Джаки Колинс
Опасна целувка (47)

Глава 47

Лъки обикаляше наоколо, търсейки Винъс и Купър. Хората се опитваха да я спрат и да я заговорят, но годините, които бе прекарала в Холивуд като ключова фигура, я бяха научили ловко да се измъква и да продължава напред. Лени бе изчезнал в тълпата от гости, а Мария бе здраво вкопчена в ръката му. Стивън и Кариока бяха тръгнали с тях.

Усети една твърде позната ръка на рамото си.

— Какво става, Лъки?

Тя се извърна и се озова лице в лице с Алекс.

— Как си, Алекс? — поздрави го тя, без дори да е сигурна дали се радва да го види, понеже той се превръщаше в усложнение, от което нямаше нужда.

— Как мина остатъкът от уикенда ти? — попита той.

— Доста добре — рече тя уклончиво. — А твоят?

— Щеше да е по-хубав, ако…

— Не започвай пак, Алекс — прекъсна го тя, като му отправи предупредителен поглед, понеже знаеше точно какво се кани да каже.

— Доколкото разбирам, сдобряването е минало добре.

— Не беше сдобряване. Бяхме разделени само за една нощ.

— Да, но тази една нощ можеше да е начало на нещо.

— Не се обнадеждавай.

Очите й оглеждаха стаята.

— Къде е липсващият съпруг?

— Тук е. И добрата новина е, че пак се залавя за работа.

— Какво прави?

— Работи по нов сценарий. Филмът ще е за насилието — отвърна тя, като извади една цигара от чантата си.

— Насилието не е жанрът на Лени — рече Алекс, изваждайки запалка. — Той е известен с комедиите си.

— Е, сега иска да напише нещо по-сериозно — рече тя и дръпна дълбоко.

— Наистина ли? — попита Алекс и я стрелна с поглед на нещо повече от най-добър приятел.

— Да, наистина — отвърна тя, като й се прииска да не е толкова дяволски привлекателен.

— Да идем на бара — предложи той, като я хвана под ръка.

— Всъщност търсех Винъс. Виждал ли си я?

Той направи жест към другия край на стаята.

— Ето я там, заобиколена от тълпа мъжища.

— Сигурно умира от кеф.

— Убеден съм — съгласи се Алекс.

— Ще я вземеш ли отново в твой филм?

— Ако намеря подходящ.

— Знам, че тя го иска. Много й харесваше да работи с теб.

— Винъс е много подценявана актриса — рече той, като поведе Лъки към бара. — Какво ще пиеш?

— Мартини с водка.

— Нека бъдат две — заръча той на бармана.

— Не мислех, че пиеш мартини — отбеляза тя.

— Не пия. Но текилата винаги ни забърква в бели, не си ли спомняш?

Беше решен да й припомни миналото в същата степен, в която тя бе също толкова готова да го погребе.

— Не, не помня — скастри го тя.

Барманът сръчно смеси питиетата им и им подаде две изстудени мартинита.

— Размисли ли отново върху разговора ни? — попита Алекс, като я поведе към един тих ъгъл.

— За кой разговор става дума? — попита тя, отпивайки от чашата си.

— Онзи за твоето продуциране.

— Не съм имала време да помисля по въпроса — излъга тя, понеже не смяташе да му казва, че Лени съвсем не е запален от идеята.

— Какво ще кажеш тримата да работим заедно? — предложи той. — Ти, аз и Винъс? Какво съчетание ще сме. Наистина можем да ги разбием.

— Много си упорит.

— Не ми е особено забавно да те гледам без работа. Не те бива за примерна домакиня, Лъки.

Тя не можа да сдържи усмивката си.

— Говориш като Лени. Днес трябваше да му приготвя сандвич, понеже според него така правели съпругите, които си стояли вкъщи.

— Бас държа, че това много ти е харесало.

Тя завъртя очи.

— Можеш да си представиш.

— Попаднах на някои интересни сценарии — рече Алекс. — Какво ще кажеш да ти ги пратя, да видим какво ще кажеш?

— Добри ли са?

— Не, Лъки — отвърна й той. — Аз се занимавам само с долнопробни проекти.

— Добре — рече тя засмяна. Ами да, ако Лени не искаше да работи с нея, как би могъл да се противопостави на сътрудничеството й с Алекс?

Само дето знаеше, че ще е против. Изобщо не се съмняваше в това.

 

 

— Това е Далия — Макс сръга Лина, която стоеше до масата с ордьоврите и нагъваше сандвичи-хапки с хайвер.

— Къде? — попита Лина, като продължи да се тъпче.

— Ей там. Жената със зелената рокля.

— О! — възкликна Лина, като огледа стройната жена, минаваща четиридесетте, с дълга тъмна коса и поразителни черти. — Страшничка е!

— Всъщност е много свястна — рече Макс. — Ако Чарли беше умен, щеше да се ожени за нея.

— Да не би да не знае, че Чарли спи, с която му падне.

— Сигурен съм, че е наясно. Но Далия е мъдра жена и е решила да не обръща внимание на това.

— Какво толкова мъдро има в това? — попита Лина, като напъха още хайвер в устата си.

— Стига никоя да не заплашва територията й, тя е щастлива.

— Коя е територията й?

— Общественият Чарли — обясни Макс. — Този, който ходи на бенефиси, връчвания на награди и събирания на гилдията и седи на почетната маса. Далия винаги го придружава в такива случаи.

„По дяволите! Отиде ми възможността да ме снимат с него.“ Тя си бе представяла как отиват на някоя премиера с Чарли, хванати под ръка, отвсякъде проблясват светкавици на фотоапарати и всички цъкат с език и им се възхищават. Майка й би умряла от кеф.

— Спри да ядеш за момент — инструктира я Макс. — Партньорът ми, Фреди Леон, идва насам. Дръж се добре. Фреди се грижи за повечето големи таланти в този град.

— Трябва ли да съм впечатлена?

— Да. И недей да му се умилкваш. Фреди има много щастлив брак.

— Разбира се — изсумтя недоверчиво Лина. — Нали всички са такива!

— Здрасти, Фреди — рече Макс, когато партньорът му се приближи. — Искам да те запозная с Лина, тя е в агенцията.

— Здравей, Лина — поздрави Фреди. Имаше безизразно лице, кафяви очи и безлично поведение.

— Аз май съм взела по-добрата ти половинка — рече весело Лина. — Надявам се да е добър колкото теб.

— Макс ще се грижи за теб — рече Фреди с равен тон. — Чувам, че сме влезли в новия филм на Чарли Долар. Поздравления.

— Не бива да казвам нищо, докато не подпиша договор.

— Няма страшно — рече той. — Ние сме вътрешни хора.

— О, да, така е — рече тя, като опита да завърже бърз флирт.

Фреди не клъвваше.

— Радвам се, че се запознах с теб, Лина — рече той и бързо продължи напред.

— Студен е — отбеляза Лина, като се върна към хайвера.

— Фреди си е такъв — рече Макс с лека усмивка. — Трябва да запомниш едно нещо в този град. Никога не пресичай пътя на Фреди Леон.

— Нямах такова намерение. О, боже! — възкликна тя. — Виж кой идва към нас сега!

— Кой?

— Флик Фонда.

— Познаваш ли Флик? — попита Макс, като се запита кой ли е агентът на легендарната рок звезда и дали можеше да му отмъкне Флик. — Никога не съм го срещал. Запознай ме.

— Той е с досадната си жена — рече Лина с отвратена физиономия. — Бързо, да изчезваме!

— Не говори глупости — спря я Макс. — И без това вече е твърде късно.

— Здравей, скъпа — рече Флик, като ги огледа. Изглеждаше точно като рок звезда: кожени панталони, нашарени със спрей, широка бяла риза, диамантени обици на двете уши. — Как си?

— Радвам се да те видя, Флик — рече Лина, като го целуна превзето по двете бузи, оставяйки ясни отпечатъци от червило. — Познаваш ли Макс Стийл, агентът? Всъщност моят агент.

— Здравей, Макс — рече Флик, а кървясалият му поглед шареше из стаята, да не би да е пропуснал някоя мацка.

— Удоволствието е изцяло мое, Флик — отвърна Макс, като изведнъж се вживя в ролята си на агент. — Аз съм много голям твой почитател.

— Винаги се радвам да чуя това — рече Флик. — Ще ми продаде още няколко компактдиска, нали? Това е жена ми, Памела. Пами, кажи здрасти на всички.

Памела пристъпи напред с гневно изражение на многострадалното лице. Някогашната красавица сега бе подозрителна към всяка жена, с която съпругът й говореше, и като се има предвид, че той бе преспал с повечето от тях, подозренията й бяха основателни.

— Здрасти, Пам — рече Лина и превзето помаха с ръка. — Не съм те виждала от доста време.

— Аз те виждам навсякъде — отвърна Памела. — Не се ли боиш, че се показваш твърде много?

— Не — отвърна Лина, като отметна дългата си черна коса, докато отправяше особен поглед към мъжа й. — Колкото повече им даваш, толкова повече искат. Така ли е, Флик?

Флик, усетил задаващите се неприятности, хвана жена си за ръка и каза:

— Хайде, скъпа. Зърнах Род и Рейчъл. Да идем да ги поздравим.

— Хубава рокля — рече Памела, която не можа да се въздържи от още едно ужилване за раздяла. — Да не ти е останала от някой карнавал?

— Каква крава! — промърмори Лина, когато двамата се отдалечиха.

— Виждам, че жена му ти е почитателка — отбеляза Макс.

— Не можеш да спечелиш всички — изсумтя Лина, като отново насочи вниманието си към хайвера.

 

 

Мис Пилешки мозък носеше рокля, която човек трябваше да види, за да повярва. Прайс искаше всички мъже да му завиждат, но роклята на Криси бе нелепа. Отзад оранжевият плат бе срязан до цепката на задника й, отпред се спускаше почти до зърната й, а отстрани имаше прозрачни зигзагообразни ленти, които разкриваха останалото.

На Прайс му стана неудобно. Мис Пилешки мозък се бе пременила като за корицата на порно видеокасета.

— Криси — каза й той, като отиде да я вземе, — така ли ще дойдеш?

— Прайс — отвърна му тя, доста дръзко за тъпа блондинка, — а ти така ли ще дойдеш?

Вечерта им не започна много успешно.

Още щом пристигнаха на приема, Прайс откри едно канапе в ъгъла, остави Криси там с едно питие и се измъкна, като я увери, че веднага се връща. Нямаше никакво намерение да обикаля наоколо с нея.

Истината бе, че нямаше нужда да си води компания, приемът бе фрашкан с красавици от всякакъв калибър. Дори забеляза един топмодел, Лина, в другия край на стаята — жена, с която определено искаше да се запознае, макар че и нейната рокля беше трагичен случай. Какво им ставаше на жените тази вечер? Един голям прием и загубваха всякаква мярка по отношение на вкуса си за дрехи.

Той се огледа за Винъс. Бяха се сприятелили покрай няколко благотворителни прояви. Той бе завел Теди на последния й концерт в Холивуд Боул и на него много му хареса, макар и да твърдеше, че си пада само по гангстерски рап.

— Прайс — рече Винъс, промъквайки се иззад гърба му. — Не ми казвай, че ти си довел оная повлекана с оранжевата рокля?

— Шшшт, моето момиче — рече той, като вдигна пръст към устните си. — Това беше грешка.

— Бях останала с впечатление, че имаш по-добър вкус — заяде се Винъс.

— Така е — отвърна той.

— Ще трябва да намерим някой, на който да я хързулнем.

— Кой например?

— Има една групичка продуценти, стари приятели на Купър — рече Винъс. — Сигурен съм, че поне един от тях ще се развълнува от перспективата да я обара на задната седалка на някоя лимузина.

— Уреди го — помоли я Прайс. — Нужна ми е помощ.

— Определено — съгласи се Винъс, като присви големите си устни, досущ като суперзвезда.

— О, да — добави Прайс. — Като идвах насам, бройнах оня топмодел, Лина. Тя е направо невероятна, мамка му стара! Ще ме вредиш ли?

— Когато кажеш, бейби. Ти си звезда. Това може да се уреди.

— Обожавам да ми говориш хубави работи!

— А като ти говоря мръсни работи? — рече тя, като леко се запримъква към него.

— Изобщо не се и опитвай.

— Щом настояваш. А как е сладкото ти синче?

— Момчето е добре — отвърна Прайс.

— Бас държа, че половината от приятелките ти са по-млади от него — рече Винъс, като грабна чаша шампанско от един минаващ келнер. — Както и да е, няма нужда да се потиш, вие двамата изглеждате като братя.

— Няма ли да престанеш, жено — каза той. Прайс обожаваше всеки комплимент, отправен към него.

— Да идем да намерим малката сладка манекенка — рече тя, като прокара ръка през неговата. — Аз самата още не съм се запознала с нея. Подозирам, че е тук с Макс Стийл — лукав смях. — Говори се, че Макс обикаля край летищата и си подбира момичетата още като слязат от самолета!

Прайс й намигна.

— Готин тип!

 

 

Петгодишната дъщеря на Винъс и Купър, Чайна, бе заела централното място на масата за деца. Беше изключително будно дете, и разбира се, искаше да играе, също като майка си и баща си, и вече се бе появявала в един от филмите на Купър.

— Тате, тате, трябва да ида до тоалетната — съобщи Кариока, като задърпа баща си за ръкава.

Стивън, който предпочиташе изобщо да не беше идвал, с удоволствие я заведе. Чувстваше се съвсем не на място и нямаше търпение да се прибере вкъщи.

— Ще се върна — рече Кариока на Чайна.

— Побързай! — отвърна Чайна, като подскачаше на мястото си. — Ще има огромна торта!

Стивън поведе дъщеря си през претъпканата стая. Не познаваше почти никой от гостите, което изобщо не го притесняваше, понеже не се интересуваше от филмовата гилдия. Кариока се бе вкопчила в ръката му, огледален образ на майка си.

— Тате — рече тя, а малкото й красиво личице се изкриви в сериозна гримаса.

— Да, бебчето ми? — попита той и отново се замисли за това, че тя никога повече нямаше да види майка си, а това не бе справедливо.

— Радвам се, че дойде в Палм Спрингс. Беше толкова забавно! Това сега също е забавно. И тате, аз не съм бебче.

— Добре, голямо момиче.

— Тате, сега, след като мама я няма, можем ли да правим разни неща заедно?

— Разбира се, че можем, миличка — рече той, като стисна ръката й.

— Харесва ми да стоя у Лъки, но най-хубаво ми е като съм с теб!

— Много се радвам, Кери — рече той. Кери беше галеното име, с което я наричаше майка й. — И ти обещавам, че ще прекарваме много време заедно.

Като стигнаха до тоалетната за гости, вътре имаше някой. Кариока зачака отвън, подскачайки от крак на крак.

— Тате, тате, трябва да се изпишкам веднага! — изписка тя.

— Добре, миличка — отвърна той, като почука на вратата на тоалетната. — Бихте ли побързали — извика той. — Детето ми чака отвън и не може да се сдържа повече.

Няколко секунди по-късно вратата се отвори със замах и пред него застана видение в шокиращо розова рокля.

— Съжалявам — рече Лина, загледана право в него. — Дълго ли се бавих?

— Ъъъ, не, всичко е наред — рече той, малко изненадан от екзотичната красота на жената. — Дъщеричката ми не можеше да се стиска повече.

— Тате! — скара му се Кариока. — Можех. Просто ми се пишкаше.

— Това имах предвид, миличка.

— Вече е на твое разположение, сладурано — рече Лина и потупа Кариока по рамото. — Влизай.

Кариока се втурна в тоалетната, като тресна вратата зад себе си. Лина се обърна към Стивън с ослепителна усмивка. Той бе най-красивият мъж, когото бе виждала от дълго време. Придаваше ново значение на фразата „черното е красиво“.

— Момиченцето ви е прекрасно. Как се казва?

— Кариока.

— Ей на това му викам име — рече тя, загледана в този невероятно красив мъж и се зачуди дали не е артист. После изведнъж се сети кой е. — Хей, чакайте малко — възкликна тя. — Вие трябва да сте Стивън.

— Познаваме ли се? — попита той вежливо.

— Аз съм Лина.

Той се намръщи и се почувства неудобно, понеже тя изглежда очакваше от него да се сети коя е, а той не можеше.

— Лина? — повтори той.

— Не ме ли познахте? — попита тя, почти закачливо.

— Трябва ли? — отвърна той колебливо.

— Аз съм приятелка на Бриджит — каза тя, сякаш това щеше да обясни всичко. — Нали знаете, кръщелницата на Лъки, Бриджит Станислопулос? Господи, това е непроизносимо, чудя се как ли се е мъчила в детството си с такова име.

— Естествено… — рече Стивън. — Бриджит е манекенка в Ню Йорк. А вие с какво се занимавате?

Лина се разсмя.

— Наистина не ме познахте, нали?

— Аз не помня лица. Актриса ли сте? Жена ми беше актриса.

— Ужасно съжалявам за жена ви — рече Лина, като внезапно доби сериозен вид. — Бриджит ми каза колко красиво било погребението.

— Благодаря.

— Жена ви беше прекрасна — продължи Лина, като говореше прекалено бързо, но бе като хипнотизирана от мъжа. — Някога я гледах по телевизията. Трудно ми е да намеря думи, но наистина съжалявам за вас. Ъъъ… искам да кажа, за загубата ви.

— Оценявам това — отвърна той.

— Няма защо.

— Е, къде е Бриджит тази вечер?

— В Лондон с Лъки — отговори Лина, като си представи този зеленоок мъж без дрехи.

— Не е възможно — възрази той. — Лъки е тук с мен.

— Искате да кажете, че се е върнала?

— Не е ходила никъде.

— Хм… Бриджит трябва да ми е разправяла малки благородни лъжи. Може би си е намерила някой и не е искала да знам.

— Близки приятелки ли сте?

— Много. Живеем в една и съща сграда в Ню Йорк. Между другото за ваше сведение и двете сме манекенки.

— Интересно.

— Вие сте адвокат, нали?

— Виноват.

— Много бих искала да се запозная с Лъки. Ще ме представите ли?

— Като я открия. Вие с кого сте тук?

— С агента ми. Имаме строго делови отношения. Всъщност — рече тя, навеждайки се към него — можете ли да пазите тайна?

— Адвокатите са добри в опазването на тайни.

— Дойдох до Ел Ей, за да се видя с Чарли Долар. Ще участвам в новия му филм. Моят агент ми заръча да не казвам на никого.

— Ще бъда като гроб — каза той, заинтригуван от това екзотично създание с чудноват акцент. — Значи сте актриса?

— Манекенка и актриса.

— Английска манекенка и актриса, нали?

— Как се сетихте?

— Трудно — рече той усмихнат.

Тя се изхили.

— Трябва да взема някои уроци по правилно произношение, ако ще ставам филмова звезда.

— Мисля, че говорът ви е очарователен.

— Благодаря.

— Живях в Лондон две години — каза Стивън.

— Наистина ли? Къде по-точно?

— Хамстед.

— Много тежкарско.

Кариока излезе от тоалетната.

— Хайде, тате — рече нетърпеливо тя, като го задърпа за ръкава. — Трябва да вървим.

— Добре, миличка.

— Доскоро — каза Лина, като едвам откъсна поглед от него.

— Радвам се, че се запознахме — рече Стивън.

— Аз също. Бриджит много ми говореше за вас — последва пауза. — Макар че пропусна да ми каже колко сте красив.

— Няма нужда да ме ласкаете — отвърна той полуусмихнат.

— Знам — каза тя, непривично свенлива.

— Тате, хайде де! — подкани го сърдито Кариока, като го дръпна за ръката.

— А ако открия Лъки, ще й кажа, че искате да се запознаете с нея — каза той.

Лина го заслепи с усмивката си.

— Благодаря.

 

 

— Забавляваме ли се? — попита Лъки, като най-после откри Лени, който седеше на детската маса до Мария.

— Децата се забавляват страхотно — отвърна той. — Имахме балони, вълшебник, гледахме представлението на един клоун. Ти какво прави?

— Циркулирах. Въздишах по теб.

Той я придърпа по-близо.

— Ела тук, жено.

— Да, мъжо.

— Не може ли да се приберем по-скоро?

— Не мога да изоставя Винъс толкова рано.

— Тогава имаш ли нещо против да заведа Мария вкъщи и да пратя лимузината обратно да те вземе?

— Ами…

— Моля те, бейби, още не се чувствам много разговорлив. Искам просто да съм си… нали знаеш, у дома.

— Щом така предпочиташ — каза тя с въздишка. — Но аз трябва да остана.

— Разбрано.

— Добре, обаче като тръгваш, не се сбогувай. Няма нищо по-лошо от това гостите да казват довиждане прекалено рано. Измъкни се тихо, а аз ще се прибера веднага, щом мога.

— Ти нямаш равна.

— Не, Лени — отвърна тя с престорено сериозен тон. — Няма пак да ти правя сандвич.

— Нямах предвид сандвич.

— По-късно, ненаситен домашар такъв!

— Обичам те, бейби.

— Аз също.

— Сигурна ли си, че ще си добре без мен?

— Мисля, че все някак ще се справя.

И тя целуна Мария, прегърна съпруга си и се върна сред тълпата от гости.