Джаки Колинс
Опасна целувка (72)

Глава 72

Лъки прекара цялата сутрин в съда. Веднага щом обявиха обедна почивка, тя забърза да се присъедини към групата в режисьорския кабинет на Алекс.

Когато пристигна, азиатската му асистентка, Лили, я спря пред конферентната зала.

— Тази сутрин прослушаха седемнадесет актьори — довери й Лили. — Всички бяха направо страхотни. Точно сега вътре има един млад телевизионен актьор.

— Алекс хареса ли някого? — попита Лъки.

— Не — отвърна Лили. — Но Винъс направо сияе. В последния момент реши да дойде и да чете с всички тях.

— Хмм… интересно ми е какво мисли Купър за това, доколкото го познавам, определено си пада ревнивец.

— Не примира от възторг — отвърна Лили с тайнствена усмивка.

Лъки се промъкна в конферентната зала и седна до Мери, организаторката на прослушванията, с която бе работила върху пет филма, и на която имаше пълно доверие. Винъс четеше някаква сцена с млад, симпатичен актьор.

Алекс вдигна глава.

— Всичко наред ли е? — попита я безгласно той.

Тя кимна.

Когато телевизионният актьор свърши, всички го поздравиха, а Мери му съобщи, че ще се свърже с агента му. Алекс стана, протегна се и обяви:

— Време за почивка. Имам фобия от актьори. Толкова са нервозни и нетърпеливи, че започват да ме дразнят.

— Интересна сутрин, а? — попита Лъки.

— Пропусна — рече той, като леко я целуна по бузата.

— О, боже, наистина страшно много изпусна! — потвърди Винъс, като се присъедини. — Този град бил пълен с готини, навити пичове. Нямам търпение да се прибера и да кажа на Купър колко е стар и грохнал!

— Убедена съм, че ще е очарован да го чуе — отбеляза сухо Лъки, като зарови в чантата си за цигара.

— Добре ще му се отрази да знае за дивата конкуренция, която кръжи наоколо.

— Конкуренция? Или страхотни задници?

Алекс поклати глава.

— Момичета! Така ли се говори за мъже?

— Да, поне сме искрени — рече Винъс, като разтърси платинената си коса.

— Имаше ли някой наистина вълнуващ? — попита Лъки.

— Няколко възможни — отвърна Алекс. — Но никой по-специален. Ами ти, Винъс? Видя ли някой голям по отношение на таланта?

— Помислих, че Джак не знам си кой е доста забележителен. Имаше настоятелни очи и великолепни рамене.

— Твърде стар е — рече Алекс, като незабавно го отписа.

— Я има двадесет и пет, я не — определено е твърде стар — саркастично подметна Винъс.

— Е, стига де, знаеш какво искам да кажа. Героят в сценария е на двадесет. Нещо като младия Ричард Гиър.

Силвия не пропусна да се включи.

— Аз харесах втория актьор, когото видяхме днес — рече тя. — Имаше сексуален заряд.

— Лоша кожа — отписа го Винъс. — Гледах един тип по телевизията онзи ден. Имаше малка роля в един от онези сериали, обаче наистина взриви екрана.

— Ами кажи на Мери, тя ще го доведе — рече Алекс.

— Не му знам името — каза мъгливо Винъс.

— Виж по коя програма е бил и по кое време. Мери ще свърши останалото. Нужна е само малко детективска работа — пауза. — А сега, дами, мога ли да ви заведа на обяд?

— Я виж ти, Алекс, почваш да ставаш много официален — подкачи го Винъс. — Лъки се появява и изведнъж се превръщаш в самата любезност.

— Нещо лошо ли има? — попита той, като сложи ръка на рамото на Лъки. — Как мина? — попита той.

— Доста мъчително — отговори тя. — Не видях Лени. Държат го навън, понеже е главният им свидетел. Естествено, Стивън бе там. И цялото семейство на Мери Лу — тя си дръпна дълбоко от цигарата. — Знаеш ли какво най-много ме изуми?

— Какво?

— Момичето. Казва се Мила Копистани. Тя наистина е лоша.

— Че какво им е на лошите момичета? — попита закачливо Алекс.

— Не се шегувай с това — отряза го Лъки, а очите й го стрелнаха. — Много добре знаеш какво имам предвид.

Тримата отидоха да обядват в любимия китайски ресторант на Алекс зад ъгъла. Той покани Силвия да дойде с тях, но тя имаше среща с приятелката си.

— Не намираш ли за малко странно, че партньорката ти във филма е лесбийка? — подхвърли той на Винъс, като седнаха в едно сепаре в ъгъла.

— Знаеш ли, Алекс — отвърна Винъс, заслепявайки с прословутата си усмивка собственика, който се суетеше наоколо, — за човек, който е в центъра на събитията, ти си доста старомоден.

— Хората може да си помислят, че си обратна — рече той и поръча три големи бутилки минерална вода за масата.

— Защо пък да си го помислят?

— Ами ако някой педал непрекъснато се мотае около мен…

— Вероятно някой наистина го прави, без ти дори да подозираш — рече Винъс. — Освен това „педал“ е некоректен термин.

— Виждам, че вие двамата се разбирате чудесно — прекъсна ги Лъки. — Аз да не съм аутсайдер?

— Всъщност не — рече Алекс. — Двамата с Винъс го обсъдихме.

— Какво сте обсъдили?

— Искаме да се намесим.

— Моля? — възкликна тя намръщена.

— Да се намесим — повтори Алекс, като се запита защо позволи на Винъс да го забърка в това.

— Неприятно ми е да ви го кажа, но аз много рядко пия — рече Лъки, като реши, че и двамата леко са мръднали.

— Не става въпрос за пиенето ти — рече Винъс, като се наведе през масата, — а за семейното ти положение.

— Моето семейно положение си е лично моя работа — отговори сприхаво Лъки.

Алекс извика келнера и набързо поръча неприлично голямо количество храна.

— Ние нямаме ли избор? — попита Лъки.

— Аз знам кое е хубаво тук — отвърна той.

— Значи според теб нашите вкусове не се броят?

— Какво искаш, което не съм поръчал?

— Водорасли.

— Водорасли ли?

— Да.

— Дамата иска да поръча водорасли — обърна се той към сервитьора, който го добави към поръчката и си тръгна. Алекс се обърна отново към Лъки. — Винъс знае какво чувствам към теб — каза той. — Тя е най-добрата ти приятелка, така че съм сигурен, че нямате тайни една от друга. Всъщност сигурно дори си й казала за онази единствена луда нощ.

— Каква луда нощ? — веднага полюбопитства Винъс.

— Той не знае какво приказва — рече Лъки, като му хвърли гневен поглед, който казваше „млъквай, по дяволите“.

— Както и да е, става въпрос за следното — продължи Алекс. — Двамата с Винъс си говорихме и решихме, че за твое собствено успокоение трябва да дадеш на Лени още един шанс.

Тя не можеше да повярва, че тези думи излизаха от устата на Алекс.

— Моля? — каза тя.

— Да — присъедини се Винъс. — Вие двамата с Лени сте фантастични заедно. Всичко живо го знае.

— Глупакът направи грешка — рече Алекс. — Което е разбираемо, понеже горкият негодник е бил затворен в шибана пещера цели три месеца без шансове за бягство и изведнъж се появява това момиче, което му дава възможност да се измъкне.

— Бил е самотен и уплашен — продължи Винъс. — И се е възползвал. Той е смазан, Лъки. Всичко, което иска, е да те върне.

— Ако толкова иска да ме върне, защо тогава живее в хотела с тази… тази жена?

— Там е заради детето — рече Алекс. — Всички правим грешки, скъпа. Откъде да знае, че тя ще забременее? Момченцето е глухо или нещо подобно, Лени се опитва да помогне.

— Наел им е къща, в която да живеят — добави Винъс. — Оня ден говори с Купър и му каза. Той определено не иска да живее при тях.

— Тогава защо го прави?

— Те са в един огромен апартамент в Шато Мармон, отделни спални.

— Не че ревнувам от нея — заяви Лъки, чувствайки се като глупачка, понеже, ако беше честна, трябваше да признае, че е точно така. — Та тя е само една селянка.

— Хайде, хайде — укори я Винъс. — Не ставай гадна. Това не ти подхожда.

— Да — подкрепи я Алекс. — Обикновено страшно защитаваш жените и сега не върви да ги плюеш.

— Сигурно съм разстроена — въздъхна Лъки. — Нали знаете, понеже тя е племенница на Бонати и прочее.

— Тя не е истинска племенница на Бонати — рече Винъс.

— Помисли си — рече Алекс. — Донатела беше женена за Сантино, така че Клаудия му е племенница само по брак. Не е като да има кръв на Бонати в жилите си.

— Тя го измъкна от онази пещера — добави Винъс. — Ако не го беше сторила, вероятно никога повече нямаше да видиш Лени.

— И знаеш ли, Лъки — рече Алекс. — Аз съм последният човек, който иска да те види отново с Лени. Но ти трябва да му простиш. Ако не го направиш, може да прекараш остатъка от живота си, съжалявайки за това. А аз не искам това.

— Не знам… — рече неуверено тя.

— Върни се при него, Лъки, преди да е станало твърде късно — подтикна я Винъс.

— Да — рече Алекс. — Приеми го обратно, и макар че ме боли да го кажа, може би така ще постъпиш правилно.