Джаки Колинс
Опасна целувка (93)

Глава 93

Лъки пристигна в Лома Виста, спря и паркира зад колата на Лени. Зарадва се, че той е дошъл първи. Щяха да се разходят набързо из къщата, тя да я одобри, а после двамата щяха да идат някъде да поговорят. Наистина имаше нужда да е с него, безсмислено бе да живеят разделени. Вече знаеше, че могат да се справят с това.

Излезе от колата и отиде до входната врата. Беше заключена. Опита се да позвъни, но изглежда звънецът не работеше, така че след няколко минути заобиколи отзад.

Беше почти тъмно и тя с изненада откри момченцето самичко отвън. Защо Леонардо беше тук? Тя не се зарадва.

Веднага щом я видя, той се втурна към нея, опитвайки се да каже нещо.

— Здрасти — рече тя хладно. — Майка ти тук ли е?

Момчето поклати глава лудешки, като я задърпа за сакото.

— Какво има? — попита тя подразнена.

Той започна да я дърпа покрай басейна към задния край на къщата, където в спалнята светеше и се чуваше силна класическа музика. Когато се приближиха, тя видя всичко през големите стъклени прозорци.

Видя Клаудия да танцува гола.

— О, боже мой! — възкликна тя. — Копеле такова! Лени Голдън. Дотук беше. Писна ми от теб.

Без да се замисли, тя бързо се обърна, за да си тръгне.

Момчето продължаваше да я дърпа за сакото, като се опитваше да я върне обратно, издаваше гърлени звуци, сочеше и отчаяно се опитваше да й обясни нещо.

Тя се извърна, като се канеше да каже на глупавото момче да я остави, когато видя Лени почти висящ на една греда, с овързани ръце и крака.

И после видя мъжа, който седеше на стола с пистолет в скута си.

И тогава разбра.

И се уплаши.

И усети какво трябва да направи.

Хвана момчето, направи му знак да мълчи и го дръпна със себе си, докато се запромъкваха обратно в посоката, откъдето дойдоха. В другия край на басейна тя го бутна в храстите.

— Скрий се! — прошепна тя яростно. — Мълчи. Muto! Muto!

Момчето клекна, като разбра какво му казва тя.

Усети как адреналинът й се покачва. Стигна до входа на къщата и отиде до колата си. Като стигна до клетъчния си телефон, бързо се обади на полицията, за да повика помощ, а после се протегна към жабката си и взе пистолета си.

През главата й препускаха милиони мисли. Трябваше ли да чака ченгетата?

Не. Ами ако докато чакаше, нещо се случеше с Лени? Трябваше да действа сега.

Като порови в чантата си, откри една кредитна карта и се приближи до входната врата. Преди години Буги я бе научил как да влиза навсякъде. За секунди се справи с ключалката и влезе в къщата крадешком, макар че никой не можеше да я чуе от гърмящата музика.

Сърцето й се бе качило в гърлото. Това не бе от нещата, в които искаше да се забърква — не и когато имаше три деца и отговорности. Но Лени бе в беда, по дяволите, нуждаеше се от нея. И тя щеше да му помогне.

Дюк почваше да се отегчава от танците на момичето. Тя бе тромава, а не грациозна, както се бе надявал. Сестра му бе грациозна. Пъргава в краката и лека като перце. Той усети жал към Мейбелин, затворена в килия с момичето с остро лице и подло изражение. Нямаше търпение тя да излезе, за да могат да вършат разни неща заедно. И след като се погрижеше за доведената им баба, можеха да се върнат в къщата си и отново да бъдат истинско семейство.

— Спри да танцуваш — рече той на момичето. Тя спря, замръзнала от страх. — Иди се наведи над оная табуретка — рече той, като посочи един стол без облегалка.

Това бе най-хубавата част, да ги кара да правят каквото поиска. А днес бе още по-хубаво, защото си имаше и неохотен воайор, овързан като коледна пуйка, принуден да наблюдава това, което не искаше да вижда.

— За бога — извика Лени. — Остави я на мира.

— Защо? — попита Дюк, доволен от факта, че Лени Голдън не се страхува да говори. — Да не си я пазиш само за себе си?

— Кучи син, гадно страхливо копеле — извика Лени.

— Не слушай приятеля си, скъпа — рече Дюк, без да мигне. — Наведи се над оня стол. И ТО ВЕДНАГА!

Клаудия скочи да му се подчини.

— Исусе! — простена Лени, като предчувстваше какво ще последва. — Не прави това.

Дюк се изправи, свали ципа на панталоните си и извади възбудения си пенис. Беше малък, но можеше да върши това, за което му трябваше.

Той бавно се приближи към стола и пасивната Клаудия.

Лъки се движеше като котка по коридора, който водеше към спалнята, хванала пистолета пред себе си. Музиката продължаваше да гърми и да пречи на концентрацията й. По дяволите. Тя щеше да сгащи това перверзно копеле, който и да е той.

Стигна до леко открехната врата на спалнята и я отвори с ритник.

Най-напред видя Клаудия. Гола, наведена над една табуретка, с лице към вратата. Дюк стоеше зад нея и се канеше да я обладае. Лени висеше безпомощно на китките си.

Като в забавен кадър Дюк скочи от Клаудия и грабна пистолета си, който лежеше до него на пода.

— Пусни го! — заповяда Лъки.

— Кой, аз ли? — рече Дюк, готов за предизвикателството.

— Да, ти.

— Съжалявам, не мога да го направя.

Тя си пое дълбоко дъх. Да се разправя с маниакални убийци никога не е било любимото й занимание.

— Направи го! — рече тя. — Или ще пръсна тъпия ти мозък по цялата шибана стая.

Той обърна пистолета си към Лени.

— Ако си достатъчно бърза — рече той, а пръстът му се стегна около спусъка.

И тя знаеше, че трябва да стреля, понеже, ако се забавеше, всичко щеше да е изгубено. Тя стреля, както и той.

Куршумът му, предназначен за Лени, се спря в Клаудия, която се хвърли пред Лени точно когато Дюк стреля. Куршумът на Лъки прониза сърцето на Дюк.

Той се свлече на земята с изкривена усмивка на бебешкото си лице. Всичко свърши.