Джаки Колинс
Опасна целувка (53)

Глава 53

— Нали няма да излезеш облечена така? — попита Карло, а гласът му бе пълен с упрек. Те стояха в хола на нюйоркския апартамент на Бриджит.

— Защо пък не? — попита тя, като приглади роклята си с дълги ръкави.

— Изглеждаш дебела.

— Наистина съм дебела — отвърна тя с равен тон. — Вече съм почти в четвъртия месец.

Всъщност изобщо не беше дебела. Само коремът й се бе издул. Хероинът, с който Карло редовно я подхранваше, бе изсмукал всичката енергия от нея. Тя все още бе хубава, но не бе бляскавата красавица отпреди два месеца. Сега беше мъртвешки бледа, с хлътнали бузи и огромни, яркосини очи с празен поглед. Бе олицетворение на последната мода манекенки с наркомански вид — в нейния случай това се бе превърнало в реалност.

— Ще се преоблека — рече тя глухо, като осъзна, че каквото и да избере, то трябваше да покрива ръцете й. Издайническите белези от дупченето се превръщаха в проблем. — Щом си убеден, че тази рокля не ти харесва.

— Предлагам ти наистина да се преоблечеш — рече Карло, като отпи от мартинито си, докато продължаваше да я оглежда критично. — След като вече си графиня, Бриджит, ще съм ти много благодарен, ако положиш усилия да се държиш като такава. Точно сега изглеждаш като проститутка.

Можеше да е подъл и жесток, друг път се превръщаше в мил и любвеобилен съпруг. Тя никога не знаеше в какво настроение е.

Имаше моменти, когато го смяташе за най-прекрасния човек на света. А в други го мразеше с дълбока мрачна ненавист.

Ала въпреки променливите му настроения, тя правеше каквото й каже. Не си струваше да го разстройва. Избухванията му бяха прекалено яростни, за да ги понася.

Тя въздъхна. Карло бе животът й. Той й осигуряваше наркотиците, които я поддържаха щастлива. Хероинът бе всичко, което я интересуваше. Тя никога не бе изпитвала такава еуфория, такова спокойствие и радост, както след всяко боцване. Всички неприятности изчезваха. Имаше чувството, че се носеше върху ефирен облак от чисто удоволствие. Тя живееше за инжекциите, които познатият на Карло я научи да си прави сама.

Животът й през последните няколко месеца бе като в мъгла. Имаше смътни спомени за това как Карло я заведе в апартамента си в Лондон, където я тъпчеше с наркотици по два пъти дневно, докато накрая вече не можеше без тях. И когато й каза, че е свободна да си върви, тя нямаше желание да иде, където и да било. Карло бе пазителят на запаса й от хероин и тя нямаше намерение да се опитва да се откаже, понеже сега за първи път се чувстваше жива, свободна и напълно щастлива. Особено когато Карло се любеше с нея, което правеше често.

Тя бе изцяло зависима от Карло за всичко, като удобно забрави, че именно той я бе принудил да заеме това положение, понеже когато бе сигурен, че тя е наистина зарибена, той я примами с чара си и постоянно й повтаряше колко много я обожава и обича, любеше я с огнена страст, която я оставяше без дъх.

Скоро те се сбогуваха с Лондон и тръгнаха да обикалят из Европа. Карло бе с нея денонощно и не я изпускаше от очи.

Една сутрин, след бурна любовна нощ, той я уведоми, че трябва да се оженят, понеже сигурно и на нея й е ясно, че им е съдено да са заедно завинаги. Тя някак се съгласи и по-късно този ден той я закара до двореца на родителите си в покрайнините на Рим, където един свещеник извърши скромното бракосъчетание в градината в присъствието единствено на семейството на Карло и няколко прислужници.

Тя бе прекалено дрогирана, за да разбере в какво се забърква. Освен това й се струваше, че взима правилното решение, понеже Карло постоянно й повтаряше, че я обича повече, отколкото всеки друг мъж преди това и тя не виждаше защо да не се оженят.

След кратката церемония те останаха в Рим само една нощ, а после заминаха на сватбено пътешествие из Европа.

Като пристигнаха в първия хотел, Карло й подаде една от чековите си книжки, като я инструктира да подпише десетки празни чекове.

— Чакам едни пари от Англия — смотолеви той. — Междувременно…

На Бриджит не й пукаше, парите не означаваха нищо за нея.

Една седмица по-късно Карло я уведоми, че счита за най-уместно тя да се откаже от кариерата си на манекенка. Тя с готовност се съгласи. На кой му пукаше за работата? Единственото, което искаше, бе да се надруса.

Една вечер в Париж попаднаха на Кайра Кетълман в някаква дискотека.

— О, боже! — изписка Кайра с нелепото си бебешко гласче. — За малко да не те позная, Бриг. Трябва да си отслабнала с поне пет килограма.

— Това е съпругът ми — рече Бриджит с безизразно лице. — Граф Карло Виторио Вити.

— Та аз те познавам! — възкликна Кайра. — Ти си оня мъж от ресторанта в Лондон. Вие двамата сте се оженили! Супер. Ще участваш ли в парижките ревюта тази година?

Бриджит поклати глава.

— Не. Спрях да работя.

— О! — възкликна Кайра. — Може би и аз трябва да го направя.

След известно време Карло реши, че трябва да идат в Америка и да се срещнат с адвокатите й.

— Трябва да видя точно какво правят с парите ти — каза й той. — Откъде да знаем дали се грижат за тях както трябва? Аз съм единственият човек, който взима интересите ти присърце, Бриджит, единственият човек, на който можеш да се довериш. През целия ти живот хората само са те смукали като пиявици. Сега аз ще поема всичко.

— Адвокатите ми се грижат за наследството ми и за всичките ми инвестиции — рече тя. — Сигурна съм, че се справят добре.

— Може да е благоразумно от твоя страна да ми дадеш пълномощно — предложи той. — По този начин мога да се уверя, че никой не краде от теб.

Ню Йорк бе истински кошмар. Адвокатите й бяха загрижени и ядосани, че Карло се опитва да се намеси и да вземе всичко в свои ръце. Те се опитаха да я дръпнат настрана и да я предупредят, че не е добра идея да прехвърли контрола на съпруга си. Но Карло се бе погрижил те да не остават насаме с нея за повече от няколко кратки мига.

— Повече ми харесва в Европа — оплака се тя на Карло. — Там хората не ни притесняват.

— Знам, cara — отвърна той в едно от добрите си настроения. — Но трябва да уредим това, за да можем да се наслаждаваме на живота си. Мислех си да си купим малка къщичка в покрайнините на Рим. Ти можеш да си живееш там тихо с бебето, докато аз пътувам и се грижа за бизнеса. Това ще ти хареса ли, нали, мила?

„Стига да имам това, от което се нуждая всеки ден“, искаше да каже тя. Но не го изрече. Само се усмихна, надрусана както винаги.

Понякога се сещаше за деня, когато му каза, че е бременна. Отначало той беше бесен.

— Чие е това бебе? — попита той. — Кое копеле ти направи това? Мръсница! Курва! С кого си спала?

— Това е твоето бебе, Карло — увери го тя. — Не съм спала с никой друг. Случи се през онази нощ в Ню Йорк.

Когато осъзна, че тя говори истината, Карло се зарадва.

— Дано е момче — постоянно повтаряше той. — Момче, което да изглежда като мен.

Лекарите не ги беше включвала в сметката. Тя се боеше да си направи тест, за да види какво ще е бебето. Освен това много добре съзнаваше, че докторите щяха да се опитат да спрат наркотиците, които й позволяваха да преживява всеки ден.

Карло бе намерил лекар в Ню Йорк, който не задаваше неудобни въпроси. Те отидоха при него заедно и след като я прегледа, докторът я предупреди, че ще трябва да спре да се друса, иначе бебето ще се роди пристрастено.

— О, да, докторе — излъга тя със сладък глас. — Смятам да го направя.

— Мога да ви помогна — бе казал той. — Можем да ви сложим на метадонова програма. Трябва да направите това, Бриджит.

— Ще дойда пак — бе казала тя. — Може би тогава.

— Трябва в скоро време да се откажеш от тази гадост — бе казал Карло, като излязоха от кабинета на лекаря. — Детето ни не бива да се ражда пристрастено.

— Ти ме накара да започна — изтъкна тя. — Не искам да спирам.

— Естествено — изплю се той с отвращение. — Понеже дълбоко в себе си ти си същата дрогирана курва като майка си.

Тя знаеше, че изобщо не биваше да споделя с него за Олимпия, но в интимни моменти му бе разказала всичко, понеже когато бе настроен за любов, никой не можеше да е по-мил от нейния Карло.

Сега се приготвяха да отидат на вечеря с Фредо, макар че на нея никак не й се искаше. Тя започна да рови из гардероба си, като си мърмореше под носа. Мразеше Карло да й е ядосан. Искаше единствено спокойствие и хармония. Искаше да бъде оставена на мира. И да има наркотиците си.

След малко извади семпла черна рокля на Келвин Клайн и дълго сако, което скриваше леко изпъкналия й корем. Бързо се преоблече, вдигна на кок дългата си руса коса и добави висящите си обици. Резултатът бе смайващ.

Като се върна в хола, Карло изсумтя одобрително.

— Така е по-добре — рече той.

Фредо ги посрещна в Коко Пазо с червени рози и ледено шампанско. Той бе с любимката на Лина, Диди, която изгледа Бриджит и каза грубо:

— Какво по дяволите е станало с теб? Ти си направо скелет!

Фредо остро сръга Диди в ребрата и тя млъкна. Той също се зачуди какво се е случило с бляскавата Бриджит. Беше бледа, оживена и прекалено кльощава. Все още бе зашеметяваща, но по различен начин.

Докато Карло, в скъп костюм на Бриони със златни копчета на ръкавелите, украсени със сапфири, които подхождаха на пронизващите му сини очи, бе дори още по-красив, ако това бе възможно.

Фредо не беше щастлив. Бриджит бе истинска награда във всяко отношение и по един или друг начин Карло я бе спечелил. Фредо си спомняше как отиде в апартамента на Лина на сутринта, след като вечеряха заедно. Бриджит обвиняваше Карло, че я е изнасилил. Сега бе женена за него. Някак си не се връзваше.

Той се зачуди какво би казала Лина по въпроса и дали ги е виждала заедно.

С напредването на вечерта Фредо забеляза, че Бриджит не е такава, каквато беше. Ако не я познаваше, щеше да се закълне, че взима наркотици. Но не, не и Бриджит — момичето, което познаваше, не би глътнало даже аспирин.

След вечеря той предложи всички да идат в някой клуб. Карло отказа, като обясни, че заминават за Ел Ей на другата сутрин и трябвало да стават рано. Бриджит не каза нищо, а изражението й бе занесено.

— Виждала ли си Лина? — попита Фредо.

— Не ми остава време да й се обадя — отвърна мъгливо Бриджит. И това беше всичко.

На другата сутрин бяха на борда на самолета за Ел Ей. Бриджит разлистваше последния брой на „Венити феър“. В момента се страхуваше от срещата си с Лъки.

— Впрочем коя е тази Лъки? — попита сприхаво Карло. — Не ти е майка, нито кръвна роднина. Защо ти влияе толкова много?

— Тя ми е кръстница — отвърна Бриджит, като гледаше как хубавичката стюардеса флиртува с Карло, когато се наведе и му поднесе още едно питие. — Лъки бе женена за дядо ми.

— Ха! — рече Карло. — Трябва да е някоя златотърсачка.

— Не е — отвърна просто Бриджит. — Лъки е чудесна, сигурен съм, че ще се разбираш с нея.

— Остави на мен да реша това — рече злокобно Карло.

Не й хареса тонът му. Щеше да е ужасно, ако той започнеше да се заяжда с Лъки. Бриджит просто нямаше да го понесе.

— Лъки е много умна, Карло — рече тя. — Така че моля те, не я разстройвай.

— Защо казваш на мен да не я разстройвам? — попита той арогантно. — Кажи на нея да не ме разстройва, иначе ще се погрижа да не я видиш повече.

Бриджит млъкна. Беше научила, че когато Карло гледа с един определен поглед, най-добре е да си мълчи.

 

 

Да се снима филм с Чарли Долар бе като безкраен празник. Лина не можеше да повярва колко е забавно. Тя се бе снимала на два пъти преди това, но и двата пъти бе отегчена до смърт. А сега бе с Чарли, който тичаше нагоре-надолу из снимачната площадка, смееше се, пускаше шеги, насърчаваше всички да дадат максимума от себе си. И когато лентата започнеше да се върти, целият екип следеше като хипнотизиран изпълнението му. Чарли Долар винаги се бе справял отлично.

— Как беше Африка? — попита го тя един ден през почивката.

Той й отпрати един от прословутите си озадачени погледи.

— Ти ли ми задаваш този въпрос?

Тя потърка носа си и се засмя.

— Може да съм негърка, но не всички сме от Африка. Впрочем аз съм родена в Лондон. В Елефънт енд Касъл, ако това ти говори нещо.

— Обичам англичанките — рече замислено Чарли с блажена усмивка. — Прекарах няколко месеца в Лондон, докато снимах един филм. Всяка вечер си закачах шапката в „Тръмп“. Имал съм не една красавица от трета страница.

— Аз не бих ги нарекла красавици — изсумтя Лина. — По-скоро гравитаторки.

— Гравитаторки? — повтори Чарли, като се засмя несдържано. — Това се казва дума.

— Ние така им викаме.

— И какво означава?

— Евтина празноглава мацка, която кисне по модните заведения, показва си циците и преспива с първия срещнат.

— Нали не би казала, че аз съм първият срещнат?

Лина размаха дългия си показалец към него.

— Най-добре внимавай, Чарли. Тези малки куклички биха продали на някой вестник креватната си история с теб до най-малки подробности!

— Благодаря за предупреждението. В бъдеще ще гледам да им дам нещо по-пикантно, за което да пишат.

В дните, когато Далия идваше на снимачната площадка, Чарли ставаше друг човек. В един момент бе палавият ученик, който няма да прокопса, а в следващия сякаш пристигаше мамчето и той веднага се превръщаше в разкаяло се добро момченце.

— Господи! — възкликна Лина след една от изненадващите появи на Далия. — Тя май наистина ти е хванала топките в менгеме! Сигурно е ужасно болезнено.

— Далия е дама — рече високопарно Чарли. — И при това талантлива.

— Вие двамата чукате ли се? — попита нагло Лина.

— Преди да — отвърна Чарли. — Оттам дойде и синът ни, Спорт. Но сега твърде много уважавам Далия, за да върша с нея срамните движения.

— Разбирам. Ти май си се заразил от комплекса на Мадона, а?

— Мислиш се за много умна, нали, Лина?

— Наистина съм умна.

— Сигурно е така — рече Чарли, като кимна на себе си. — На едно мнение си с психоаналитика ми. Според него няма нищо лошо в един здравословен комплекс на Мадона. Разбираш ли, скъпо мое английско момиченце, аз не мога да го вдигна за някой, когото уважавам.

— Това май казва много за мен — намекна веднага Лина.

— Веднъж правихме креватната гимнастика — рече Чарли. — И моля те отбележи, че откакто започнахме снимките, не съм те канил в караваната си.

— О, трябва ли да се чувствам обидена? — саркастично провлече тя.

— Зависи от прага ти на обидчивост.

— Щях да те питам — рече Лина, като смени темата. — Лъки организира прием за кръщелницата си, Бриджит, най-добрата ми приятелка. Ще ме заведеш ли?

— Ако Далия не е в града.

— Приемът е след два дни.

— Хм… струва ми се, че Далия ще ходи да види баща си, който снима в Аризона.

— Колко удобно — рече Лина, много доволна. — Значи нямаш извинение.

Чарли направи церемониален поклон.

— За мен ще бъде удоволствие, скъпа моя.