Джаки Колинс
Опасна целувка (11)

Глава 11

Момчето се метна в джипа, адреналинът препускаше във вените му, зрението му бе замъглено. Момичето не падаше по-долу и се хилеше лудо.

— Колко отмъкна? — попита тя, като се тръшна на предната седалка.

— Четири — отвърна той, а сърцето му биеше лудо.

— Посредствено — рече тя. — Аз имам шест. Най-добре ще е да дигаме гълъбите, преди да са пратили някой пазач да ни гони.

Нямаше нужда да му повтаря. Той включи джипа и излетяха с ръмжене от паркинга, като остъргаха една синя тойота, карана от по-възрастен мъж, който размаха юмрук към тях.

Момичето се протегна и взе една бира, отвори я и му я подаде. Вече беше пиян, но какво от това? Имаше чувството, че може да направи всичко. Не бе заключен вкъщи, а бе навън и свободен. Свободата бе хубаво нещо. Свободата бе на власт.

Момичето знаеше как да се забавлява, открай време бе така. Когато бяха малки и растяха заедно, тя винаги поемаше инициативата и му сочеше пътя. Понякога дори го защитаваше.

— Дай да видим к'во си взел? — рече момичето, като затършува из джобовете му.

— Не знаех, че трябва да избирам. Взех каквото докопах.

— Каква глупост! — рече отвратено момичето. — Трябваше да вземеш неща, които харесваме — тя измъкна един компактдиск от джоба му. — Селин Дион! — възкликна тя. — Та кой я слуша тая?

— Казах ти — рече момчето засрамено. — Не подбирах.

— Тъпак! — каза момичето, като бръкна под пуловера си и измъкна диск на Айс Ти. — Пусни това.

Той пъхна диска в уредбата. Пулсиращият рап изпълни джипа.

Момичето започна да се подрусва в такт с музиката, а после се протегна и взе цигара от джоба си, запали я, дръпна и му я подаде.

— Не пуша — промърмори той.

— Много си задръстен — рече тя. — Наистина не си поумнял в Ню Йорк.

— Там пушех трева — изперчи се той.

— Оу! — каза тя подигравателно. — Какво печено копеле си бил. Ами кока? Пробвал ли си някога?

Той поклати глава. Баща му беше против наркотиците, след като навремето бе употребявал всичко, до което успее да се докопа.

— Искаш ли да опиташ? — предложи тя. — Имам малко в мен.

— Откъде изрови кока? — попита той.

— Не се притеснявай за това — рече тя с лукава усмивка. — Мога да намеря каквото поискам. Имам приятели там, където трябва.