Джаки Колинс
Опасна целувка (6)

Глава 6

Да се шляят и да се натряскат не бе точно това, което момчето си мислеше, че ще правят. Той си представяше нещо като секс на задната седалка на джипа или поне свирка. Уви, момичето, което обичаше да командва, имаше своя програма.

Тя го въртеше на малкия си пръст още от дете. Непрекъснато повтаряше „направи това, направи онова“ и понеже бе с две години по-голяма, а той и без друго изпитваше страхопочитание пред нея, обикновено я слушаше.

Но страхотно я ненавиждаше.

Освен това й бе навит и постоянно бе възбуден.

Сигурен беше, че ако я чука поне веднъж, това ще развали магията, с която го държеше. Междувременно тя продължаваше да му казва какво да прави.

Отидоха до един супермаркет, където тя купи десетина бири. Изглеждаше доста зряла за осемнадесетте си години и освен това познаваше момчето на касата, така че тъпанарят не си направи труда да й поиска лична карта. Беше прекалено зает да зяпа циците й.

На паркинга тя отвори две кутийки бира и му тикна едната в ръцете.

— Който свърши последен, е лайно — рече тя и веднага надигна кутийката към устата си.

Той прие предизвикателството, като удобно забрави думите на баща си, когато му подаваше ключовете за джипа.

— Но трябва да ми обещаеш, сине, че никога, ама никога няма да караш, след като си пил.

— Да, тате — отвърна му той. — Имаш думата ми.

Бирата бе леденостудена и вкусна. Не само това, ами той я победи, като пресуши кутийката си по-бързо — малък триумф.

— Не е зле — призна неохотно тя.

— Къде отиваме сега? — попита той.

— Де да знам — отвърна тя.

— Какво ще кажеш за кинце?

— Загуба на време — рече презрително тя, като си играеше с една от няколкото обици на лявото й ухо. — Киното е за тъпаците, дето нямат какво друго да правят — знаеше, че той е луд по нея, и го използваше. — Я да вземем да задигнем нещо — предложи тя, сякаш това бе най-нормалното нещо на света.

— И защо да го правим? — попита той, като подръпна ухо — навик, който се проявяваше, когато бе нервен.

— Един вид приемен изпит — отвърна нехайно тя. — Ако искаш да сме гъсти, трябва да направиш нещо, заради което да повярвам, че държиш на приятелството ни.

— Да държа ли? — попита той, като се чудеше дали това означава, че в крайна сметка ще получи свирка.

— Лесно е. Трябва само да минем покрай музикалния магазин и да видим колко диска можеш да свиеш.

— Защо да не платя? — попита той логично. — Баща ми поема сметката на кредитната ми карта.

— Какво ти става? — присмя му се тя. — Безценното татково синче не иска да се забърква в неприятности?

— Глупости.

— Какво правеше тати? — продължи тя с подигравателния си тон. — Да не те държеше заключен в Ню Йорк? Аз пък си помислих, че като си живял там, ще си по куражлия.

— Не ме е шубе — рече той, внезапно разгневен.

— Амии? Татковото синче всъщност се насира от страх!

— Глупости — сякаш за да докаже, че не е права, той отвори още една бира и отпи няколко големи глътки.

— О! — рече тя. — Господин Мъжки, а?

— Всъщност ти не знаеш нищо за мен — рече той.

— Знам абсолютно всичко за теб — отвърна тя бързо. — Бас държа, че си девствен като ученичка.

Това си беше самата истина и този факт го вбесяваше.

— Глупости — бързо отрече той.

— Добре — каза тя. — Харесвам мъже, които могат да го вдигнат и да го задържат.

Той отпи още бира. Това означаваше ли, че после ще му остави да го докаже?

Първата кутия бира го отпусна, втората помогна още малко.

— Добре, да тръгваме — рече той, като преглътна едно оригване. — Бас държа, че мога да задигна повече дискове от теб.

— Това се казва мъжка приказка — рече доволна тя. — Искаш ли аз да карам?

— Не — отвърна той. — Бомба съм.

И те потеглиха.