Джаки Колинс
Опасна целувка (83)

Глава 83

Как да се движи през навалицата от репортери, без да удари някого от тях — това бе проблемът на Лъки.

— Я разкарай тоя шибан микрофон от лицето ми — сопна се тя на една тъпа руса репортерка, която отскочи назад от изненада.

— Тя каза „шибан“ — обърна се блондинката към оператора си, а миловидното й личице бе шокирано.

— Тя е от мафията — промълви мъжът. — Прочетох го в „Истина и факти“ тази седмица.

— Виж там! — извика блондинката, а вниманието й се насочи към Прайс Уошингтън и антуража му от адвокати и бодигардове, които току-що пристигаха.

След като влезе вътре, Лъки хвана един от разпоредителите.

— Бих искала да видя Лени Голдън — рече тя. — Пенелъпи Макий каза, че можело.

Разпоредителят я заведе в една стаичка, където Лени седеше, четеше „Нюзуик“ и пиеше кафе в пластмасова чашка.

— Здрасти — поздрави го тя, застанала в коридора.

Лени вдигна глава.

— О, здрасти — отвърна той изненадан и доста зарадван от посещението й.

— Реших да намина и да ти пожелая късмет, в случай че днес стигнат до теб — рече тя нехайно.

Той остави списанието и се вгледа в жена си — страхотната му жена с гарвановочерна коса и очи в същия цвят, умопомрачително тяло и чувствена матова кожа. Неговата невероятно умна, опасна жена, която му липсваше, и която обичаше страстно.

— Заповядай — покани я той.

Тя влезе и затвори вратата зад себе си.

— Мразя това място — отбеляза тя. — Ще се радвам, когато всичко свърши. А ти?

— Нямам търпение.

— Къде намери кафе?

— Зад ъгъла. Искаш ли? Мога да помоля някой да отскочи да ти вземе.

— Няма нужда.

— Вземи моето — предложи той и го побутна към нея.

— Само една глътка — прие тя и отпи. — Тази сутрин нямах време да си направя, понеже трябваше да изпратя децата.

— Къде?

— У Джино. Най-добре да останат в Палм Спрингс, докато свърши всичко това — тя замълча за миг. — Чу ли за обира у Прайс Уошингтън?

— Кой не е.

Неловка тишина.

Лъки отвори чантата си и извади кутия цигари.

— Мислех, че ги отказваш.

— Опитвах се, но после се случи това — рече тя, като изтръска една цигара. — Джино обади ли ти се?

— Не.

— Ще го направи — рече тя, като запали. — Ще те покани да прекараш уикенда при него. Теб и… другия ти син — тя не можа да изрече името на детето. — Само вие двамата. Без…

— Разбрах — прекъсна я той.

— Добре — рече тя студено, като почти й се щеше да не беше идвала, но въпреки това бе щастлива, че го вижда.

— Да, Лъки. Наистина разбирам. И се радвам, че си тук, защото имам да ти казвам няколко неща.

— Какви? — попита тя, като забеляза черни кръгове под очите му, което означаваше, че и той като нея не спи много спокойно. „Искам да го целуна, прошепна едно гласче в главата й. Искам да го прегърна и да го целуна точно сега.“

— Става въпрос за Клаудия.

О, боже, сега пък какво? Нима щеше да й каже, че е влюбен в сицилианката и иска да остане с нея завинаги? По дяволите! „Ето ме, Алекс, с тотално разбито сърце.“

— Да? — попита внимателно тя.

— За мен и Клаудия — рече той.

— Няма защо отново да обсъждаме това — подхвърли тя. — Особено пък тук.

— Трябва да поговорим. Искам да ти обясня всичко. Знам колко си разстроена, че живеем в Шато Мармон, но нямах избор. Какво можех да сторя с тях? Детето има проблем със слуха, така че го пращам по доктори. А те нямаха къде да отидат.

— Ти не носиш отговорност за това.

— Да, нося. Тя забременя от мен.

— Та ти дори не знаеш дали това е твой син или не. Тя няма доказателства.

— Погледни го, Лъки. Той изглежда точно като мен.

— О — рече тя съкрушена.

— Както и да е, ето какъв е планът — каза той с надеждата Лъки да го одобри.

— Какъв план? — попита тя, като издуха кълбо дим.

— Намерих къща, където да ги настаня, и искам да дойдеш да я видиш.

— Защо ми е да я гледам?

— Защото трябва да участваш в това. Аз, Клаудия и Леонардо не сме срещу теб. Ние двамата, ти и аз, трябва да се опитаме да се справим с трудна ситуация — той я изгледа дълго и настоятелно. — Липсваш ми, скъпа. Не мога да ти опиша колко се радвам да те видя.

— Опитах се да ти се обадя — рече тя. — Само че всеки път, като звънна, вдига приятелката ти.

— Няма ли да престанеш с тези глупости — приятелка!

— Просто те дразня. Обичам да те гледам ядосан.

Тя се усмихна, но това бе достатъчно, за да му даде насърчението, което му трябваше.

— Да не започваме това тук — предложи той. — Може ли да се видим по-късно?

— Къде?

— В къщата, която ще наема за Клаудия и хлапето. Брокерката ще ми остави ключовете в хотела.

— Ами… — рече тя колебливо.

— За мен е важно да си част от това, Лъки.

Какво можеше да загуби?

— Добре — съгласи се тя.

— Ела там в седем. След това ще идем да вечеряме и ще поговорим. Не знам за теб, но аз не мога да продължавам по този начин. Обичам те твърде много, за да стоя далеч от теб — той замълча, като я гледаше изпитателно. — Знам, че това бе шок и за двама ни — продължи той. — Но трябва да приемем факта, че аз наистина имам дете и няма начин да го изоставя.

— Предполагам — рече тя, без да е сигурна какво чувства.

— Ще ти напиша адреса — рече той. — Ще се оправим с всичко, повярвай ми.

— Някога винаги ти вярвах.

— И пак ще е така. Знаеш, че не можеш да ме изолираш от живота си. Ние сме създадени един за друг. Винаги ще е така.

— Хмм… — рече тя. — Всички ми повтарят това.

— Кои са тия всички?

— Твоят приятел, Алекс.

— Той не ми е приятел.

— На твоя страна е. Те двамата с Винъс ме принудиха да те потърся. Казаха, че или трябва да сме заедно, или да приключим случая.

— Аз съм тук, за да ти кажа — рече настоятелно той, — че приключването на случая изобщо не съществува като възможност за нас. Не и що се отнася до мен. Ще се справим с това заедно, точно както сме се справяли с всичко друго през годините. Имаме две невероятни деца и нямам намерение да загубя нито тях, нито теб.

— Най-добре да тръгвам — рече тя, като се изправи. — Пенелъпи Макий ме пусна, за да ми направи услуга. Ще се видим в седем.

— Ще получа ли целувка?

— Не ставаш ли малко нахален — отвърна тя.

Той се ухили. Лъки не можа да сдържи усмивката си.

И двамата имаха силно подозрение, че всичко ще се оправи.

 

 

Винъс и Алекс закусиха на долния етаж в кафенето. Алекс нападна една купчина палачинки с боровинки, докато Винъс се спря на кисело мляко с ягоди и билков чай.

— Мери е открила оня актьор, за когото разправяше — рече Алекс. — Той ще дойде по обяд. Ако наистина е толкова добър, колкото казваш, искам и Лъки да го види.

— Аз имам набито око — каза Винъс, като отмъкна една от палачинките му с пръсти. — Само почакай да го видиш. Ако може да играе, всичко ще е наред.

Алекс заля палачинките си с още сироп.

— Как според теб се справя Лъки? — попита той.

— Доста добре, като се има предвид какво й причиняват таблоидите. Видя ли ги?

— Тя е бясна, а?

— Ти няма ли да си, ако ти викат, че си дъщеря на гангстер? Всъщност Джино никога не е бил в мафията, нали?

— Кой знае, еба ти — рече Алекс, като пиеше кафето си на големи глътки. — Той ми харесва. На кой му пука дали едно време е бил в кюпа? Поне на мен не.

— Мисля, че Лъки трябва да ги съди — рече Винъс, като отпи от кафето си.

— Защо й е да ги съди и всичките тези глупости — рече Алекс. — Ти давала ли си показания някога? Истински кошмар е.

— Да, Алекс. Преживяла съм всичко.

— Не се и съмнявам — отвърна той, като бързо се върна на любимата си тема. — И какво прави тя по въпроса с Лени?

— Ще послуша съвета ни и ще се срещне с него.

— Нима? — рече той, но не изглеждаше във възторг.

— Слушай, и двамата решихме, че ще е добра идея да я убедим в това — рече Винъс. — И си прав.

— Двамата ли? — попита той иронично.

— Добре, добре, знам, че умираш да бръкнеш в гащите й, но докато продължава да копнее по Лени, ти ще си губещата страна и много добре го знаеш.

— Значи сега ще видим — рече той.

— Да, сега ще видим — повтори Винъс.

— Какво мислиш, че ще стане? — попита той.

— Кой знае? — отвърна Винъс. — Искам да кажа, Лени и Лъки винаги са имали този вид връзка, основана на вряща любов и омраза. Много страстна. Сигурна съм, че тя много те харесва, Алекс. Всъщност знам, че те обича като приятел. Но докато Лени е наоколо, бейби, нямаш никакви шансове.

— Да — рече той тъжно. — Май единственият начин да се отърва от Лени е да наема някого да го пречука.

— Много смешно — рече Винъс. — Ти започваш да се вживяваш в собствените си сценарии.

Лили се присъедини към тях на масата, стиснала купчина снимки.

— Днес ще идват петнадесет актьора — рече тя, като сложи снимките пред Алекс. — Първият ще дойде след малко.

Алекс се обърна към Винъс.

— Сигурна ли си, че искаш да четеш с всичките?

— Естествено — отвърна тя. — Важно е да се изпробва химическото привличане. Не че не вярвам на преценката ти, но когато чета с тях, те се чувстват много добре. Не е лесно да си актьор, няма нищо по-лошо от това да те отхвърлят, а на тях постоянно им се случва. Ти си режисьор — седиш си там и отрязваш, който не ти харесва, но можеш ли да си представиш как се чувстват те? Знам какво е. Трябваше да се боря, за да стигна дотук.

— Да, да — рече Алекс. — Толкова дяволски трудно е, че когато постигнат успех, се превръщат в най-големите задници, не е ли така?

— Това е отмъщението им, задето са се държали с тях като с измет по пътя към върха — обясни Винъс.

— Добре, разбрах — рече Алекс, като поиска сметката. — Да започваме шоуто.

 

 

Лъки си тръгна от съдебната зала преди обедната почивка. Нямаше търпение да види какво става в работата. Освен това си мислеше колко хубава бе срещата й с Лени тази сутрин.

Стивън искаше тя да остане с него в съдебната зала.

— Трябва да говоря с теб за нещо — бе казал той.

— Не сега, Стивън — отвърна му тя. — Ще се върна по-късно. Обещавам.

Той кимна, не особено щастлив от заминаването й. Когато тя пристигна в офиса, Алекс стоеше отвън и пушеше.

— Какво правиш тук? — попита тя, като паркира ферарито си на едно удобно място.

— Чакам те — отвърна той.

— Чакаш ли ме? Мислех, че имаш цяла сюрия актьори, които ще идват.

— Мисля, че открихме този, който ни трябва. Това е момчето, което Винъс е забелязала по телевизията. Сега е горе. Не искам да прослушвам никой друг, докато не ги видиш да четат сцената заедно.

— Толкова ли е добър?

— Ти ще ми кажеш. Аз може би съм прекалено пристрастен. Изглежда, между тях има някакво физическо привличане.

— С удоволствие ще го видя.

— А като говорим за химическо привличане…

— Да?

— Чувам, че се сдобряваш с Лени.

— Всъщност наистина го видях тази сутрин — рече тя. — Ще се срещнем отново довечера.

— Аха.

— Благодаря ти, че ме убеди да го направя, Алекс. Знам, че си прав.

Той хвана ръката й.

— Лъки, ти си най-добрата ми приятелка. Не искам това да се променя никога.

— Няма, Алекс.

— Единственият начин това да стане е, ако не си с Лени, а аз ти обясних какво мисля по въпроса. Но ако вие с Лени се сдобрите, аз взех решение.

— Какво решение?

— Ще се оженя за Пиа. Тя е добро момиче. Никога не ми причинява никакви главоболия — винаги е насреща, усмихната, щастлива. Тя е отличен събеседник, интелигентна, умна, красива…

— То май самата аз трябва да се оженя за нея — пошегува се Лъки.

— Сериозно, какво мислиш?

— Сериозно ли? — рече тя, без изобщо да е сигурна какво мисли. — Ами… щом искаш, направи го. Макар че винаги съм си мислела, че за да се ожениш за някого, трябва да си влюбен.

— Колко дълго мислиш, че продължава любовта? — попита той.

— Като откриеш правилния човек, завинаги.

 

 

На горния етаж Винъс си бъбреше с новото си откритие, Били Мелина, двадесетгодишен, съчетание от Брад Пит и Джони Деп.

— Здрасти, Били — поздрави го Лъки, като влезе в стаята, огледа го и хареса видяното.

— Радвам се да се запознаем, госпожо — отвърна Били, който бе един и осемдесет и шест, рус и при това вежлив.

— Били е пристигнал в града едва преди шест месеца — обясни Винъс. — От Тексас.

— Имаш ли нещо против отново да изиграеш сцената с Винъс — рече Лъки, като седна на един стол. — Много бих искала да ви видя заедно.

— Разбира се, госпожо — рече Били. Той имаше най-сините очи, които някога бе виждала. Искаше й се да престане с това „госпожо“.

Мери се наведе към Лъки.

— Открихме го в един отменен сериал. Момчето ще има страхотен успех. В него има нещо специално. Дори Алекс смята така.

— Нима?

Винъс й намигна.

— Добре — рече тя, като се приближи към Били. — Ще четем сцената край басейна. Имам чувството, че много ще ти хареса.

— Почвайте — подкани ги Лъки. — Нямам търпение.