Джаки Колинс
Опасна целувка (3)

Глава 3

— Фантастично! Невероятно! Още! Още! Дай ми тези устни! Тези невероятни устни! — Фредо Карбанадо я ласкаеше окуражително, а изразителните му италиански очи проблясваха сладострастно над фотоапарата. — Тези устни ме опияняват. Още! Белисима! Още!

Бриджит плавно се движеше пред фотоапарата, като заставаше в позите, които Фредо изискваше от нея. Беше руса, с блестяща прасковена кожа, огромни сини очи, обрамчени с дълги мигли и плътни чувствени устни. Поразително красива с атрактивния си вид на жена-дете, сексапилът й се дължеше отчасти и на усещането за уязвимост, което внушаваше.

— Стига, Фредо — скара му се тя, като намести горната част на разголената си дантелена рокля с цвят на кафе. — Колко пъти трябва да ти повтарям? Не държа да слушам репертоара ти. Запази си го за някоя ококорена кандидат-звездичка, която ще се опива от тъпите ти лафчета.

Фредо се намръщи, за пореден път учуден, че Бриджит не си пада по него, както останалите модели.

— Бриджит! — рече той тъжно, като сведе апарата си и направи разочарована физиономия. — Защо ти винаги толкова подла?

— Не съм подла — отвърна тя с равен тон. — Просто съм честна.

— Не, ти подла — настоя Фредо намръщен. — Подла и опака.

— Благодаря за комплимента! — вметна тя саркастично.

— Но Фредо знае какво трябва на теб — рече италианецът, като кимна мъдро.

— И какво ли ще е то?

— Мъж! — заяви тържествуващо Фредо.

— Ха! — изсмя се Бриджит, като смени предизвикателната си поза. — И какво те кара да мислиш, че мъжете ме интересуват? Може да си падам по жени.

— Алилуя! — възкликна Фани, чернокожата й гримьорка лесбийка, като пристъпи напред. — Ей ме тук! Ти само ми свирни!

Бриджит се изхили.

— Само се бъзикам с господин Очарование — рече тя сладко.

— Като че ли не знам — отвърна Фани, като докосна пълните устни на Бриджит с една самурена четчица. — Нямаш представа какво изпускаш. Жените нямат равни, милинка!

— Може ли да увеличим малко музиката — помоли Бриджит. — Обожавам Монтел Джордан.

— Че как иначе? — рече Фани. — Ако някога реша да обърна резбата, това ще е мъжът, заради когото ще го сторя!

— А ако аз я обърна — отвърна Бриджит, — определено ще се спра на Кей Ди Ланг. Видях я на един благотворителен концерт миналата седмица, излъчва някаква луда сексуална аура. Нещо подобно на Елвис.

— Внимание, лесбита! — рече със стържещ глас Мастърс, стилистът й, кльощав като скелет мъж, облечен в жълт комбинезон и с щръкнала остра коса в същия цвят.

— Изчезни! — изкикоти се отново Бриджит.

Тя обичаше дружеските отношения, които се създаваха по време на снимки. Тези хора бяха семейството й — макар че Фредо бе непоправим развратник. Тя не би си и помислила да се поддаде на малко съмнителния му чар. Той бе фотограф-звезда и сменяше моделите като носни кърпички. Прелъстяваше ги, а после ги изоставяше като истински Дон Жуан.

Бриджит го гледаше как танцува напред-назад зад апарата си. Фредо в никакъв случай не можеше да се нарече красив. Имаше голям нос, малки очички и заплашително гъсти вежди. Освен това бе страшно нисък, което не личеше да го притеснява, тъй като повечето от завоеванията му се извисяваха над него. Най-добрата й приятелка Лина я бе предупредила да внимава.

— Стой далеч от Фредо — бе казала тя, обръщайки многозначително очи. — Този тип чука и разправя. И въпреки хвалбите си има мъ-ъ-ъ-ничко пишле! Така че, миличка, не си и помисляй да го пробваш.

Лина бе невероятно екзотична на вид негърка от лондонския Ийст Енд. Беше двадесет и шест годишна, с една година по-голяма от Бриджит, и въпреки коренно различната среда, в която бяха отрасли, през последните осемнадесет месеца двете станаха много близки приятелки. Бриджит наскоро си бе купила апартамент в сградата на Лина, така че сега бяха съседки на Сентръл парк саут.

В модната индустрия и двете се ползваха с репутацията на топмодели, макар че самата дума „топмодел“ ги караше да избухват в неудържим смях.

— Топмодел, на баба ми гъзът! — възкликваше Лина. — Да ме видят сутрин с ролките на главата! Някой със слабо сърце ще вземе да се стресне!

— Мога да го потвърдя — отвръщаше Бриджит.

Идваше ред на Лина.

— Ами ти, като си без грим? Приличаш на мишка, овъргаляна в брашно!

За разлика от Бриджит, Лина скачаше от мъж на мъж с реактивна скорост. Рок звездите й бяха слабост, но нямаше нищо против който и да е друг, стига да е изключително богат и да й купува щедри подаръци. Лина обожаваше да получава подаръци. Другото й любимо занимание бе да урежда срещи на приятелката си, но Бриджит винаги се измъкваше от всякаква обвързаност. Имаше опит с мъжете и според нея те означаваха само проблеми. Първият й приятел бе млад актьор, Тим Уийлт. Тя бе невинно влюбено девойче; той — амбициозен мъж с планове за бъдещето. Смазаха го от бой и го убиха — само заради връзката му с нея.

Последва плашещата среща с главния враг на семейство Сантанджело, Сантино Бонати, който се опита да упражни сексуален тормоз над нея и нейния полубрат, Боби, още като деца. Тя застреля Сантино със собствения му пистолет. Лъки се опита да поеме вината, но Бриджит направи всичко възможно, за да излезе истината наяве. Съдията обяви случая за убийство при самозащита и отсъди да се подписва в полицията веднъж месечно в продължение на една година. След това делото приключи.

После дойде Пол Уебстър. Харесваше го от доста време, но накрая се сгоди за богатия син на един от конкурентите на баща си. Когато Пол най-накрая се втурна да я сваля, тя реши, че кариерата е по-важна от който и да е мъж, така че прекрати годежа си и се концентрира върху успеха си като модел. За съжаление един от първите хора, с които се свърза в модния свят, бе Мишел Ги — виден импресарио, който се оказа извратен перверзник и я караше да снима сцени с други момичета, а после я изнудваше със снимките. Лъки още веднъж й се притече на помощ. Бриджит обичаше Лъки и й се възхищаваше. Тя беше нейна кръстница и истинска приятелка.

След катастрофалното си преживяване с Мишел Ги Бриджит престана да се занимава с мъже и стана изключително подозрителна към намеренията им. Като изключим кратката й афера с един манекен, Айзък, тя не се бе обвързвала с никого.

— Не ти ли липсва сексът? — питаше я постоянно Лина след страстна нощ с поредния — понякога женен — фронтмен на нашумяла рок банда.

— Съвсем не — отвръщаше безгрижно Бриджит. — Чакам подходящия човек, а после ще си наваксам пропуснатото.

Истината бе, че тя се страхуваше от сериозно обвързване. За нея мъжете означаваха бедствия и опасности.

От време на време ходеше на срещи. Не че й харесваше да я ухажват — вечно се повтаряше една и съща песен. Вечеря в моден ресторант, после по няколко питиета в нашумял клуб, неизбежното опипване, а после, още щом направеха първата сериозна стъпка, тя им биеше шута — спокойно и без съжаление. Бриджит бе открила, че това е единственият начин.

— Какво ще правите довечера с Лина? — попита Фредо, без да спира да снима.

— Защо? — попита на свой ред Бриджит, като сменяше позите толкова бързо, колкото той щракаше копчето на апарата си.

— Защото имам един братовчед… — започна той.

— Не! — прекъсна го тя твърдо.

— От Англия.

Тя повдигна вежда.

— Английски братовчед?

— Карло е италианец като мен, но работи в Лондон.

— И ти му обеща да му уредиш среща с две известни млади манекенки, така ли?

— Не е така, cara.

— Бас държа!

— Карло е сгоден.

— Още по-добре — рече Бриджит, като енергично поклати глава. — Последно кръшкане преди сватбата. Без мен.

— Толкова си подозрителна — замърмори Фредо. — Мислех, че ние четиримата можем да идем да вечеряме някъде. Просто като приятели.

— Единственото същество, с което си само приятел, е котката ти — отвърна язвително Бриджит. — А и за нея се носят слухове…

Фани и Мастърс, които слушаха отстрани, изпопадаха от смях. Обичаха да гледат как някой отказва на Фредо — толкова рядко се случваше.

По-късно, когато фотосеансът приключи и Бриджит тръгна да излиза от студиото, Фредо я спря на вратата.

— Моля те! — проплака той. — Трябва да впечатля братовчед ми. Той е олицетворение на това, което вие в Америка наричате „гадно копеле“.

— Чудесно! — рече отсечено Бриджит. — Значи искаш от нас да вечеряме с някакъв противен тип. Започва да става все по-обещаващо.

— Бриджит — замоли я Фредо. — Заради мен. Ще ме издигне в очите му. Една голяма услуга.

Тя въздъхна. Изведнъж Фредо, похитителят на дамските сърца, й се стори уязвим и несигурен, това я трогна.

— Добре, ще питам Лина — заяви Бриджит, уверена, че Лина има много по-примамливо предложение за вечерта, докато нейните собствени планове се изчерпваха с двойна пица със сирене и сериала „Абсолютно невероятни“ по Комеди ченъл.

Фредо й целуна ръката. Все пак бе запазил италианските си маниери, макар че бе живял в Америка дълги години.

— Ти си специална жена — заподмазва се той. — Малката ми американска роза.

— Не съм ти никаква роза — отвърна тя рязко и бързо излезе от студиото.

 

 

— Недей! — нареди Лина.

— Какво? — попита Флик Фонда, женена рок звезда, чиято слабост бяха неотразимите негърки.

— Не ми докосвай стъпалата! — предупреди го Лина, като се изтърколи от последната си жертва.

— Защо? — попита той, като запълзя по леглото след нея. — Да нямаш гъдел?

— Не — отвърна сърдито тя. — Стъпалата ми са много чувствителни. Не ги докосвай!

— Стига това да е всичко, което не трябва да докосвам — рече Флик с циничен смях.

Лина отметна назад дългата си права коса — наследство от майка й, която бе испанка, и се обърна по корем. Флик даваше вид на супермен, но в леглото се оказа застаряващ и отегчителен плейбой, без никаква техника. Просто поредното завоевание в списъка със знаменитости.

Проблемът при повечето рок звезди е, че са преситени от жени. Всичко, което действително искат, е да си лежат, докато някой да им прави свирка. Не че тя имаше нещо против, но очакваше да е взаимно, а рок звездите не си правеха труда да върнат услугата.

Лина се протегна лениво.

— Трябва да си ходя — рече тя.

— Защо? — попита той, вперил похотлив поглед в гладката й черна кожа. — Нощта е пред нас. Жена ми си мисли, че съм в Кливланд.

— Значи е глупачка — отвърна Лина, като скочи от леглото в луксозния му хотелски апартамент. Беше виждала жената на Флик на някакво модно ревю. Памела Фонда, бивша манекенка, му бе родила три деца в жалък опит да го задържи вкъщи. Бедата беше, че нямаше човек, който да може задържи Флик вкъщи. Той се нуждаеше от постоянен екшън. Флик съвестно поддържаше имидж на неукротим мъжкар с вечно натопорчен член.

— Къде отиваш? — захленчи той, несвикнал жените да го оставят, освен ако той не им нареди.

— Да се видя с приятелката си — отвърна Лина, като вдигна късата си рокля „Азедин Алая“ от пода и се намъкна в нея.

— Защо да не ви заведа и двете на вечеря? — предложи Флик, като я гледаше как се облича.

— Съжалявам — рече Лина, като обу алените си обувки с изключително висок ток. — Вече имаме уговорка.

Флик протегна мускулестото си тяло, проснато напреки на леглото. Беше гол, много бял и нямаше почти никакво окосмяване, с изключение на буйните рижи косми около слабините. Освен това пак бе възбуден. Впечатляващо за почти петдесетгодишен мъж, за когото купонът никога не спира, помисли си Лина. Жалко, че не знаеше какво да прави с инструмента си. Той улови погледа на Лина.

— Случайно да забелязваш нещо, което да те задържи още малко? — попита той самодоволно ухилен.

— Не — отвърна тя с равен тон. — Не мога да закъснея за най-добрата си приятелка.

И преди да е успял да се окопити, Лина бързо си обра крушите. Като слизаше с асансьора към фоайето, тя се опита да не обръща внимание на възрастната двойка, която я зяпаше безсрамно. Жената сръга мъжа си, за да се увери, че е познал известната манекенка.

Лина бе свикнала да я оглеждат. Всъщност в повечето случаи това й правеше удоволствие. Но не и тази вечер. Тя се зазяпа на свой ред в мъжа, като многозначително облиза устни и изплези изключително дългия си език. Достопочтеният съпруг поаленя като домат.

О, да, това бе малко по-различно от живота, който бе водила в Англия, където бе помощник-фризьорка и се отнасяха с нея като с измет, защото беше млада, нямаше пари и живееше в едностайна дупка заедно с майка си. Баща й, ямаец, ги зарязал малко след като се родила, и майка й станала сервитьорка. Какъв негодник. Не че някога го бе виждала, макар че ако той някога разбереше, че му е дъщеря, сигурно щеше да допълзи, за да се сгрее малко на блясъка на славата.

Ако го направеше, тя щеше да му тегли една майна. Не й трябваше баща, беше се справила много добре и без него.

Всичко се промени, когато лелята на някаква собственичка на модна агенция я откри и настоя Лина да се срещне с племенницата й. Макар че по това време беше едва седемнадесетгодишна, племенницата забеляза потенциала й и веднага подписаха договор.

След това всичко се обърна като въртележка и тя пое с шеметна скорост към върха, като се сблъска с множество приключения по пътя.

Преди пет години се премести за постоянно в Америка, макар че прекарваше повечето време в пътуване по света. От Париж до Милано и Бахамските острови. Постоянно я търсеха и винаги бе център на вниманието.

Като стигна до долу, тя подаде на портиера десет долара, за да й повика такси, и измъкна малък клетъчен телефон от голямата си чанта „Прада“.

— Бриджит — извика тя, когато приятелката й вдигна. — Какво ще правим довечера? По една случайност съм свободна.