Джаки Колинс
Опасна целувка (23)

Глава 23

Рано сутринта Бриджит и Лина отидоха с лимузината до летището, и двете скрити зад големи тъмни очила — запазената марка на топмоделите. Лина се опита да подхване темата за Карло, но Бриджит я прекъсна с пръст на устните.

— Не искам да го обсъждам — напомни тя на приятелката си. — Станалото, станало. Моля те, не ме карай да съжалявам, че ти казах.

— Ха! — изсумтя Лина. — Ако не можеш да кажеш на мен, на кой друг ще кажеш? Ние сме приятелки, забрави ли?

— Казах ти само защото не исках да смяташ, че аз съм решила да го свалям, след като ти се интересуваше от него.

— Вероятно съм се отървала на косъм — замисли се Лина. — Изнасилването не ми е по вкуса.

— Нито пък на мен — съгласи се Бриджит, като се чудеше как може Лина да е толкова безчувствена, но въпреки това й прости. — Нека да се договорим да не го споменаваме повече.

— Съгласна съм — рече Лина.

Бриджит се почувства много по-спокойна. Бе твърдо решена да остави инцидента с Карло в миналото, където му беше мястото.

— Нямам търпение да се посгрея малко на слънце — отбеляза Лина, като се загледа през прозореца на лимузината в мрачния ветровит Ню Йорк. — Пораснах в Англия, където всеки божи ден валеше, да му се не види. Проклетият дъжд направо ме влудяваше.

— Мислила ли си някога да се заселиш в Ел Ей? — предложи Бриджит.

— Не — рече Лина с буен кикот. — До една година ще съм пукнала. Всички тези изкушения. Нали знаеш, че у мен няма капчица воля!

— Да не би в Ню Йорк да няма изкушения? — каза Бриджит.

— В Ел Ей губя мярката — обясни Лина. — Впрочем като стана филмова звезда, ще трябва да прекарвам повече време там.

— Трябва да се запознаеш с Лъки — отбеляза Бриджит. — Тя обича да рита задници и ще ти хареса.

— Бас държа.

— Ще ми се да приличам повече на нея — въздъхна Бриджит. — Тя има всичко. Кариера, съпруг, деца. Нищо не й липсва.

— За кого е женена?

— Лени Голдън — някога той бе вторият ми баща.

— Звучи ми сложно.

— Предполагам. То си беше сложно. За кратко Лени беше женен за майка ми, която пък бе най-добрата приятелка на Лъки.

Лимузината влезе в частния сектор на летището. Летяха за Бахамските острови с чартърен полет благодарение на „Спортс Уърлд Интернешънъл“, списанието, което организираше снимките за ежегодния си брой, посветен на спортно облекло. Тази година бяха наели шест момичета, придружавани от Шийла Марголис — редакторката на „Спортс Уърлд Интернешънъл“. С тях пътуваше и известният фотограф Крис Маршъл.

— Много си падам по Крис — въздъхна Лина. — Ще ми се да не беше женен.

— Откога това има значение за теб? — отбеляза Бриджит.

— Има, когато жена му го придружава — рече Лина, запалвайки цигара. — Не помниш ли, миналата година беше взел дъртата кранта.

— Може би тази година ще ти излезе късметът.

— Да — отбеляза Лина с горчивина. — Късмет или не — зависи как гледаш на нещата.

— Какво ще рече това?

— Аз безспорно мога да си падна по него — рече Лина, а очите й проблеснаха при тази мисъл. — И двамата сме израснали в една и съща среда и прочее. Той е роден само 5 минути преди мен. Имаме еднакво минало.

Лимузината ги закара на пистата, където ги чакаше Шийла Марголис. Тя организираше снимките, следеше за всяка подробност и не изпускаше никой от зоркото си око. Беше пълничка, дружелюбна и чаровна. Момичетата никога не се караха с Шийла — не биха посмели. Тя следеше да не прекаляват до късно с купона, гледаше да се наспят и да имат достатъчно сили за изтощителните снимки под горещото бахамско слънце. Шест дни ги държеше изкъсо, а последната нощ всички празнуваха, включително и Шийла, която предишната година видяха да излиза от стаята й в седем сутринта с една баскетболна звезда — за голямо огорчение на Лина, понеже тя го искаше за себе си и не можеше да си представи какво го бе привлякло в Шийла, която никой не би нарекъл ослепителна.

— Здрасти, Шийла — каза Бриджит, като слезе от лимузината, и я целуна по двете бузи.

— Здравейте, милички — поздрави ги Шийла, засмяна до уши.

Лина също я целуна.

— Къде е Крис? — попита нехайно тя.

— Вече се качи — отвърна Шийла, като добави кратко: — Дръж се прилично, Лина. Жена му не е с него на това пътуване.

— Оооо! — рече Лина с лукав смях. — Все пак има Господ.

Докато продължаваха да си говорят с Лина, още една лимузина спря и от нея слезе Аник Велдерфон, известна холандска манекенка. Аник бе висока, с широки рамене, великолепна руса коса и голяма усмивка.

— Здравейте, момичета — поздрави ги тя.

— Здравей, Аник — отвърнаха те в хор.

Аник заговори с шофьора си, който бе зает да разтоварва куфарите й, марка „Вюитон“.

— Има излъчването на умряла сепия! — промълви Лина.

— Стига де — упрекна я Бриджит, като сподави кикота си.

— Хайде — рече Лина. — Да идем да заемем най-хубавите места.

Крис се изправи, като ги видя да се приближават. Крис бе англичанин — двойник на Род Стюърт, само че по-млад, с дяволита усмивка и много чар.

— Привет, дами — рече той, а плътният му кокни акцент бе същият като на Лина. — Харесва ли ви ужасното време?

— Здравей, миличък — рече Лина, като се наведе за една голяма интимна прегръдка. — Чух, че си оставил твоята женичка-трохичка у вас.

— Бременна е — съобщи Крис, като закова Лина на мястото й.

— О, това е направо страхотно! — рече тя с разочаровано изражение. — И сигурно означава, че пак си забранена територия.

— Съжалявам, скъпа — рече Крис засмян. — Не съм виновен аз!

— Кой друг ще идва днес? — попита Бриджит.

— Ами освен теб — започна Крис, — Лина, Аник, Сузи и… а, да, Кайра.

— Хубаво, аз харесвам Кайра — рече Лина. — У нея има живец — точно като мен!

— Къде го криеш? — подкачи я Крис, като й намигна дяволито.

— Ще ти се да знаеш — отвърна Лина с флиртуваща усмивка.

„Започва се“, помисли си Бриджит.

— Забравих — каза Крис. — Ще дойде и Диди Хамилтън.

— По дяволите! — рече Лина, като направи погнусена физиономия. — Тя е мое копие.

— Не говори така, скъпа — зауспокоява я Крис. — Диди изобщо не изглежда като теб.

— Негърка е, нали?

— Да не искаш да ми кажеш, че всички негърки изглеждат еднакво?

— Само в тъмното — затапи го Лина.

Всъщност тя завиждаше на деветнадесетгодишната Диди, с цели седем години по-млада от нея, тя беше кльощава, с изключително големи цици, за които Лина наляво и надясно разправяше, че били силиконови.

— Тя е уличната ти версия — прошепна Бриджит. — Няма стил.

— Много благодаря. Не ми трябва моя откачена улична версия на това пътуване — промърмори Лина, като се нацупи.

Намериха си места и се настаниха.

След това пристигна Кайра Кетълман. Тя бе австралийка, над един и осемдесет, с грива от кестенява коса, тяло на сърфистка и висок, писклив глас. Наскоро се бе омъжила за свой колега манекен.

— Капнала съм! — рече тя, като се пльосна на мястото си. — Някой да носи незаконни стимуланти? Трябва ми нещо за освежаване.

— Кой не носи? — промърмори Лина.

Шийла Марголис влезе в самолета.

— Някой липсва — рече тя, като се огледа и се намръщи.

— Диди закъснява — рече Крис.

— Както обикновено — вметна Лина.

— Не, не е Диди. Друг някой липсва — рече Шийла.

— Сузи — рече Кайра. — Снощи говорих с нея.

— Сузи винаги идва навреме — рече Шийла притеснена.

— Вероятно е попаднала в задръстване — каза Лина. — Да стигнеш тук по това време, е мамата си трака.

Повечето момичета тайно завиждаха на Сузи, която наскоро бе играла главната роля в някакъв холивудски филм и в момента бе сгодена за един сексапилен филмов артист.

— Сузи е мечтата на всеки чекиджия — бе казала веднъж Лина за нея. — Може да й се нахвърлят вкупом и пак няма да се оплаче!

Сузи пристигна две минути по-късно, като се извини, задето не е могла да дойде навреме. Донесе цветя за Шийла, един рядък фотографски албум за Крис и домашно приготвени сладки за останалите.

— Ако не я познавах, щях да си помисля, че се подмазва — прошепна Лина.

— Не — рече Бриджит. — Просто е много мила.

— Кучка! — рече Лина.

След пристигането на Сузи всички седяха и чакаха още двадесет минути, преди да се появи Диди.

Тя влезе с бавна стъпка в самолета, сякаш нямаше представа, че е накарала всички да я чакат, и разяри Лина. Естествено, носеше два пъти повече багаж от всички останали, така че трябваше да чакат още, докато го натоварят.

— Закъсня — сопна й се Лина. — Не се безпокой, че караш всички ни да седим и да те чакаме като нечифтосани ергени на сватба.

— Вечно си в отвратително настроение — рече Диди, като изпрати въздушни целувки на Крис. — Да не би да си в менопауза?

— Какво каза? — попита бясна Лина. — Аз съм на двадесет и шест, за бога.

— О, съжалявам — рече Диди, въплъщение на моминската невинност. — Изглеждаш много по-голяма.

Двете чернокожи манекенки се гледаха злобно. Това ще е забавно, помисли си Бриджит. Лина закопча колана си, кипнала.

— Повече никога няма да ида на снимки с тази крава! — промърмори тя злобно. — Край.

— Не й обръщай внимание — рече Бриджит.

— Вечно се ебава с мен. Чу ли какво ми каза?

— Всички знаят, че само се опитва да те вбеси — каза Бриджит, като се опитваше да я успокои.

— Няма защо да търпя тези гадости — рече замислено Лина. — На кой му пука за тъпото „Спортс Уърлд Интернешънъл“? Наистина ще я убия, ако я лепнат на корицата, вместо мен.

— Няма да я изберат — увери я Бриджит.

— Лесно ти е да го кажеш, миналата година избраха теб. А мен никога, нали? Сигурно съм прекалено черна.

Самолетът започна да се носи по пистата.

Бриджит се облегна назад и затвори очи. Всеки ден си мислеше едно и също. Това е началото на цял нов живот. Но къде я отвеждаше? Сякаш живееше единствено когато бе пред обектива. Но все пак и най-дебелата папка с корици и изрезки от списания не можеше да я топли нощем.

Никога нямаше да намери мъж, на когото да се довери, и който да се отнася добре с нея. Всички до един се бяха оказали неподходящи. И въпреки това тя най-много искаше да срещне подходящия мъж. Да се засели някъде, да има семейство. Да е нормална.

Е… имаше си кариера и засега трябваше да се задоволи с нея.

 

 

Бриджит обичаше вълнението по време на снимки — да се мотае на място, което преобръща живота й напълно. Като станеше сутрин, не се налагаше да взима решения. Имаше хора, които слагаха грима й, правеха прическата й и избираха дрехите. Грижеха се за всичко.

Към това се прибавяше и приятелството с останалите момичета. Бриджит се разбираше с всички. Топмоделите — рядък и екзотичен вид. Дългобедрести момичета с тънки талии, гриви от лъскава коса, безупречна кожа, страхотни усмивки и голямо самочувствие.

Рано сутринта Бриджит и Лина направиха дълъг крос по брега, преди да нахълтат в хотелската стая, където стояха дрехите за предстоящите снимки. Днес започваха с групови снимки, така че Лина, естествено, бе решила да блесне след останалите. Тя затършува през редиците от окачени тоалети и накрая избра скандално изрязани бански в две части от леопардова кожа със саронг в същия десен.

— Това ще свърши работа — рече тя, като свали шортите и фланелката си и облече сексапилните бикини. — Мислиш ли, че Крис ще ме хареса в това?

Бриджит вдигна рамене.

— Не знам и не ме интересува.

— Благодаря за подкрепата — рече Лина и заподскача като породист кон, който чака сигнал за началото на надбягването.

— Знаеш, че те подкрепям — рече търпеливо Бриджит. — Само не разбирам защо имаш това извратено желание да спиш с женени мъже? Какво удоволствие ти носи това?

— Мисълта, че ме искат повече от всеки друг — рече Лина, облизвайки плътните си устни. — И че някой път може да ме имат, а друг път — не.

— Никога ли не се замисляш за съпругите им? И какво им причиняваш?

— Какво им причинявам, ако дори не подозират? — попита предизвикателно Лина.

— Щеше ли да ти харесва, ако твоят мъж спи с някоя красива манекенка? — попита Бриджит, като се опита да я вразуми, макар и да знаеше, че само си хаби усилията.

— Време е да пораснеш, бейби — заяви Лина с мъдро кимване. — Предложи им минет и те са твои. Няма значение какви са. Политици, актьори или заварчици. Повярвай ми, всички са абсолютно еднакви.

— Вярваш ли в това?

— Да. А ако ти не разсъждаваш така, значи си наивна — рече тя, като едва сподави прозявката си. — Но пък аз забравям, че наистина си наивна. За момиче, което ще наследи толкова пари, ти изобщо не си научила нещата от реалния живот. Кога ще получиш всичко?

— И сега имам достатъчно, за да съм щастлива — рече Бриджит, като не искаше да обсъжда парите си, понеже мразеше всеки намек за положението й на богата наследница.

— Да, но няма ли да получиш няколко милиарда долара или нещо подобно? — попита Лина настоятелно.

— Когато навърша тридесет — отговори Бриджит, като си помисли, че не тръпне в очакване на този ден поради куп причини. Многото пари носеха много проблеми.

— Хмм… най-добре да не издаваш тази дребна информация — посъветва я Лина. — Понеже, ако го направиш, мъжете ще нахлуват като буря в живота ти.

— Според теб това ще е единствената причина, поради която мъжете ще ме преследват, така ли? — попита Бриджит леко раздразнена.

— Не се нервирай — рече Лина, като отново се прозя.

— Знаеш какво имам предвид. Така и така си страхотна. Можеш да имаш, който си поискаш, със или без пари.

— Проблемът е — рече Бриджит с копнеж, — че не искам кой да е.

— Вярно, забравих, че говоря с Мис Каприз — подметна Лина, все още застанала пред огледалото. — Ние двете се разбираме така добре, защото се харесваме на различен тип мъже. Ти си руса и пищна, а аз — екзотична дебнеща черна пантера — тя се изкикоти на собственото си описание. — Мислиш ли, че мъжете ме намират… опасна?

— Ти направо им взимаш страха, Лина — отвърна отчетливо Бриджит.

— На кого взимаш страха? — попита Кайра, като влизаше в стаята.

— Лина плаши мъжете — отговори Бриджит — с хищническия си вид.

— Искаш да кажеш внимателно култивирания вид, който казва: „Пукнете се от яд“? — рече Кайра, като отметна блестящата си грива, приближавайки се към редиците с дрехи. — Със сигурност върши чудеса на подиума.

— Тайната на успеха ми! — изкиска се Лина. — Я да видим какво ми донесе… Четири рок звезди, един мрачен Джеймс Бонд, състезател по тенис, двама милиардери…

— Достатъчно! — извика Кайра с високия си писклив глас. — Караш ме да ти завиждам. Преди да се оженя, имах само една рок звезда и той бе много зян в леглото.

— Кой? — полюбопитства Лина.

— Флик Фонда.

— Бинго! — изкрещя тържествуващо Лина. — Последното ми завоевание! При репутацията му на жребец и всичкото това кълчотене по сцената човек би помислил, че ще е страхотен изпълнител.

— Голям инструмент. Но няма представа какво да прави с него — заяви Кайра.

— Точно така! — извика Лина, напълно съгласна с мнението й. — Нарича го „моят прът на радостта“. Но единственият, който получава някаква радост, е самият той!

— След като постоянно се оплакваш от рок звездите — намеси се Бриджит, — защо спиш с тях?

— Има твърде много жени, които чакат да ги обслужат — рече мъдро Лина. — Пак по същата причина повечето манекени са скучни в леглото.

— Моля, моля — възнегодува Кайра, доста обидена.

— Красотата невинаги е хубаво нещо — продължи Лина. — Когато съм с някой пич, аз се раздавам цялата!

— И аз така съм чувала — рече Кайра с намекващ кикот.

— Особено, ако ми купуват подаръци — добави Лина, като вдигна ръка към диамантените си обици.

— Каква е тази твоя мания за подаръци? — попита Бриджит, искрено озадачена. — Можеш да си позволиш да си купиш всичко.

— Знам — отвърна лекомислено Лина. — Мисля, че е задето съм била лишавана като малка или някаква подобна глупост.

Шийла нахълта в стаята, следвана от Диди и Аник.

— Бриджит, скъпа — каза тя, — може ли да поговоря с теб за момент? Въпросът е… личен.

Лина повдигна вежда.

— Личен? — повтори тя, сякаш имаше право да знае всичко, което се случваше с Бриджит.

— Ела с мен, скъпа — каза Шийла, излизайки от стаята.

Бриджит я последва.

— Какво има, Шийла? — попита тя.

— Ами… ъъъ… обади се кръстницата ти, Лъки Сантанджело.

— Така ли? — рече изненадана Бриджит.

— Опитала се да се свърже с теб в апартамента ти, но ти вече си била заминала — продължи Шийла. — После се свързала с агенцията и те ми се обадиха тук.

— Какво е станало?

— Имало е нещастен случай, скъпа. Лъки искаше да се увери, че си узнала за това, преди да го прочетеш във вестниците.

— Лъки добре ли е? — попита Бриджит, а коремът й направи лудо салто.

— Нищо й няма — отвърна Шийла, като се спря за миг. — Просто… ами, Лени Голдън и Мери Лу са били жертви на опит за въоръжен грабеж.

— О, господи! — възкликна Бриджит. — Добре ли са?

— Лъки иска да й се обадиш.

„Въоръжен грабеж! Една от причините да не се мести човек в Калифорния“, помисли си Бриджит.

Тя се втурна към стаята си и веднага поръча разговор с Лъки.

— Ела тук в понеделник — рече тихо Лъки. — Съжалявам, че трябва да ти съобщя това.

— Какво? — попита Бриджит, изпълнена с лошо предчувствие.

— Мери Лу… е мъртва. Знам, че би искала да присъстваш на погребението й.

Шокирана, Бриджит остави слушалката. Бе прекалено изненадана, за да заплаче, прекалено вцепенена, за да направи каквото и да било.

Сърцето й се сви при мисълта за Стивън и малката Кариока.

И тя не можеше да направи абсолютно нищо.