Джаки Колинс
Опасна целувка (38)

Глава 38

По молба на Бриджит Хорас Отли й предостави подробен отчет за движенията на Фиона Люйен Уортън. Според доклада на Хорас, Фиона работеше в една художествена галерия до Бонд стрийт. Всяка събота сутрин ходеше в съседния фризьорски салон при един стилист на име Едуард.

Бриджит също си записа час. Никак не беше трудно, след като съобщи коя е, персоналът в салона толкова се развълнува, че беше готов да отмени часа на всеки. Тя се записа за петнадесет минути преди Фиона.

Карло я бе търсил по телефона няколко пъти, откакто я срещна в ресторанта. Тя помоли служителите на рецепцията да му казват, че в момента не може да говори с нея, което сигурно го подлудяваше. Карло не бе от хората, свикнали да им отказват.

Бриджит не харесваше единствено факта, че е бременна. Тя изтласка мисълта от главата си — беше прекалено смущаваща. Точно сега трябваше да се съсредоточи върху Карло.

Тя пристигна навреме във фризьорския салон. Няколко стилисти работеха усилено, помощниците не можеха да откъснат очи от нея.

Едуард бе симпатичен младеж със светла коса, който не можеше да повярва на късмета си.

— Мили боже, кой ме е препоръчал? — възкликна той. — Ужасно съм поласкан.

— Една жена в хотела — отвърна мъгливо Бриджит. — Каза ми, че особено добре се справяте с дълги коси.

— О, вие имате прекрасна коса — възкликна той, като вдигна един кичур. — Абсолютно страхотна! Какво желае днес нейно великолепие?

— Измиване и издухване би било страхотно.

— Разбира се. И искам да се възползвам от възможността да ви кажа, че всички тук сме ваши големи почитатели.

Фиона Люйен Уортън влезе в салона няколко минути по-късно. Тя бе пухкавичка брюнетка, не чак толкова грозна, колкото изглеждаше на снимките, но трудно можеше да мине за красавица. Носеше костюм от туид, подчертаващ недостатъците й, фигурален чорапогащник и удобни ниски обувки. Краката й бяха безформени и дебели.

Бриджит седеше в стола на Едуард, който се занимаваше с косата й.

— Закъсняваш ли, Едуард? — попита Фиона с глас, по-висок от обичайното.

— Не — отвърна Едуард, подскачайки около Бриджит със сешоара си. — Докато те измият, ще съм готов за теб.

Бриджит срещна погледа на Фиона в огледалото.

— Съжалявам — каза тя. — Искрено се надявам да не съм взела часа ви.

Фиона се намръщи и погледна Едуард, който изглеждаше смутен.

— Аз сместих Бриджит — обясни той бързо. — Тя е голяма нюйоркска манекенка и… ъъъ… искахме да й услужим. Нямаш нищо против, нали?

— Искаш да кажеш, че е взела моя час? — попита Фиона, очевидно не особено щастлива.

— Не, не, тя дойде по-рано. Ще трябва само да изчакаш няколко минути.

— Няма значение — отвърна Фиона. — Но тази вечер имам наистина специален повод.

— Ще ми се и аз да имах — каза замечтано Бриджит. — В Лондон съм за кратко и не познавам почти никого.

— Не мога да си те представя да си седиш вкъщи и да плетеш чорапки — подхвърли смело Едуард.

Фиона нададе конски смях.

— Не бяхте ли на корицата на „Вог“ миналия месец? — попита тя, като се вгледа в Бриджит в огледалото. — Мама си купува „Вог“ всеки месец.

— Да, бях — отговори Бриджит.

— В Америка сигурно сте ужасно известна.

— Тя е ужасно известна навсякъде — изтъкна Едуард.

— А вие с какво се занимавате? — попита любезно Бриджит.

— О, аз ли? Работя в една художествена галерия.

— Какъв вид изкуство продавате?

— Стари майстори — отвърна нехайно Фиона, сякаш това бе единственото нещо, което би могла да продава една художествена галерия.

— Колко вълнуващо — рече Бриджит. — Разкажете ми повече.

Очите на Фиона се оживиха. Не всеки ден някоя известна нюйоркска манекенка искаше да научи нещо за нея.

Докато Едуард приключи с прическата й, двете с Фиона бързо се сприятелиха. Бриджит притежаваше способността да кара хората да й се доверяват, да говорят за себе си. Вероятно затова се разбираше толкова добре с Лина и останалите момичета. Никога не говореше за себе си, само слушаше.

Фиона бе доста поласкана.

— Хрумна ми страхотна идея — рече тя ентусиазирана. — Защо не дойдеш у нас тази вечер? Всяка събота правим малко соаре. Татко го нарича нашия салон. Мама му казва разнородните хрусхрусчета на тате.

— Преведено, това ще рече бонбони — поясни Едуард с тих глас.

— Каним двадесетина интересни личности — продължи Фиона. — Понякога идват политици, а веднъж дойде Фърги — тя е очарователна и при това доста забавна. Ще дойдеш ли?

Бриджит погледна към Едуард, който кимна окуражително.

— Ами аз… не знам — каза тя. — Искам да кажа… Не бих искала да се натрапвам.

— Татко много ще се зарадва, ако дойдеш — каза Фиона и пак нададе конски кикот.

— Тогава с удоволствие ще приема — отвърна Бриджит. — Много мило от твоя страна.

— Ще ти напиша адреса — каза Фиона. — Към седем и половина. Облекло за коктейл.

Бриджит кимна.

— Значи до седем и половина.

 

 

Вечеря в ресторант „Мортън“. Хубава маса близо до входа срещу стената. Макс Стийл се перчеше.

— Къде е Чарли? — попита Лина, докато привършваха основното си ястие от риба меч.

— Ще дойде — отвърна уверено Макс. — Чарли е известен с това, че закъснява. Всъщност, ако не исках да те обидя, бих казал, че той се движи по негърско време.

— Негърско време ли? — попита Лина, като побутна парче риба в чинията си.

— Ами нали знаеш — рече небрежно Макс, като взе един пържен картоф с пръсти. — Чернокожите правят всичко според собствения си часовник.

— Да не си расист? — попита тя остро, сякаш той щеше да си признае, ако е така.

— Това е вторият път, когато споменаваш думата расист — отбеляза Макс, като вдигна ръце. — Седя тук с теб, нали?

— Разбира се — отвърна Лина. — И при това имаш истински късмет, че седиш тук с мен. Мъжете дават десните си топки за това.

— Колко си скромна — рече Макс. — Харесвам това у една жена. Ако можеш и да играеш, ще превземем света.

— Разбира се, че мога — каза Лина, сякаш това се подразбираше. — Какво си мислиш, че правя, като подскачам нагоре-надолу по тъпите подиуми. Това е игра. Слагам си изражение „пукнете се, тъпаци“ и им давам това, което искат.

— И какво точно искат?

— Искат да виждат момичета, които изглеждат по-добре от всеки друг. Трябва да признаеш, Макс, че точно сега манекенките са много по-търсени от всички тия мижави артистки на екрана. Кой може да те впечатли? Холи Хънтър и Мерил Стрийп. Ха! Страхотни актриси, но не точно зашеметяващи като външност. Днес именно манекенките притежават всичкия блясък.

— Не съм съгласен — рече Макс. — Какво ще кажеш за Джулия Робъртс и Мишел Пфайфър?

— Добре, признавам, но с тях списъкът горе-долу се изчерпва.

— Нямам търпение да те видя заедно с Чарли — каза той. — Егати съчетанието!

— Ако той изобщо се появи, да го вземат мътните — рече Лина недоволно.

— Ще се появи — заяви уверено Макс.

Половин час по-късно Чарли влезе спокойно, облечен в една от любимите си хавайски ризи, широки бели панталони, тъмни очила и с обичайната си непукистка усмивка.

— Здрасти — каза той на Макс и го потупа по гърба. — Как е хавата?

— Здрасти — отвърна Макс, като се изправи. — Запознай се с Лина.

Лина погледна Чарли с дълъг проницателен поглед.

— Каква гледка! — рече Чарли. — Два метра и…

— Два и пет — поправи го тя.

— Тъмна коса и големи… очи. Точно моят тип.

Лина присви котешките си очи.

— Хмм… да видим. Петдесет и няколко, бузест и страшно талантлив — тя се ухили. — Точно моят тип.

— Добре, кукло — рече Чарли, като кимна. — Виждам, че двамата с теб ще се разбираме като банда разгонени гимназистки на моряшки купон в Пуерто Рико.

— Исках да се запозная с теб — каза тя, като се надяваше да не звучи съвсем като обезумяла фенка. — Мисля, че си убийствен.

— Убийствен, а? — повтори Чарли, като повдигна екстравагантно вежда. — В такъв случай мисля да се присъединя към вас, добри хора.

С тези думи той дръпна един стол и седна.

 

 

Семейство Люйен Уортън живееха в луксозен, пететажен дом с удобно разпределение на площад „Итън“. Един иконом отвори вратата и покани Бриджит да влезе.

Тя се огледа за Фиона, която се втурна да я посрещне.

— Добре дошла — поздрави я Фиона, сякаш бяха стари приятелки. — Много се радвам, че дойде.

— Аз се радвам, че ме покани — отвърна Бриджит.

— Заповядай — рече Фиона, като поведе Бриджит към залата за гости, да я запознае с родителите си.

Едит, майка й, беше дребничка блондинка, а Леополд, баща й, бе едър, плешив и гръмогласен.

— Това е новата ми приятелка Бриджит — съобщи Фиона гордо. — Тя е топмодел, нали знаете. Миналия месец бе на корицата на американския „Вог“.

— Колко хубаво — каза Едит, без да се впечатли ни най-малко, и се обърна да си говори с някой друг.

Леополд обаче я гледаше по съвсем различен начин, който я караше да се чувства така, сякаш стои пред него гола.

— За мен е удоволствие да ви приветствам, скъпа — каза той. — Фиона, запознай Бриджит с останалите гости.

— Радвам се, че съм тук — отвърна тя. — Ужасно мило от ваша страна да ме поканите.

— Всеки приятел на Фиона е и наш приятел — рече бащата без дори да се опита да отмести поглед от гърдите й.

Беше облечена в черна рокля с изчистена линия. Деколтето й не беше прекалено изрязано, но достатъчно, за да привлече вниманието на всеки мъж в стаята. Фиона беше в претруфена рокля от кафяво кадифе с дълга пола и широки ръкави — много неподходящ избор, помисли си Бриджит.

— Трябва най-напред да се запознаеш с годеника ми — рече Фиона, като я хвана за ръка и я поведе към другия край на стаята. — Ей там е. Впрочем той е италиански граф. Догодина ще се женим.

— Колко хубаво — промърмори Бриджит, усещайки как сърцето й заби лудо.

Карло бе с гръб към тях. Говореше с един достолепен мъж и леко отегчената му на пръв поглед червенокоса партньорка.

Фиона го потупа по рамото.

— Скъпи, искам да се запознаеш с новата ми приятелка Бриджит.

Карло се обърна. Погледите им се срещнаха. Той я изгледа за миг, преди да каже:

— За мен е удоволствие да се запознаем, Бриджит.

— О! — отвърна тя, без да го остави да се измъкне току-така. — Карло, това си ти!

— Моля? — каза той, като се опитваше да я предупреди с очи, че предпочита да не издава познанството им.

— Бриджит — настоя тя. — Не си ли спомняш? Оня ден се срещнахме на обед и ти ми напомни за онази фантастична нощ, която прекарахме заедно в Ню Йорк.

Фиона местеше поглед от единия към другия, объркана.

— Познавате ли се? — попита тя, а изражението й посърна.

Карло сви рамене.

— Бриджит сигурно ме бърка с някой друг — отвърна той хладно. — Никога не сме се виждали.

— Не бъркам — притисна го Бриджит за начало. — Ти си граф Карло Виторио Вити, братовчедът на Фредо. Оня ден в „Каприс“ дойде на масата ми. Не може да си забравил!

Карло скръцна със зъби. Какво невероятно съвпадение.

— А, да — рече той сковано. — Разбира се. Бриджит. Сега си спомням. Ти беше с братовчед ми Фредо — той бързо се обърна към Фиона. — Казах ти за онази вечеря за двадесет души, на която отидох с Фредо в Ню Йорк. Бриджит бе една от гостенките.

— О — рече неуверено Фиона. — Не си спомням.

— Колко е малък светът — каза Бриджит.

Чувстваше се зле, защото за собствена изненада установи, че всъщност харесва Фиона. И не само я харесва, но й съчувства.

Все пак… по-добре бе Фиона да разбере какъв двуличник, изнасилвач и подлец е годеникът й, преди да реши да се омъжи за него.

— Къщата ти е красива, Фиона — рече Бриджит. — Имаш ли нещо против да я разгледам?

— Съвсем не — отвърна Фиона.

И Бриджит се обърна и се отдалечи, като остави Карло да обяснява ситуацията на годеницата си.