Джаки Колинс
Опасна целувка (25)

Глава 25

Невероятната трагедия се отрази на всички им. Дните преминаха в седмици и Лъки се зарадва, че е взела решение да напусне „Пантър“ понеже това й осигуряваше повече време с Лени и Стивън, които отчаяно се нуждаеха от нея — особено Стивън, който бе напълно съкрушен след смъртта на жена си.

Тя бе поставила свои доверени хора на ключови постове в „Пантър“. След оттеглянето й студиото вече не се ръководеше от един човек, а от трима. Което означаваше, че не можеше да се вземат решения, без тримата да се консултират един с друг. А след като и тя бе член на управителния съвет, това означаваше, че все още взема участие в работата. В никакъв случай не искаше студиото да загуби влиянието си само защото тя си бе тръгнала. Все пак не бе продала „Пантър“, само се отказа от шефския пост, а това й даваше възможност, ако някога поиска, да възвърне контрола си върху него. Тя бе решила, че ако загуби интерес за повече от година, ще го продаде. Щеше да вземе това решение, когато настъпи моментът.

Кариока Джейд бе настанена в дома й, утешавана от братовчедка си Мария. Двете момиченца бяха неразделни, спяха в една стая и прекарваха всичкото си време заедно. „Слава богу, че се имат една друга“, помисли си Лъки, като си спомни как те с брат й се бяха подкрепяли, когато убиха майка им.

Физически Лени се възстанови бързо. Раната му бе повърхностна и не особено сериозна. Ала не можеше да преодолее шока от смъртта на Мери Лу.

— Не си можел да направиш нищо — непрестанно го уверяваше Лъки.

— Не биваше да посягам към пистолета си — каза той, припомняйки си всичко за пореден път. — Това беше грешка, която струва живота на Мери Лу. Все едно участвам в най-гадния кошмар на света.

Лъки не знаеше какво да отговори. Той беше прав, наистина беше кошмар, само че и двамата бяха впримчени в него.

Студиите „Орфей“ спряха снимките за филма на Лени, докато не направят наново епизодите, в които участваше Мери Лу. Можеше дори да не бъде презаснет, защото така филмът щеше да надвиши бюджета си. Лени се бе заклел да не се връща като режисьор.

— Отказвам да режисирам с друга актриса — бе казал той. — Да намерят някой друг.

Тя забеляза, че той не искаше да излиза от къщата. Бе постъпил по същия начин след отвличането си. Излизаше единствено за самотните си разходки по брега. Никога не я канеше да иде с него и тя не изяви желание, понеже знаеше, че предпочита да е сам.

Той почти не беше споменавал за решението й да напусне студиото.

— Исках да ти кажа — обясни тя. — Но после реших, че ще е по-добре да те изненадам.

— Наистина си беше изненада — рече той. И това бе единственият му коментар по въпроса. Тя знаеше, че е ядосан.

Сега всеки ден бе с него вкъщи и за пръв път отношенията между тях бяха натегнати. Дори не се любеха вече и тя не знаеше какво да направи, за да подобри положението.

Разбираше, че той се чувства виновен, но все някога трябваше да го преодолее.

Стивън бе в пълна депресия. Подобно на Лени, той обвиняваше себе си.

— Аз трябваше да ида до снимачната площадка да я взема — постоянно повтаряше той. — Грешката бе моя. Мислех, че ще е в безопасност с Лени.

И двамата се обаждаха на детектив Джонсън всеки ден.

— Ние не сме от хората, които могат спокойно да се отпуснат и да не си мръднат пръста — уведоми го Лъки. — Очакваме действия.

Детектив Джонсън ги увери, че прави каквото може. Бе разпитал Лени няколко пъти, за да разбере всичко. За съжаление Лени не можеше да си спомни нищо повече. Колкото й да се мъчеше, не можеше да се сети за номера на джипа.

— Смъкнахме бройката до около шест хиляди черни джипа, регистрирани в Калифорния — каза им детективът. — И то в случай, че джипът наистина е бил черен. Може да е бил тъмнозелен или син, даже кафяв.

— Това е окуражаващо — каза Лъки, невпечатлена от така наречената му детективска дейност. — Как смятате да откриете кой точно е бил?

— Работим по въпроса, мис.

— Не ми викайте мис.

— Съжалявам, мисис Сантанджело.

Лъки прекара много часове с полицейския художник, който бе направил компютърно изображение на двамата заподозрени.

— Тя изглежда не по-голяма от Боби — отбеляза Лъки, като се загледа в снимката на момичето. — Като си помисли човек, че някакви тийнейджъри с пистолети могат да водят такъв живот. Трябва да има закон против това.

— Наистина има закон — рече мрачно Лени. — Ако носиш пистолет, би трябвало да имаш разрешително.

Лъки реши, че за Лени може би ще е добре да се махне от Лос Анжелис за известно време.

— Какво ще кажеш за едно пътуване до Ню Йорк? — предложи тя. — Спомняш ли си? Едно време — ние двамата в апартамента ми.

— И големият ми стар таван — рече той с отблясък на усмивка. — Оня, който ме накара да продам.

— Можеш да се опиташ да си го откупиш.

— Не говори глупости.

— Знаеш ли, Лени — каза тя, — постоянно се сещам за онази нощ, когато стреляха по теб. Как отидох на приема и теб те нямаше, а после чух за стрелбата. Загубата на Мери Лу е ужасна, но ако бях загубила теб… нямаше да мога да живея.

— Напротив — каза той. — Ти умееш да оцеляваш. Преживяла си толкова много гадости в живота си.

— Както и ти, Лени, и повярвай ми, ще преживеем това заедно. Това е като да те ограбят: някой влиза с взлом в дома ти, взима нещата ти и се скрива в нощта. Ако го хванеш, ще се чувстваш неизмеримо по-добре.

Няколко дни по-късно тя се свърза с детектив Джонсън.

— Мислех си — каза тя, — какво ще кажете, ако наемем частна детективска агенция, за да ви помага с това разследване? Сигурна съм, че не ви достигат хора.

— Нямам нищо против.

— Ще им сътрудничите ли?

— Разбира се.

— Тогава ще го направя. О, да, искам да обявя награда за сведения.

— Понякога това помага. Друг път не.

— Да опитаме — рече Лъки.

„Майната й на системата“, помисли си тя. По един или друг начин, те щяха да заловят убийците.

И наградата от сто хиляди долара можеше да е отговорът.