Джаки Колинс
Опасна целувка (60)

Глава 60

— Здравей, Лъки — рече Бриджит, когато най-после пристигна в къщата.

— Крайно време беше! — възкликна Лъки. — Почвах да си мисля, че сте си заминали за Европа!

Това бе казано като шега, но Бриджит изглежда не я схвана. Освен това не се извини, задето закъсняха толкова, което подразни Лъки.

— Това е съпругът ми, Карло — рече Бриджит, а обичайният й темпераментен тон сега бе странно равнодушен.

— Къде ми е прегръдката? — попита Лъки, за да разведри обстановката. Веднага забеляза, че Бриджит е изтъняла и раздразнителна, с празен поглед и вяло изражение. Докато Карло — висок, представителен мъж с арогантни черти и дълга, русолява коса — пращеше от здраве.

Бриджит я прегърна отпуснато.

„Прекалено кльощава си!“, искаше веднага да каже Лъки. Но не го направи, понеже определено не беше нито времето, нито мястото за това.

— Радвам се да се запознаем, Карло — рече тя с приятна усмивка. — Всички с нетърпение очаквахме да те видим.

Той хвана ръката й, като я вдигна до устните си и остави една почти незабележима целувка.

„Долнопробен артист, помисли си тя. Надушвам ги от два километра. Долнопробен артист, облечен в костюм за пет хиляди долара и с часовник „Патек Филип“ за двадесет хиляди. Проклятие!“ Явно не беше от пестеливите.

— Къде е Боби? — попита Бриджит.

Лъки погледна внимателно кръщелницата си. Бриджит се бе превърнала в сянка на някогашното жизнерадостно и свежо момиче. Нещо определено не беше наред.

— Замина на гости на общите ви роднини в Гърция — отвърна тя. — И ти може да се замислиш дали да не го направиш в скоро време.

— Може би — каза смътно Бриджит.

— Не планираме да ходим в Гърция — рече Карло.

„Тебе пък кой те е питал?“, помисли Лъки, като се огледа за Лени. Къде ли беше сега? Нямаше търпение да чуе неговата преценка.

— Е — рече тя бодро, — какво беше това тайно измъкване и женитбата? Много добре знаеш, че щяхме да ти устроим невероятна сватба. Всички са разочаровани.

— Двамата с Бриджит не държим на тези разточителни холивудски церемонии — рече Карло с нотка на презрение. — Предпочетохме да се оженим в двореца на родителите ми. Той е притежание на семейството ми от векове насам.

— Колко хубаво — рече остро Лъки. — Ако знаехме, щяхме да дойдем дотам.

— Съжалявам — рече Бриджит, малко овчедушно. — Не сме го планирали… просто го направихме.

— И с какво точно се занимаваш, Карло?

— Инвестиции — отвърна той, загледан в екзотично красивата тъмнокоса жена с опасните черни очи. Трудно можеше да я омая, инстинктивно разбра той. Трябваше много да внимава с нея.

— Звучи интересно — рече Лъки, като реши, че Карло е арогантно копеле.

— Така е — отвърна той.

Като пристигна Лени, във въздуха се носеше прикрита враждебност.

— Лени, запознай се с Карло, съпругът на Бриджит — рече Лъки.

— Поздравления — рече Лени, като взе Бриджит в голяма мечешка прегръдка. — Как е любимото ми златно момиче?

— Женено — изкиска се тя, като се чувстваше малко лекомислена.

— О, да, знаем — рече той със сърдечна усмивка.

— Къде са Мария и малкия Джино? — поинтересува се тя.

— Легнаха си — отвърна Лъки. — Но Стивън е някъде наоколо. И знам, че големият Джино умира да те види, така че защо не отидем да го намерим?

— Веднага се връщам — рече Бриджит на Карло.

— Ще дойда с теб — каза той бързо.

— Мисля, че с мен е в безопасност — прекъсна го Лъки и отведе Бриджит от съпруга й. — Е — рече тя веднага, щом се отдалечиха достатъчно, за да не се чува, — как си?

— Отлично, Лъки. Казах ти го по телефона.

— Изглеждаш ми малко бледа.

— Така ли? — рече Бриджит, изпълнена с вина, защото ако Лъки знаеше каква е истината…

— Да, наистина си бледа.

— Прекалено много пътуване — обясни Бриджит. — Още не съм се оправила от часовата разлика след полета. Направо е убийствено.

— Какво ще кажеш утре да идем някъде на обяд само двете? — предложи Лъки. — Така ще можем да си поговорим.

— Можем да говорим и сега.

— Не и когато съпругът ти кръжи на крачка разстояние — рече Лъки. — Знам, че италианците се държат малко… собственически не е точната дума!

— Карло не се държи собственически — рече Бриджит, като веднага тръгна да го защитава.

— О, не ми ги разправяй тия — рече Лъки. — То си личи.

— Не, той не е такъв — упорстваше Бриджит.

— А, ето го и Джино — рече Лъки, като отказа да спори с кръщелницата си. — На осемдесет и седем и още се държи.

Джино скочи на крака, когато се приближиха.

— Здрасти, детко! — обърна се той към Бриджит, като сложи пръст на бузата си за целувка. — Значи взе, че се ожени, а? А пък аз очаквах да съм ти кум.

Бриджит го целуна по двете бузи. Винаги беше изпитвала особено слабост към него.

— И без това си ми повече от кум — рече тя, като добави и една топла прегръдка.

— Да, да, как не — рече той засмян. — Бас държа, че на всички така разправяш.

— Разбира се, че не.

Внезапно Лина се промъкна иззад Бриджит, като сложи ръце на очите й.

— Изненада! — извика тя.

— Я! — възкликна Бриджит, като се измъкна. — Какво правиш тук?

— Негодница! — рече Лина щастливо ухилена. — Избяга и надяна брачните окови, без дори да ми кажеш! Мислех, че ще правим двойна сватба!

— Съжалявам — отвърна засмяна Бриджит.

— О, я се виж — добави Лина. — Трябва да си свалила поне пет килограма. Това пък защо?

— Такъв е новият ми имидж — обясни Бриджит. — Реших, че е време да се отърва от бебешките тлъстинки.

— Бебешки тлъстинки, на баба ми фърчилото — извика Лина. — Слаба си като вейка. Боже, какво ще каже агентката ти.

— Нищо, защото зарязах работата.

— Зарязала си работата? — възкликна Лина. — Ти?

— Да, аз.

— Не разбирам. Защо? Да не си бременна?

Тя не смяташе да казва на никой, но сега й се стори идеалната възможност да го оповести. Тя си пое дълбоко въздух и заяви направо:

— Всъщност да.

Лъки отново бе шокирана. Ако Бриджит бе бременна, защо не изглеждаше по-здрава?

— Откога? — попита тя бързо.

— От няколко месеца — отвърна мъгляво Бриджит.

— Само така, момиче! — окуражи я Лина, явно зарадвана за приятелката си. — Надявам се аз да съм кръстницата. Нали знаеш, черната кръстница. Харесва ми!

— И на мен — рече Бриджит и внезапно й се прииска да избухне в сълзи. Не знаеше защо, но като видя приятелите и семейството си, сякаш си припомни всички хубави моменти. Карло я бе държал изолирана толкова дълго, че тя бе забравила какво е да си с хора, които искрено обичаш.

„Аз взимам хероин, помисли си тя. Повечето време съм в абсолютна мъгла, причинена от дрогата. Ето как ме държи под контрол. Трябва да се измъкна от него. Той изсмуква живота от мен.“

О, боже, какво се бе случило с нея? Като че повтаряше грешките на майка си.

Преди да може да си помисли още нещо, Карло се приближи и собственически сложи ръка на рамото й.

— Е — рече Лина, като размаха пръст към него. — Не си ли ти коварния… татко!

— А — отвърна Карло, доволно ухилен, — значи Бриджит ти е казала.

— Това е фантастична новина! — рече ентусиазирано Лина. — Фредо знае ли? Направо ще изперка!

— Не, сега за пръв път казваме на някого — рече Карло. — Наистина е прекрасна новина. Исках Бриджит да я сподели първо с най-близките си хора.

Лъки го гледаше как говори. Имаше нещо фалшиво и студено в тези леденосини очи, нещо, на което не се доверяваше. Тя рязко се отдалечи и потърси Лени, за да го попита за мнението му.

— Не е на добре — рече намръщен Лени.

— Защо?

— Ще ти кажа, Лъки. Според мен тя взима наркотици.

— Какво…? Искаш да кажеш марихуана, нещо такова, нали?

— Не, Лъки. Тя е на твърда дрога. Виж й очите, после погледни колко е слаба. Това не е нашата Бриджит.

— Боже мой! А, тя току-що ми сервира голямата новина — рече Лъки, като се надяваше Лени да греши. — Бременна е.

— Най-добре сериозно си поговори с нея.

— Утре ще обядваме заедно. Ще разбера всичко.

— Това е добре.

— А за него какво мислиш? — попита Лъки.

— Не е от моята кръвната група. Ти какво мислиш?

— Мошеник-хубавец с голяма пишка — рече тя равно. — Такива ги надушвам отдалече.

Лени кимна.

— И така, Лъки — рече той, като се опитваше да прозвучи нехайно, — взе ли решение относно Алекс?

— Какво решение? — попита тя невинно, макар че знаеше точно за какво става дума.

— Няма да правиш филм с него, нали? — каза той, явно напрегнат.

— Защо постоянно ми натякваш за Алекс? — отвърна тя раздразнено. — Ние сме приятели, това е всичко.

— Приятели, друг път.

— Не ме поставяй в неудобно положение, Лени. Щом казвам, че сме приятели, най-добре ми повярвай.

— Кой те поставя в такова положение? Аз само те моля да не работиш с него.

— В това няма никаква логика — рече гневно тя. — Имам проект, който искам да направя, и по една случайност той е свързан с Алекс. Голяма работа, мамка му. Приеми го и толкова, Лени.

— Значи ми казваш, че ако става въпрос за избор — разгорещено отвърна той, — ти ще избереш Алекс?

— Принуждаваш ли ме да избирам?

— Исусе! Наистина започваш да ме вбесяваш.

— Като че ли ти не ме вбесяваш!

— Никога не правя нещо, за да те вбеся. Аз съм идеалният верен съпруг и искам от теб нещо съвсем дребно…

— Лени, може ли да поговорим за това по-късно? Сега не е точно най-подходящият момент.

— Както кажеш — рече той. — Както обикновено, все ти имаш думата.

 

 

По време на вечерята Бриджит се почувства по-добре. Радваше се, че е сред хората, които я обичат. От време на време хвърляше по един поглед към Лина, която се бе залепила за Стивън.

Лъки забеляза, че колкото повече се оживяваше Бриджит, толкова по-необщителен ставаше италианският й съпруг. Тя се опита да подхване разговор с него.

— Къде смятате да живеете? — попита тя.

— Може би ще купим къща в покрайнините на Рим — отвърна нервно той, без да изпуска жена си от очи.

— Бриджит няма ли да се чувства самотна? — подметна Лъки. — Все пак ще е в чужда страна, не говори езика, не познава никого. Ще бъде изолирана от града с бебе, за което да се грижи.

— Бриджит не се нуждае от други хора — отвърна накратко Карло.

— Трогателно е, че знаеш толкова много за нея, макар че се познавате едва от три месеца.

— Лъки — рече той, като спря злобния си поглед върху нея. — Съзнавам, че се ръководиш от интересите на Бриджит, но вече е време да престанеш. Тя не ти е дъщеря. Сега е моя съпруга. И аз ще се погрижа да е щастлива.

— Сигурна съм, че ще го сториш — промърмори Лъки. — Има само една малка подробност — тя не изглежда щастлива.

— Говориш глупости — сопна й се Карло. — И се държиш грубо.

— Нима? — рече Лъки, като си помисли какъв надут задник е той. — Бях най-близката приятелка на майка й и откакто Олимпия вече не е сред нас, аз се грижа за Бриджит. Така че гледай да се държиш добре с нея, иначе ще отговаряш пред мен.

— Това заплаха ли е? — попита той, като повдигна аристократичната си вежда.

— Не е заплаха, Карло — отвърна спокойно Лъки. — Само ти казвам как стоят нещата. Може да си бил сам с нея през последните няколко месеца, но в бъдеще аз ще следя какво става. И между другото, говорих с адвокатите на Бриджит в Ню Йорк. Няма нужда да се намесваш в начина, по който се грижат за наследството й. Тя няма да наследи основната част от богатството си още пет години, така че те съветвам да си траеш. След пет години, ако още сте женени, Бриджит със сигурност ще е много радостна да остави нещата в твои ръце.

— Не ми харесва начина, по който се държиш с мен — настръхна той, вбесен от наглостта й.

— Съжалявам, Карло, но така стоят нещата. Така че ето какво ти предлагам — черните й очи станаха по-твърди. — Свикни с това.

 

 

— По каква музика си падаш? — попита Лина, като въртеше в ръката си чашата си за шампанско, докато стояха на една от кръглите маси, поставени до басейна.

— Ал Грийн, Темптейшънс, Арета Франклин. Класически соул — отвърна Стивън. — А ти?

— Соулът е готин — рече тя бързо. — Кийт Сует, Джамирокуай…

Той се усмихна.

— Обичаш да танцуваш, нали?

— Как позна?

— Понеже цяла вечер подскачаш на стола и си тактуваш с крак.

Лина се усмихна.

— Наистина ли?

— Да.

Тя отпи глътка шампанско.

— Знаеш ли, Стивън, ти наистина си готин.

— Защо го казваш?

— Ами, виж тоя твоя приятел, Джери, как му беше името, оня от Ню Йорк. Всеки път, като си говоря с него, той ме изяжда с очи като че ли съм гола или нещо подобно. Но ти, ти си съвсем обикновен. А можеше да си голям тъпанар, защото изглеждаш страхотно.

— Не говори така — промълви той смутен. — Аз не съм актьор. Няма нужда да ми вдигаш самочувствието.

— Ти си по-красив от всеки актьор, когото съм виждала — рече тя искрено. — У теб има някакъв чар като у Дензъл Уошингтън.

Той избухна в смях.

— И имаш страхотни зъби — добави тя с дяволита усмивка.

— Знаеш ли — рече замислено той. — Това е първият път, когато съм се смял, откакто Мери Лу почина.

— Още при запознанството ни ти казах колко съжалявах, като чух за жена ти — каза Лина. — Сигурно ти е било доста тежко.

— Повече от тежко. Направо невъзможно. Никой не би разбрал какво изпитвам, освен ако не е загубил някой близък човек — отвърна мрачно той. — Има сутрини, когато едва успяваш да станеш от леглото. Искаш единствено да дръпнеш пердетата над главата си и да останеш там завинаги. Това е кошмарът, който никога не изчезва.

— Мога да си представя — промълви тя съчувствено.

— Понякога, като вляза вкъщи, почти очаквам да я заваря да ме чака.

— Съжалявам, Стивън. Какво друго бих могла да кажа?

— Благодаря ти, Лина. Надявам се никога да не се наложи да преживееш такова нещо.

 

 

— Тръгваме си — рече Алекс на Лъки малко след края на вечерята.

— Защо толкова рано? — попита тя разочарована.

— Знаеш, че приемите не са ми любимото занимание — отвърна той. — Да се срещнем утре да поговорим за сценария.

Тя се поколеба за момент.

— Ъъъ… имам малък проблем с Лени.

— Какъв проблем? — попита Алекс, като я погледна проницателно.

— Той не иска да се занимавам с това.

— Това е лудост!

— Знам. И ще оправя нещата. Но междувременно не ми се обаждай. Аз ще ти звънна.

— Какво означава това?

— Означава, че ще се правя на добрата малка съпруга.

— Глупости!

— Обещавам да ти се обадя през следващите няколко дни.

— Да не би да ми казваш, че може да не работим заедно?

— Разбира се, че ще работим. Просто трябва да се оправя, както аз си знам.

— Лъки — започна той, загледан настоятелно в нея, — ще ти кажа само веднъж…

— О — рече тя, като го предизвикваше с очи, — какво ще ми кажеш, Алекс?

— Естествено, че обичаш Лени и той е страхотен човек. Но е прекалено мрачен за теб. Ти се нуждаеш от някой, който да пасва повече с начина ти на живот.

— Някой като теб, предполагам.

— Би могла да се справиш и по-зле.

— Има само един проблем.

— И какъв ли ще е той?

— Аз съм добро италиано-американско момиче. Всъщност забрави за доброто. Но ето в какво е проблемът — всеизвестно е, че ти си падаш само по азиатки.

— Ти ме уби, Лъки. Обади ми се, като се оправиш с мъжа си.

— Няма проблеми.

 

 

— И така, кажи ми, принцесо, с какво заслужих английското кралско пренебрежение? — попита Чарли, като не звучеше особено разочарован. Вече беше хвърлил око на една заместничка — изрисувана телевизионна звезда с големи цици и палав поглед.

— Какво имаш предвид? — попита Лина с престорена наивност.

— Цяла вечер говориш с оня адвокат. Даже и за пършив старчок като мен не е леко да вижда как минава в отбора на резервите.

— О, Чарли — изкикоти се тя, като се облегна на стола си. — Какво мога да направя, като ме е ударил хормонът?

— Е, значи наистина ми остава само доброто старо английско пренебрежение? — рече той ликуващо.

— Еее, стига де — енергично разтърси глава Лина. — Просто водихме много интересен разговор за околната среда, това е.

— Ти пък какво знаеш за околната среда? — изсумтя Чарли.

— Знам — възнегодува тя. — Като бях малка, често се разхождах в парка в Лондон. Обичам дърветата и тем подобни неща.

Чарли я погледна с присвити очи.

— Не съм свикнал да ме зарязват, скъпа.

— Имаш си сериозна приятелка, Чарли — изтъкна тя. — Не ставаш за женене.

— Ти пък откога пририта за женене? Понеже Бриджит вече стори пъкленото дело, дай да не останеш по-назад, така ли?

— Съвсем не — отвърна тя, като хвърли поглед към Стивън в отсрещния край на масата. — Трябва да признаеш обаче, че наистина е сладък. Пък и е от моята боя — подхождаме си.

Чарли подскочи при тези думи.

— Ха! — възкликна той. — Да не би да ми казваш, че съм прекалено бял за теб? От това ли се оплакваш сега?

— Ти си плашещо бял, Чарли. Никога ли не си излизал на слънце?

— Печенето е за филмови звезди, които си нямат други занимания.

Лина се чукна с него.

— Както и да е, не ме е поканил да излезем или нещо от тоя род.

— О — рече Чарли. — Ами ако го направи, тогава какво? Старият Чарли отива втора резерва?

Тя отново се изкикоти.

— Все пак е по-добре, отколкото изобщо да не си в отбора, нали?

 

 

Пиа чакаше Алекс до вратата.

— Съжалявам, мила — рече той. — Трябваше да обсъдя един служебен въпрос.

— Ти харесваш Лъки Сантанджело, нали? — попита тя, като излязоха от паркинга.

— Тя ми е най-добрата приятелка — отговори той, подавайки билета си на служителя, който докарваше колите.

— Не — уточни Пиа меко. — Имам предвид, че я харесваш, както мъж харесва жена.

— Откъде ти хрумна тази глупост? — каза той ядосан, че тя е забелязала толкова много.

— Женска интуиция.

— С теб съм, нали? — рече той, като си мислеше какво ще прави след малко в леглото с нея.

— Ако имаше избор, Алекс… — промълви тя.

— Не се чуваш какво говориш.

— Така ли? — саркастично попита тя, но понеже беше умна, бързо смени темата. — Виждаш ли жената и детето отсреща? Бяха тук още като пристигнахме. Приличат на цигани. По това време децата трябва да са в леглото, а не да се мотаят навън.

— Може да са се загубили — рече Алекс и само им хвърли един поглед.

— Мислиш ли, че някой може да се загуби на крайбрежната магистрала Пасифик коуст?

— Щом си толкова загрижена, иди ги попитай.

— Това и мисля да направя — рече тя и прекоси тясното шосе. Жената стана от тротоара, когато Пиа се приближи. — Извинете — рече Пиа, — притесних се, като ви гледам да стоите тук цяла вечер с детето си. Добре ли сте?

Жената кимна, като загърна тънкия си пуловер върху роклята.

— Аз… аз трябва да се видя с мистър Голдън — рече колебливо тя. — Той в къщата ли е?

— Да — отговори Пиа. — Искате ли да помоля някой да го доведе?

— Моля ви — рече жената, треперейки.

Пиа се върна при Алекс.

— Изглежда иска да се види с Лени Голдън.

— Почитателка ли му е?

— Не бих казала. Жената говори с италиански акцент. Изглеждат така сякаш цял ден са пътували.

— Може би трябва аз да говоря с нея — рече той, — да видя какво иска.

— Върви.

Той пресече улицата.

Жената го загледа, докато се приближаваше. Той също я огледа, изненадан от дивата й красота. Напомняше на младата София Лорен във филма „Две жени“. Едри гърди, дълги крака, широки бедра и облак от дълга, начупена кестенява коса. Той се зачуди дали е актриса.

— Чакате да се видите с Лени Голдън, нали?

— Точно така — рече тя, а ритмичният й глас с чуждестранен акцент бе едва доловим шепот. — Трябва да говоря с него.

— Познавате ли мистър Голдън?

— Преди пет години… се познавахме в Сицилия.

— Познавали сте се, така ли?

Тя кимна.

— Как се казвате?

— Клаудия. Мисля, че той си ме спомня.

— О, да, Клаудия — рече Алекс, когато всичко си дойде на мястото. — Имам чувството, че той наистина си те спомня много добре.