Джаки Колинс
Опасна целувка (1)

Глава 1

— Вземи го! — подкани го бялото момиче, като набута пистолета в ръцете на шестнадесетгодишния чернокож младеж, който веднага заотстъпва.

— Не! — извика той разгорещено. — Старият ще ми скъса задника.

Беше облечена в къса пола и прилепнала риза без ръкави. Имаше дълги крака и големи гърди. Тъмната й коса беше неравно офъкана. Тя впери презрителен поглед в момчето.

— Пъзльо! Мъничкият пъзльо на тати.

— Не е вярно! — промърмори той. Беше висок и върлинест, с широки стърчащи уши и големи кафяви очи.

— О, да — подразни го тя. — Вярно е!

Той импулсивно сграбчи пистолета от ръцете й, изсумтя и го мушна в панталоните си.

— Доволна ли си?

Момичето кимна, а бадемовите й очи заблестяха. Беше на осемнадесет, но изглеждаше по-голяма.

— Да вървим — рече тя властно. Веднага си личеше кой командва парада.

— Къде? — попита той, като му се щеше да е малко по-мила. Винаги се държеше ужасно грубо с него.

— Да се позабавляваме — отвърна безгрижно тя. — Ще направим няколко кръгчета, ще се натряскаме. Вземи колата!

Черният джип беше подарък от баща му за шестнадесетия му рожден ден, както и по случай завръщането им в Лос Анжелис, след като живяха година и половина в Ню Йорк.

— Абе не знам… — започна той колебливо, като си спомни, че тази вечер беше обещал на баща си да се прибере за вечеря, но си помисли, че идеята да се натряска с нея му се струва много по-привлекателна. — И за к'во ни е пистолет?

Момичето само изсумтя презрително, запътвайки се с нехайна походка към вратата.

Той я последва, забил поглед в краката й. Беше й адски навит и знаеше, че ако изиграе картите си както трябва, тази вечер щастието можеше да му се усмихне.