Джаки Колинс
Опасна целувка (17)

Глава 17

Ега ти, колко бързо караше! На момчето му се повдигаше, за малко да повърне, стомахът му не можеше да го понесе. Но успя да се овладее. Тя със сигурност нямаше да примре от възторг, ако я олее със стомашното си съдържание. Тази вечер бе решил да й покаже, че наистина е страхотен пич — въпреки пороя й от злобни коментари и подмятания.

Беше стоял в Ню Йорк осемнадесет месеца, върна се преди десет дни и сега тя за първи път го забелязваше. Кучка! Но тази вечер щеше да спечели вниманието й. О, да! Наистина щеше да й покаже на какво е способен.

— Къде отиваме сега?

— Джиткаме — отвърна тя мъгляво. — Търсим възможност.

— Възможност за какво?

— За каквото изскочи, тъпчо — рече тя, като му хвърли презрителен поглед.

Нямаше представа за какво говори. Но какво от това? Беше му гот. Беше с нея. Съвсем бе забравил за властния си баща, който повече от сигурно вече бе бесен, че той не се е появил за ранната им вечеря. И какво от това? Не беше длъжен да прави нещо, което не иска. И това включваше завършване на гимназия и отиване в колеж. Баща му никога не бе ходил в колеж, така че защо трябваше той да иде? Искаше да излиза и да се забавлява, а не да стои вързан в някоя скучна класна стая и да зубри безсмислени тъпотии още няколко години.

Светофарът светеше жълто, момичето форсира джипа, като се опита да мине. Твърде късно. Светна червено и тя рязко натисна спирачката.

Хрумна му, че може би трябва да си сложи колана. Но не, тя ще го сметне за глупак, ако го направи. Глупак и страхливец.

— Трябва да се изпикая — промърмори той, като усети напъна.

— Какво? — попита тя.

— Трябва да ида до кенефа.

— Я! — възкликна развълнувано момичето. — Скивай диамантите на тая кучка в съседната кола.

Трябваше да пусне една вода, при това веднага. Не можеше да чака.

— Виж — повтори момичето, като говореше тихо и бързо.

Той се наведе над нея и се вгледа в съседната кола. Видя красива негърка, седнала на предната седалка до шофьора на сребристо порше. Бе облечена в рокля с голямо деколте, имаше диамантено колие и блестящи обици.

— Е, и? — попита той.

— И ние — рече момичето, като се огледа и видя, че са единствените две коли на улицата — ще ги вземем.

— И какво ще ги правим? — попита направо той.

— Ама ти си още по-тъп, отколкото те мислех — и тя се изплю отвратена. — Гепим ли й колието и обиците, ще си докараме яки мангизи.

— Я стига — изсмя се той, убеден, че тя се майтапи.

— Искаш ли да ти духам?

Очите му се ококориха.

— А?

— Чу ме. Защото, ако те е шубе, няма да го направя.

Боже! Тя говореше сериозно.

— Естествено — рече той бързо, преди да е променила решението си.

— Тогава трябва само да размахаш пистолета пред тях и да заповядаш на кучката да ти даде нещата си.

— Ти си луда — рече той, като преглътна трудно. — Не мога да направя такова нещо.

— Добре, добре, двамата ще го направим — склони тя. — Наоколо няма никой, сами сме на улицата. Айде, тъпако, ако не действаме сега, няма да ни се удаде друга възможност.

Неясни мисли минаваха през съзнанието му. Умът му бе тотално замъглен. Повече от всичко друго искаше да се изпикае. Освен това оставаше фактът, че тя бе предложила да му духа…

Внезапно момичето натисна газта и изви джипа пред спрялото порше, като му препречи пътя.

— Мърдай! — извика тя, отваряйки вратата. — Дай ми скапания пистолет.

Той сляпо затърси пистолета, втъкнат в колана му, накрая го измъкна и й го подаде. Тя скочи от джипа и застана пред поршето, размахвайки пистолета във въздуха. Той се повлече след нея.