнаха до съда. Появата й в съдебната зала мина изключително добре. Тя бе уравновесена, говореше изразително и съдебните заседатели направо се влюбиха в нея — особено като се усмихнеше. Толкова я харесаха, че последния ден я наградиха с шестнадесет милиона долара компенсация.

Мери Лу бе въодушевена и ликуваща. Стивън също. Отидоха на вечеря, за да отпразнуват успеха. Не след дълго невинното празненство се превърна в нещо повече.

Мери Лу имаше едно качество — като поискаше нещо, не се отказваше. И освен, че осъди списанието, тя бе хвърлила око на Стивън, макар че той бе с над двадесет години по-голям от нея.

По-късно същата вечер двамата се озоваха в леглото. Бе хубаво и вълнуващо и Стивън се почувства адски гузен. Тя бе твърде млада. Той — твърде стар.

— Тази връзка няма да просъществува — каза й той строго.

— Добре — отвърна тя жизнерадостно. — Имам страхотна идея. Да я накараме да не просъществува заедно.

Трябваше само да му се усмихне и той бе готов. Седмица по-късно тя се нанесе при него.

Мери Лу го дари с щастието, което му липсваше от толкова време. Животът му се бе разпаднал, когато майка му, Кери, му съобщи, че не е сигурна кой е баща му. Мери Лу му помогна да се съвземе, да спре да се вманиачава в миналото си и да се съсредоточи върху работата си като адвокат.

После дойде вторият инцидент. Редакторът на списанието, което Мери Лу бе осъдила, публикува десет поредни страници с изключително пошли снимки, като твърдеше, че са на Мери Лу. Не бяха нейни, а само хитри фалшификати с лицето й, наложено върху тялото на порнозвезда. За съжаление списанието излезе от печат, преди някой да може да го спре.

Когато Мери Лу видя снимките, толкова се разстрои, че направи опит за самоубийство. За щастие Стивън успя да я закара до болницата точно навреме.

Мери Лу бе изписана една седмица по-късно и Стивън осъзна, че наистина не може да живее без нея. Скоро след това се ожениха.

Бракът спаси и двама им. За Стивън това означаваше, че е намерил някого, който го обича повече от всичко друго. А за Мери Лу означаваше сигурност и любов, за която винаги бе мечтала.

След няколко месеца тя забременя и роди момиченце, което нарекоха Кариока Джейд. На вид тя бе копие на майка си. По акъл се бе метнала на баща си и смяташе да стане адвокатка като него.

Мери Лу бе невероятна майка. Въпреки успешната й кариера, Стивън и Кариока бяха на първо място. Тя ги караше да се чувстват като двете най-важни същества на планетата.

Негова бе идеята да се преместят в Лос Анжелис, когато се върнаха в Щатите след двугодишен престой в Англия. Там Стивън изучаваше английското право, играеше голф и, общо взето, напълно се бе посветил на жена си и дъщеря си.

— Ако се заселим в Ел Ей, на теб ще ти е по-лесно да се върнеш в бизнеса — заяви той на Мери Лу. Освен това той не искаше да живее пак в Ню Йорк. Щеше му се да прекара известно време със своята полусестра, Лъки, и баща си Джино. Трябваха му толкова много години, за да открие, че е имал семейство. Това бе странно и завладяващо чувство. Лъки веднага го прие, но на Джино му трябваше малко време, за да осъзнае, че има чернокож син, резултат от отдавнашно преспиване с Кери, майката на Стивън.

Когато Стивън съобщи на своя приятел и партньор Джери Майерсън, че иска да се засели в Ел Ей, Джери прояви разбиране, както винаги. Предложи да отворят клон на кантората „Майерсън и Баркли“ на западното крайбрежие. На Стивън идеята му хареса, както и на Мери Лу.

За щастие Стивън се оказа прав и преместването им в Ел Ей се оказа страхотна стъпка за кариерата на Мери Лу. Тя започна да получава филмовите роли, които й липсваха, докато живееше в Европа. А след като си взе двама младши партньори, Стивън започна дейност в новата си фирма. Това бе отличен ход и за двама им.

— На снимачната площадка ви очакват, мисис Баркли — рече вторият помощник-режисьор, като почука на отворената врата на фургона.

— Добре — отвърна Мери Лу, като се върна рязко към действителността. — Идвам.