Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лъки Сантанджело (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dangerous Kiss, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
mehche
Разпознаване и корекция
ros_s (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Джаки Колинс. Опасна целувка

ИК „Прозорец“, ООД, 1999

Редактор: Флора Балканска

Коректор: Стоянка Душева

ISBN: 954–733–076–4

История

  1. — Добавяне

Глава 88

Според разчетите на Карло, Бриджит трябваше да е преодоляла най-лошото. Остави я сама, защото това наистина си беше неин проблем и той не искаше да се вдигне скандал около жена му. По този начин нямаше свидетели, никакви лекари или сестри, които да й казват какъв негодник е, задето поначало я е зарибил. Кой знае какво щеше да им каже?

Сега, след като Бриджит не взимаше наркотици, той все още упражняваше контрол над нея. Тя бе негова жена, при това бременна.

Той знаеше как да влезе под кожата на Бриджит и от какво има нужда. Тя беше бедното малко богато момиче, отраснало без майчина ласка, с баща, когото почти не познаваше, и с отчаяна нужда да бъде обичана.

Истината бе, че той, граф Карло Виторио Вити, бе нейният спасител. Той бе единственият мъж, който можеше да й даде това, от което се нуждаеше тя, а именно дисциплина.

Тя сигурно щеше да му е ужасно ядосана, когато се върне в ловната хижа, но какво от това? Нищо не можеше да му направи.

Сега, след като си бе върнал Изабела, той бе друг човек. Имаше цел, към която се стремеше. Не само да вземе парите на Бриджит, но да вземе достатъчно, за да могат двамата с Изабела да са заедно, понеже тя бе единствената жена за него.

Често си мислеше за първата им среща. Тя имаше възрастен съпруг, а той бе с една от най-желаните жени в Рим. Случи се на един прием. Правиха секс в банята. Див, анонимен секс. Тя се бе засмяла, а после се върна при съпруга си и го целуна по устата, като намигна на Карло зад гърба му. Именно тогава той разбра, че са си лика-прилика. Така че, когато Изабела го помоли, той й помогна да се отърват от нещастния дъртак. И докъде го доведе това? До под кривата круша. Два дни след погребението тя избяга с дебелия оперен певец.

— Направих го само за да отклоня подозренията от нас — обясни тя. — Понеже, ако хората ни видеха заедно, със сигурност щяха да разберат, че ти уби мъжа ми.

— Аз не го убих — уточни той. — Само ти помогнах.

Изабела се бе изсмяла.

— Както и да е.

Тя имаше най-изкусителния смях на света.

Веднага щом пристигнаха в Рим, той се качи на колата си и потегли, за да върне Бриджит вкъщи.

Сега имаше нов план, а този план бе да иде с нея до Ню Йорк и да я накара да прехвърли десет милиона долара в една швейцарска банкова сметка на негово име.

А ако му откажеше… наистина щеше да съжалява.

 

 

Бриджит не можеше да стигне доникъде бързо. Изтощена и слаба, тя следваше поредица от черни пътища, които не водеха доникъде, освен в гъсти гори. Дъждът се бе превърнал от ръмене в тежък порой и тя бе мокра до кости и замръзваше от студ. Започна да се отчайва, че никога повече няма да успее да се върне в ловната вила.

Сети се, че скоро ще се стъмни, а после какво.

Започна да се паникьосва, като въртеше педалите, накъдето й видят очите. Докато внезапно се блъсна в един дънер и изхвърча от колелото, като удари главата си в земята.

Тя лежеше отстрани на калния път в безсъзнание.

А дъждът продължаваше да се лее.