Джаки Колинс
Опасна целувка (18)

Глава 18

— Мили боже! — възкликна Мери Лу. — Лени, погледни!

Нямаше нужда, вече бе видял. И преди да може да предприеме каквото и да било, една кльощава тъмнокоса хлапачка отвори вратата на Мери Лу и насочи пистолет в лицето й. Зад нея се щураше чернокож тийнейджър, който изглежда с мъка се държеше на крака.

— Дай ми шибаното си колие! — изкрещя момичето на Мери Лу. — И обиците и пръстените. Дай ми ги веднага, кучко, или ще ти пръсна шибаната глава!

Исусе! Лени не можеше да повярва, че това се случва на тях.

— Дай й бижутата си — каза той на Мери Лу, като говореше бавно с привидно спокоен глас и отчаяно се опитваше да намери изход.

— Не! — заинати се Мери Лу. — Стивън ми подари тези неща. Няма да ги дам.

— Сваляй шибаните бижута, кучко! — извика момичето.

— Няма да направиш това — каза Мери Лу, като демонстрира голяма смелост в тази опасна ситуация.

Момчето, застанало отзад, не помръдна.

Мислите на Лени препускаха. Държеше пистолет в жабката на колата, но нямаше как да се пресегне през Мери Лу и да го вземе. За момента като че ли най-добре беше да направят това, което искаха от тях.

Момичето, размахващо пистолета, бе почервеняло и нервно.

— Най-добре го направи, курво — рече тя с тих, гневен глас. — Щото почвам да губя търпение.

— За бога, дай й ги веднага — подкани я Лени.

Мери Лу с неохота се протегна, като се опита да откопчае колието си. Ръцете й трепереха толкова силно, че не можеше да се оправи със закопчалката.

В далечината Лени чу звука на полицейска сирена.

Момичето също я чу и това го изнерви още повече.

— Дай ми шибаното нещо! — извика тя възбудено, протегна се, хвана колието на Мери Лу и го дръпна от шията й. Момчето все още не бе помръднало.

— Вземи го, тъпако! — извика момичето, като му набута колието. Той го напъха в джоба си.

— А сега и обиците — изръмжа момичето, докато звукът на полицейската сирена се приближаваше.

— Не — рече Мери Лу. — Получи колието ми. Вземи го и си върви.

— Мамицата ти! — изписка момичето, като фрасна Мери Лу през лицето с пистолета.

Това бе знакът за Лени. Той се хвърли върху Мери Лу и се протегна към своя пистолет, скрит в жабката. Момичето видя какво се опитва да направи и превъртя.

— Мамка ти! — извика тя. — Мамицата ви мръсна и на двамата! — после вдигна пистолета си, отстъпи крачка назад и стреля, улучвайки Мери Лу в гърдите.

Изстрелът бе толкова силен, че момчето подскочи назад няколко крачки и се напика.

Лени бе в шок. Сякаш участваше в някакъв кошмар на забавен кадър. Всичко, което му идваше наум, бе, че всеки момент ще отвори очи и всичко това ще се окаже лош сън.

Но видя как кръвта обагря предната част на роклята на Мери Лу и осъзна с ужас, че това не е сън. Беше наяве.

— Ти я застреля — извика момчето, обзето от паника. — Застреля я, по дяволите.

— Ние я застреляхме — извика момичето в отговор. — И тъпата путка го заслужаваше — после се протегна напред, грабна обиците от ушите на Мери Лу и тръгна да й взима пръстена.

Лени се опита да хване момичето и да го спре. Тя хладнокръвно стреля още веднъж. Куршумът го улучи в рамото.

Той падна назад и изстена от внезапната остра болка.

— Да изчезваме — извика момичето и двамата се втурнаха обратно към джипа.

Лени се изправи с мъка и се опита да зърне номера на колата им.

Числата затанцуваха пред очите му. Той се отпусна на седалката и изгуби съзнание.