Метаданни
Данни
- Серия
- Лъки Сантанджело (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dangerous Kiss, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Таня Чунтова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- mehche
- Разпознаване и корекция
- ros_s (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Джаки Колинс. Опасна целувка
ИК „Прозорец“, ООД, 1999
Редактор: Флора Балканска
Коректор: Стоянка Душева
ISBN: 954–733–076–4
История
- — Добавяне
Глава 65
Мила се появи за кратко в съда, където поради сериозните обвинения срещу нея отказаха да я пуснат под гаранция. Служебният й адвокат в тинесто кафявия си костюм се опита да пледира в нейна защита, но съдията го отпрати с едно махване на ръка.
Айрина, която седеше на предната редица, не можеше да помогне — макар че бе отишла до банката и бе изтеглила всяко пени от драгоценните си спестявания, за да помогне на дъщеря си в случай, че й определят гаранция.
Може би стана по-добре, че не я пуснаха, понеже ако й позволяха да отведе Мила вкъщи, Прайс най-вероятно щеше да изпълни заплахата си и да ги изхвърли и двете. При сегашното състояние на нещата той не бе споменал повече за напускането й.
Мила забеляза Айрина и бързо отмести поглед от нея. Защо майка й не правеше нищо, за да я измъкне? Теди бе свободен благодарение на шибания си богат баща. Тя бе зад решетките, защото майка й нямаше абсолютно никакво влияние. Не беше честно.
Айрина се разкъсваше между желанието да помогне на дъщеря си и да остане предана към мъжа на живота си. Макар никога да не му го бе казвала, Прайс бе единствената й любов.
Още като навърши четири години, Мила често бе настоявала да узнае кой е баща й. Айрина винаги я лъжеше и се опитваше да я заблуждава с историята за старото гадже от Русия.
Това не беше истината. Истината бе прекалено ужасна, за да я каже на когото и да било. Истината бе смущаващата малка тайна на Айрина.
Тя никога нямаше да забрави тази паметна нощ. Прайс и Джини бяха горе в спалнята, дрогирани до безмозъчност…
Постоянно звъняха в кухнята с безумните си капризи, викаха я, нареждаха й какво да прави, командваха я. Това ставаше насред постоянни обаждания на различни търговци на наркотици.
По онова време Джини беше необикновено красива жена с коса до кръста и тяло на пантера.
Айрина изпитваше страхопочитание към красивата негърка, но същевременно я ненавиждаше. Мразеше я, защото тя беше инициаторката на безкрайните им наркомански изпълнения.
Тази нощ и двамата бяха изгубили всякакъв контрол след двадесет и четири часов запой. На третия път, когато извикаха Айрина в стаята, Джини се измъкна от леглото чисто гола, махна на Айрина да влезе при тях и заключи вратата на спалнята зад нея.
Айрина, която по това време бе двадесет и девет годишна и бе преживяла доста неща като проститутка в Русия, не се стресна. Но когато Джини отказа да я пусне да излезе, започна да се притеснява. Бе затворена в една стая с работодателя си и гаджето му. Двамата бяха голи, ухилени и надрусани, а тя бе тяхна пленница.
— Разкажи ни за Русия — рече Джини, като се просна на леглото с разтворени крака. — Чукали ли са те някога в добрата стара татковина? Някога слагали ли са ти го отзад?
Прайс лежеше на леглото и смъркаше, пушеше и се боцкаше. Той всъщност не слушаше разговора им. Идеята да я измъчват бе на Джини.
— Моля? — попита Айрина, загледана с омраза в жената.
— Я стига, Айрина, това си е чисто женски разговор — рече Джини. — Спала ли си някога с мъж? Приличаш на жена, която никога не е имала мъж. Изглеждаш страшно нервна.
Прайс се отърси от наркотичната си мъгла достатъчно, за да каже:
— Хей, бейби, какво става тук? Мислех, че ще си намерим още едно момиче за довечера. Ти ми обеща.
— Айрина трябваше да го уреди — преплете език Джини. — Но изглежда самата тя си пада по теб, Прайси. Иска твоето прекрасно черно тяло. И стегнатия ти черен задник. Да не говорим за свръхнадарения ти черен пенис.
Айрина отстъпи към вратата, давайки си сметка, че не може да излезе, защото Джини бе взела ключа.
— Свали си дрехите, мила — нареди й Джини. — И престани да се държиш толкова нервно. Знам, че си падаш по екшъна.
Айрина погледна към Прайс, за да види какво иска от нея той.
— Да, да, хайде — измърмори той и я погледна като през мъгла. — Успокой се.
— Може би й трябва едно питие — предложи Джини. — Успокой се, за бога, не изглеждаш зле, лисичке. Свали всички парцалки и обърни една чашка.
Айрина поклати глава, което вбеси Джини.
— К'во сега? Прекалено добра си за нас ли? Идваш тука от скапаната Москва или където и да е там, обаче си прекалено добра за нас? Ако искаш да работиш за тоя човек, най-добре започвай. Впрочем вече е твърде късно да ни намериш друго момиче. Ти ще си, сладурче.
Джини скочи и задърпа дрехите на Айрина като обезумяла.
Айрина не знаеше дали да се бори, или не. Трябваше да запази работата си, немислимо бе да я загуби. Нима щеше да е толкова ужасно да спи с Прайс? Не, дори напротив, стига да не беше Джини.
Джини вече бе разкъсала сутиена и пуловера й, а сега дърпаше полата й. Айрина не стори нищо, за да я спре.
Прайс се опита да се изправи.
— Хей, бейби, хубави цици — рече той, докато я докосваше, — много хубави.
Тя реши, че ако ще го прави, можеше поне да е така, че да се запомни. Вдигна ръце и махна шнолата, която държеше косата й в стегнат кок. Тя се спусна по раменете й. Дълга кафява вълниста коса, която подчертаваше слабото й лице с порцеланова кожа — пълна противоположност на Джини, чиято кожа имаше тъмночерен блясък.
После надигна бутилката водка до леглото и отпи голяма глътка, като си мислеше: „Защо не? Защо да не се позабавлявам? Не е като да не съм го правила преди.“
После се започна. Джини я опипваше, алчните й ръце бяха навсякъде, а Прайс ги гледаше и насърчаваше двете жени да продължават.
Тази нощ Айрина позволи и на двамата да се възползват от нея и скоро осъзна, че вълнението от секса с Прайс бе нещо, за което бе мечтала още откакто започна работа при него.
По-късно, когато Джини и Прайс заспаха от наркотиците, тя намери ключа, излезе, върна се в стаята си и заспа, като се утешаваше с мисълта, че никой, освен нея, няма да помни нищо. Утре отново щеше да е безличната икономка, която Джини да командва.
Шест седмици по-късно Айрина откри, че е бременна. Не каза на никого, понеже искаше да роди неговото дете. Ако имаше бебе от него, той нямаше как да не я забележи.
След като реши, че иска да роди, тя си измисли някаква история, каза му, че е бременна от някакво нейно старо гадже, и Прайс й позволи да остане.
— Щом искаш да си имаш дете, добре — рече той, въпреки истеричните протести на Джини. Тя непрекъснато настояваше да я уволни. Прайс отказа.
Когато роди, бебето беше бяло, което я обърка. Откак бе пристигнала в Америка, беше спала единствено с Прайс.
И така, бебето имаше бяла кожа. Знаеше, че няма как да убеди Прайс, че той е бащата.
Нямаше друг избор, освен да си мълчи. Ако разкриеше истината, никой нямаше да й повярва, а Джини щеше да го принуди да се отърве от нея.
Осемнадесет месеца по-късно Джини забременя и благодарение на това с непрекъснати натяквания успя да накара Прайс да се ожени за нея. Няколко месеца по-късно Джини роди Теди. На Прайс му бяха нужни четири бурни години, за да реши, че му е дошло до гуша. Той се разведе с Джини, което според Айрина беше правилната постъпка. Знаеше, че ако Прайс не се откаже от наркотиците и алкохола, с него е свършено.
Никога и пред никого не разкри кой е истинският баща на Мила.
Днес имаше изключително точни генни тестове. Ако Мила и Прайс си направеха тест, щяха да разберат без съмнение чия дъщеря е.
Но как можеше да му разкрие истината? Как можеше да му каже сега, когато подозираше, че Теди е спал със собствената си полусестра?
О, боже, какво трябваше да направи?
Замисли се за миг дали да не се довери на адвоката на Прайс, но инстинктивно усети, че Хауърд Грийнспан няма да й помогне. Сигурно имаше някой, който можеше да я посъветва. Но докато го откриеше, единственото нещо, което можеше да направи, бе да си мълчи.