Метаданни
Данни
- Серия
- Лъки Сантанджело (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dangerous Kiss, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Таня Чунтова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- mehche
- Разпознаване и корекция
- ros_s (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Джаки Колинс. Опасна целувка
ИК „Прозорец“, ООД, 1999
Редактор: Флора Балканска
Коректор: Стоянка Душева
ISBN: 954–733–076–4
История
- — Добавяне
Глава 31
Бриджит закуси в хола на хотелския си апартамент с Хорас Отли, нисък мъж с потни длани, прехвърлил четиридесетте, който приличаше на безработен драскач за някой от клюкарските вестници. Само че Хорас не беше безработен драскач. Той бе вероятно най-добрият частен детектив в Англия.
Бриджит го бе наела преди две седмици от Америка.
— Ще ви струва доста пари — каза й Хорас по телефона.
— Това е без значение — отговори тя. — Държа само на дискретността. Искам да подпишете декларация, че никога няма да разкривате нищо за това разследване.
Хорас се съгласи, така че тя накара един от адвокатите си да подготви документа и да му го изпрати по факса. Хорас го подписа и го върна. След това тя му даде пълното име на Карло и мястото, където работи, и поиска да узнае за него всичко, което Хорас можеше да събере. И сега бяха тук, най-после се срещнаха.
— Радвам се да се запознаем, мистър Отли — поздрави го любезно Бриджит.
Той сведе глава, доста изненадан да види толкова ослепителна красавица, при това известна. Позна я, естествено, което бе в реда на нещата, понеже тя редовно се появяваше на корици на списания по цял свят.
— Не разбрах, че това сте вие, когато ме наехте — рече той, като си помисли, че няма търпение да каже на отдавнашния си партньор, Уил, за това. Той щеше да се пукне от яд, като разбере с кого се занимава Хорас.
— Няма нищо — отвърна тя. — Сега вероятно разбирате нуждата ми от дискретност.
— Аз зачитам желанията на клиентите си — заяви тържествено Хорас. — Всеки от тях е еднакво важен за мен, независимо кой е.
— Това е хубаво, мистър Отли. Желаете ли да ви поръчам закуска?
Той си сложи очила с метални рамки и разгледа менюто, като се спря на тост, яйца, бекон, наденички и варени домати.
— Добре звучи — рече тя, като извика рум сървис и поръча същото и за себе си.
Не след дълго тя деликатно опитваше храната си, докато Хорас нагъваше здраво, сякаш не бе слагал нищо в устата си.
— Имам всичката информация, от която се нуждаете — рече той между две хапки.
— Отлично — похвали го тя, като отпи малко портокалов сок.
— Карло Виторио Вити. Граф Карло Виторио Вити. Знаехте, че има благородническа титла, нали?
Тя кимна.
— Има графска титла — каза Хорас. — Макар че семейството му няма пари.
— Сигурен ли сте?
— Родителите му живеят в Италия в един порутен дворец в покрайнините на Рим. Останали са им само двама прислужници и един шофьор. Майка му и баща му са алкохолици.
— С една дума — приятно семейство.
— Карло е бил изпратен в Лондон преди година и половина.
— Защо?
— Имало е срамен скандал в Италия.
— Какъв по-точно?
— Карло имал връзка с двадесетгодишна омъжена жена, чийто осемдесетгодишен съпруг бил открит задушен в собствения си гараж. Подозрението паднало върху Карло.
— Защо? Наистина ли той го е направил?
— Тръгнали са приказки… скандал. Преди полицията да започне да действа, баща му го пратил тук, в Лондон, който, по всичко изглежда, му е омразен. Карло си търси богата съпруга. Намерил е една, но тя не е идеалът му. Обаче са сгодени.
— Значи все пак е сгоден?
— Тя е истинска крава — каза Хорас, дъвчейки парче бекон. — Трябва ли да продължавам?
— Не бива да говорите така, мистър Отли — укори го Бриджит. — Една жена може да не е най-голямата красавица на света, но пък да е прекрасна по душа.
— Тази не е.
— Откъде знаете?
— Имам си източници — измъкна се той хитро.
— А снимки?
— Нося няколко — той се наведе, взе едно поочукано кожено куфарче и извади голям кафяв плик, от който измъкна няколко снимки.
Бриджит ги разгледа. На тях беше Карло, безспорно красив в синия си блейзър и сиви панталони, прегърнал една ниска, закръглена жена, която не бе никак привлекателна.
— Това ли е годеницата му? — попита тя, като едва успя да прикрие изненадата си.
— Да — отвърна Хорас.
— Хмм… е, май е можел да се справи и по-добре.
— Не и по отношение на парите — рече Хорас и странно се изхили. — Няма чак толкова много красиви наследнички наоколо.
Бриджит избута чинията си настрана и стана от масата.
— Какво друго можете да ми кажете за него.
— Той няма приятели, баща му плаща сметките му, но го държи изкъсо, защото, както казах, са го закъсали с парите. От това, което научих, Карло чака да се върне в Рим, когато скандалът утихне. Или това, или ще се ожени за тази англичанка, особено ако баща й му направи предложение във връзка със семейния бизнес, което да не може да откаже.
— Как се казва тя?
— Фиона Люйен Уортън. Наследничка е на вестникарска империя.
— Много пари ли има?
— Достатъчно, за да поддържа Карло щастлив, макар че от това, което чувам, засега не успява.
— Защо казвате това?
— Фиона никога не остава в апартамента му, нито пък той в дома им — тя все още живее с родителите си в една къща на площад Итън. Но се чува, че той понякога си поръчва елитни проститутки нощем. Те идват в апартамента му, стоят един час и си тръгват.
— Наистина ли? — попита Бриджит.
И в ума й вече се оформяше план.